Семантични промени като източник на формирането на евфемистични номинации за бременност (въз основа на материала на английски език)

Заглавие: 5. Обща и приложна лингвистика

Библиографско описание:

Езиковите форми са способни да изразяват множество значения. Тази способност е неизчерпаем източник на семантична неяснота в лексиката, броят на примерите за които, както пише З. А. Харитончик, на английски, както и на други езици, е неограничен: в процедурния аспект семантичната неяснота е резултат от семантични промени когато едно значение се появява въз основа на друго [4, с. 43]. Л. Блумфийлд дава следното определение на семантичните промени: „Иновациите, засягащи не толкова граматичната функция на една или друга форма, колкото нейното лексикално значение, се определят като промени в значението или семантични промени“ [1, с. 465]. Поради това, семантични промени представляват промени на лексикално ниво, които се случват поради модификацията на семантиката на вече съществуващи думи.

Според О. Н. Трубачев, промените в стойностите във времето са безспорен факт [3, с. 112]. Според него „всички промени в значенията на думите (дори т. Нар.„ Случайни “) са естествени по свой собствен начин, целият смисъл е в нашето познание или, по-често, незнание на целия семантичен контекст, който се състои не само на езикови, но и на културни връзки ”[2, с. 158]. З. А. Харитончик също отбелязва: „Семантичните промени изпълняват двойна функция. От една страна, те действат като фактор, осигуряващ приемствеността и постоянството на лексикалния състав на езика. От друга страна, те са ефективно средство за създаване на вторични значения и в крайна сметка водят до появата на полисемични лексикални единици “[4, с. 52-53].

В допълнение към тези фактори, които определят развитието на многозначност думи, заслужават внимание и психологически причини семантични промени. На първо място, това е съществуването на различни видове забрани или табута, продиктувани от чувство на страх и религиозни вярвания (хората от суеверие избягват да наричат с имената си дявола, злите духове, Бог и т.н.), чувство на деликатност, когато става въпрос за неприятни теми, като болест, смърт и т.н., желанието да се спазва благоприличие, когато се говори за явления, свързани със сексуалната сфера на живота, някои части и функции на човешкото тяло, както и различни видове промени в емоционалната оценка на обектите и явленията. Поради тези причини говорителите започват да използват, за да изразят необходимите значения евфемизми, тоест заместващи думи, които придобиват тези значения с течение на времето като своите постоянни семантични характеристики [4, с. 44-45].

Това са произхождащите от евфемистичните значения на полисемантичните английски глаголи като глагол да понесе, използвани не само в значенията на „носят тежест“, „издържат“ и др. [6, с. 119], но и ‘да бъде бременна/да роди (за женски бозайник и най-често за жена)’ [5, с. 91], глагол да носи с централно значение ‘износване’ [6, с. 226], чийто набор от значения беше допълнен с още едно - евфемистичното значение „да си бременна“ [5, с. 114]; многозначно английско съществително злополука с централната стойност „случайност“ [6, с. 8], придобити през XIX век. [7] евфемистично значение „събитие, което води до непланирана бременност/бременност/дете, родено в резултат на такава бременност“ [5, с. 76] и много други думи.

Наред с екстралингвистичните причини, които определят появата на нови значения и по този начин развитието на полисемия на думите, има и причини вътрелингвистичен. Те традиционно включват константа съвместимост на ставите [4, с. 45]. Например евфемизмите страхотно, голямо, бързо, си отиде, които означават „бременна“ често се използват в комбинация с лексемата дете (по-рядко млад), последвано от предлога с: страхотно/голямо/бързо / си отиде с дете, което също им помогна да формират и затвърдят евфемистичното значение.

Може да се получи и неяснота семантична аналогия, когато в група думи, обединени от едно понятийно ядро, под влиянието на факта, че една от думите в групата придобива някакво ново значение, всички останали членове на групата развиват подобни значения [4, с. 44]. По този начин Л. Блумфийлд нарича това явление „паралелизъм на трансфера“ и пише, че „такъв паралелизъм на трансфер на значение обяснява последователните прониквания в една или друга семантична сфера [1, с. 485]. Веднага след като някаква форма, например прилагателно с обобщена семантика деликатен, което означава „деликатен“ [6, с. 404], разширява се и започва да се използва като евфемизъм в синтагмата деликатно състояние ‘Бременна’, разчисти пътя за подобно пренасяне на думи с обобщена семантика като сигурен „Някои/някои“ [6, с. 239]/интересно ‘Интересно’ [6, с. 810]/особено ‘Специално/отделно’ [6, с. 1104], които също започват да се използват като част от синтагмите сигурен / интересно/конкретно състояние в същия смисъл - „бременна“. И така, глаголът да носи „To wear“, синоним на английския глагол да понесе „Носенето“, след като последното придобива значението на „да бъдеш бременна“ през староанглийския период, по аналогия то придобива и значението „да си бременна“, но през средноанглийския период [7].

По този начин различни фактори (табу, благоприличие, деликатност и др.) В живота на хората пораждат нуждата от евфемистични имена. Отговорът на тази необходимост е използването на вече съществуващи в езика номинации в ново - евфемистично - значение. Важен източник за появата на евфемистично значение в дадена дума са семантичните промени, причините за които могат да бъдат както екстралингвистични, така и интралингвистични фактори. Трябва да се отбележи обаче, че влиянието на действието на вътрешнолингвистични фактори върху формирането на евфемистичното значение на определена дума не е толкова очевидно, колкото влиянието на екстралингвистичните фактори.

1. Блумфийлд, Л. Език/Л. Блумфийлд. - М.: Прогрес, 1968 г. - 608 с.

2. Трубачев, О. Н. Етногенеза и култура на древните славяни: Лингвистични изследвания/О. Н. Трубачев. - М.: Наука, 1991. - 271 с.

3. Трубачев, О. Н. Трудове по етимология. Word. История. Култура. - М.: Езици на славянската култура, 2004. - Т. 1. - 803 с.

4. Харитончик, З. А. Лексикология на английския език/З. А. Харитончик. - Минск: „Висше училище“, 1992. - 204 с.

5. Холдър, Р. У. Речник на евфемизмите: Как да не кажа какво имаш предвид: 4-то издание/Р. У. Холдер. - Оксфорд: Oxford University Press, 2008. - 416 с.

6. Речник на съвременния английски на Оксфорд за напреднали. - 7-мо издание. - Оксфорд: Университетска преса на Оксфорд, 2005. - 1780 с.