Схема и принцип на работа на струйната помпа

Строго погледнато, струята помпа не е помпа в обичайния смисъл, тъй като тя не създава излишна глава на изхода. В струйната помпа се случва двойно преобразуване на хидравличната енергия: първо, потенциалната енергия на работния флуид се превръща в кинетична енергия, поради което в поток от работначиято течност чрез смесване на гена с инжектирания поток. Смесен поток (работещ и инжектиран), преминаващ през смесителната камерания, влиза в дифузора, където кинетичнатасмесената енергия на потока в потенциална енергия.

Схематична диаграма на струйната помпа е показана на фиг. 45Помпата се състои от следните основни елементи:канал за подаване на работен агент 1, активна дюза 2, канал за подаване на инжектирана течност 3 (в областта на дюзата този канал често е включеннаречена приемна камера), смесителни камери 4 и дифузор 5.

Принципът на работа на струйната помпа е както следва:агентът със значителна потенциална енергия се подава към дюзата, където потенциалната енергия се превръща в кинетична енергия. Струята на работния агент, изтичаща от дюзатапонижава налягането в приемната камера, в резултат на което част отот инжектираната течност (добив на кладенец) се смесва с струята на работния агент и навлиза в смесителната камера.

В смесителната камера работният агент и инжектираната течност се смесваттехните скорости и налягания се изравняват и смесеният поток навлиза в дифузора. В дифузора има плавно намаляване на кинетичната енергия на смесения поток и увеличаване на неговата потенциална енергия. На изхода на дифузора смесеният поток има потенциална енергия, достатъчна да се издигне на повърхността. Въпреки доста добре познатия и разбираем принцип на работа на тази помпа, изчисляването на основните й елементи е изключителноно сложен, поради сложността на производството на кладенеца (инжектиран поток). Досега е практичнопрактически всички трудности при проектирането на такива помпи и те започватТе се използват широко при експлоатацията на кладенци със сложнибезплатни условия.

Основа: 1. [93-151], 5. 185-208],

Тестови въпроси:

1. Какви методи за експлоатация съществуват на рафта?

2. В какви опции е механизираният метод за добив?

3. На какво се основава работата на струйната помпа?

4. Поради това, което е нарастването на производството на въглеводороди при фонтанен метод на производство?

5. Принципът на действие на тандемната инсталация.

6. В какви случаи се използват винтови помпи?

7. Какви са предимствата на използването на потопяема центробежна помпа в сравнение с помпените помпи?

Лекция No 15. Изграждане на офшорни тръбопроводи.

Развитието на производството на нефт и газ в много морета доведе до необходимостта от изграждане на подводни морски тръбопроводи за различни цели.

Първите подводни тръбопроводи до Каспий започват да се прокарват в края на 40-те и началото на 50-те години. Незначителното разстояние на водите на Каспийското нефтено поле от брега, плитките дълбочини на морето и необходимостта от тръбопроводи с малък диаметър предопределиха техниката и технологията на изграждане на тръбопроводи .

Първите тръбопроводи с диаметър 63-114 мм бяха положени чрез изтегляне по морското дъно с помощта на теглич.

В бъдеще те започнаха да използват метода за полагане на тръбопровода от плаващи съоръжения, от носна кърпа. Последният от тези методи все още се използва за полагане на вътрешни тръбопроводи.

Началото на строителството на подводни магистрални тръбопроводи е свързано с откриването на газовото находище Южное през 60-те години. За да се транспортира газ от това поле към сушата, беше необходимо да се изгради магистрален газопровод в открито море. Отдалечеността на зоната за добив на газ от брега доведе до разработването на нова технология за изграждане на тръбопроводи, чрез която на площадката се извършват доставките на километрични струни, тяхната антикорозионна изолация, баластиране и оборудване с транспортни понтони. крайбрежна площадка за монтаж и заваряване. При благоприятно време километровите мигли от мястото на сглобяване се хвърлят в морето и се транспортират на повърхността до строителната зона, където заедно с понтоните се заливат по трасето (метод за свободно потапяне). Отделни струни на тръбопровода са свързани на 40-тонен кран кораб, специално оборудван за тази цел.

За транспортиране на плувки, Институтът Gipromorneftegaz е разработил специални понтони със заключващо устройство за автоматично изключване на понтоните от тръбопровода от водната повърхност без участието на водолази.

Към днешна дата по тази технология са изградени стотици километри подводни тръбопроводи с диаметър до 500 mm на морски дълбочини до 30 m.

Практиката показва, че полагането на подводни тръбопроводи по метода на свободното потапяне може успешно да се приложи по време на тяхното изграждане чрез теглене на струни на разстояние 50-60 км с морски вълни до две точки включително.