Chevalier darmantal: Дюма Александър

Въпреки това времето, както винаги, отмина бързо и когато настъпи четири часа, на влюбените им се стори, че са прекарали само пет минути заедно. В този час те обикновено се разделяха. Ако Бува трябваше да се върне, това беше по това време. След като размениха хиляда обети, младите хора се разделиха, като се съгласиха, че ако нещо се случи с един от тях, другият ще бъде незабавно уведомен по всяко време на деня или нощта.

На вратата на къщата на мадам Денис д’Армантал се срещна с абат Брито. Заседанието на парламента приключи; все още не беше известно нищо категорично, но се разпространиха слухове, че са взети ужасни мерки. Но скоро трябваше да пристигнат новини: абатът Бриго се беше договорил с маркиз дьо Помпадур и дьо Малезие да се срещнат в д’Армантал, който, като най-малко известен от всички, трябваше да бъде по-слабо наблюдаван.

След час дойде маркиз дьо Помпадур. Той каза, че парламентът, който първоначално е искал да се противопостави на регента, напълно се е подчинил на неговата воля. Писмата на краля на Испания бяха прочетени и обсъдени.

Беше решено, че веднага след князите на кръвта, херцозите и връстниците ще се срещнат за конференция. Незаконните принцове били лишени от всичките си почетни предимства и били приравнени на връстници. Накрая херцогът дю Мейн загуби титлата главен интендант в образованието на краля, която премина към херцога на Бурбон. Само графът Тулуза по изключение запазва привилегиите си за цял живот.

После дойде Малезиер, който току-що беше напуснал херцогинята. Заседанието на парламента още не беше приключило и вече й беше предложено да напусне апартаментите си в Тюйлери, които отсега принадлежаха на херцога на Бурбон. Такава обида, както е лесно да се разбере, вбеси надменната внучка на великия Конде. Подобен гняв я обзе, че тя разби собствените си огледала със собствената си ръка и нареди мебелите да бъдат изхвърлени през прозореца, след което се качи в каретата и си тръгна, пращайки Лавал в Рамбуйе, за да подтикне херцога дю Мей към някакъв енергичен демарш и нарежда на Малайз да се обади същата вечер на всичките си приятели в Арсенал.

Помпадур и Бриго протестираха, изтъквайки неразумността на подобна стъпка. Херцогинята без съмнение беше следвана. Събирането в Арсенал в онзи ден, когато тя беше толкова раздразнена, че вероятно не беше тайна за никого, беше сериозен компромис. Помпадур и Бриго се изказаха в подкрепа на молбата с Нейно Височество да избере друг ден и друго място за среща. Малезие и д’Армантал също видяха невниманието на стъпката, направена от херцогинята дю Мен, и свързаната с нея опасност. И двамата обаче, единият от лоялност към херцогинята, другият от чувство за дълг, вярваха, че ако една заповед е опасна, тогава спазването й е още по-въпрос на чест.

Обменът на мнения, както винаги се случва при такива обстоятелства, започна да се превръща в разгорещен спор, когато се чуха стъпалата на двама души да се изкачват по стълбите.

Тъй като тримата конспиратори, които се бяха съгласили да се срещнат в д’Армантал, вече се бяха събрали, абат Бриго, който винаги беше нащрек и пръв чуваше шума, вдигна пръст до устните си, за да призове събеседниците си да мълчат.

Тогава стана ясно доловимо как се приближават стъпките. После се чу тихо шепот, сякаш двама души се консултираха за нещо. Накрая вратата се отвори и в стаята влязоха френски пазач и гризета.

Охранителят се оказа барон дьо Валеф.

Когато гризетата хвърли обратно черната пелерина, която покриваше лицето й, заговорниците я разпознаха като херцогиня дю Мен.

IV. ЧОВЕК ПРЕДПАЗВА

- Ваше височество е тук! Имам ваше височество! - извика д'Армантал. - За какво заслужавах такава чест?

„Дойде моментът, шевалие - каза херцогинята, - когато трябва да покажем на хората, че наистина ги уважаваме. Освен това никой не може да каже, че приятелите на херцогинята дю Мей се излагат на опасност за нея, а тя остава встрани.