Сергей Бобровски: „Пред сезона и сватбата в Новокузнецк“

„Втората част“ на тандема на руския вратар Филаделфия вече има повече въпроси, отколкото отговори, а настроението също е подходящо. Въпреки това, Сергей винаги беше по-тих и по-тих от Иля Бризгалов извън леда. И тогава има неяснота със собственото ви бъдеще.

Факт е, че изпращането на Бобровски в Адирондак (фермерския клуб на Флайърс) не е толкова лесно - той трябва да премине през проект на откази, което е малко вероятно да се случи с качествен и евтин вратар. Ветеранът Майк Лейтън може да бъде разтопен в Адирондак, но тогава Бобровски основно ще седне на пейката, което е противопоказано за млад играч. „Пилотите“ вече се опитаха да го разменят, но някак не се получи.

Така Сергей навлиза в новия сезон с неясни перспективи. Той обаче прогонва мъглите от себе си с всички сили.

- Първо, поздравления. Оженихте се това лято. Животът се е променил много?

- Ти и Бризгалов сте много различни?

- Да. Иля е по-голям, по-висок. Излизам по-нататък, движа се повече, а той играе по-дълбоко във вратата. Мисля, че той има по-северноамерикански стил. Това означава, че той често играе пеперуда и хваща шайбата с тялото си. Европейците по някакъв начин се опитват с ръцете си.

- Какво е настроението сега?

- Битка. Първа предсезонна среща на носа.

- Не беше ли срамно? Цяло лято колко много се говори за вратари.

- Малко. В крайна сметка с Баучер помогнахме на отбора да заеме второто място в конференцията. Без добри вратари това нямаше да се случи. Може би хората са били повлияни от плейофите, когато през цялото време сме били променяни. Но ние играем с логото на Flyers, а не сами. В същата поредица с „Бостън“ имаше много моменти, в които. Ще кажа така: не само вратарите не помогнаха.

- Не бяхте ли хвърлени на вълците миналата година? Човекът току-що пристигна - и веднага стана първият номер.

- Напротив, развесели се. Карах тук за това.

- Но досега не сте играли толкова много мачове?

- Не. В крайна сметка, разбира се, нямаше такава свежест. Тук е различна рутина, трябва да свикнете с нея.

- Как е английският ти?

- Уча малко по малко. Все още не мога да дам интервю, но това, което ми трябва, мога да изразя и разбера. Можете да общувате с екипа горе-долу.

- Сега се чувствате по-уверени от преди?

- В сравнение с преди година, разбира се. Имаше толкова много от всичко. Нова държава, не знам нищо тук, навлизат всякакви дребни дреболии. Сега горе-долу свикнах, знам къде и какво. Къде можете да пазарувате, къде да ядете.

- Били ли сте в руския регион? Бризгалов не харесваше местната наденица.

- И напротив на мен. Има хайвер, кондензирано мляко и елда - всичко, което не е в Америка. Те изобщо не познават елда тук. Сега съм с майка ми - тя готви. Ами караме заедно.

- В екипа има приятели?

- Отношенията с всички са равномерни.

- Вратарите са хора на ум. Ти си толкова?

- Не бих казал. Когато тренирам и играя, съм събран и, да, вървя напълно в себе си. Но не забелязах никакви хлебарки в главата си. Не мисля, че съм луд вратар.

- В портата обаче има само едно място. Нямате връзки, конкуренцията е много ожесточена.

- Сега се опитвам да не мисля кой ще бъде първият и кой втори. Всичко е в нашите ръце и тогава играта ще се покаже. Рано е да отправяте искания сега.