Сциадопит

Сциадопит съдържа само един изглед.

Sciadopitis verticulata

Родината на Sciadopitis verticulata е Япония, тя расте в планините на горите на остров Хоншу. Останките от скадопит са открити в кредните находища на Норвегия, Гренландия, Русия (Якутия, Урал) и Япония.

Вечнозелено дърво с пирамидална, тънка корона, клоните са тънки, къси, хоризонтално отдалечени от ствола, навити на младост; кората е гладка, отлепва се на дълги тънки ивици. В родината си ишиадопитът достига височина около 40 м; ствол с диаметър около 3 м. Расте бавно. Пъпките са червено-кафяви, малки, сиво-кадифени; младите издънки са голи, първо зелени, след това светлокафяви люспести листа.

Двойни игли, зелени отгоре, линейни, с тупи очертания, с 2 бели ивици отдолу, дълги около 8 cm. Цветята са еднодомни. Мъжките цветя са многобройни. Женските цветя са крайни, единични. Конуси с дължина около 8-12 см, сиво-кафяви, прави, покрити с люспи, леко заоблени или с раздалечени ръбове. Семена с дължина около 1,2 см, компресирани, яйцевидни, крилати по обиколката.

Поради оригиналния и красив външен вид на сциадопит, той се отглежда широко в много страни на нашата планета.

Местоположение отциадопит

Предпочита добре осветено място, но защитено от студени ветрове. Обича висока влажност. Не понася уплътняването на почвата. Мястото трябва да е добре дренирано и пясъчно. Сциадопитът вирее най-добре в бедни на варовик, свежи, богати на хранителни вещества почви. Зимува добре при студове до -25 С, може да толерира краткосрочен спад до -34 С.

Грижи сциадопит

След засаждането през първите няколко години дървото трябва да бъде вързано. Клоновете не могат да издържат на натоварването от голямо количество сняг; през първите години е необходима защита с помощта на смърчови клони. За зимата почвата трябва да се мулчира с кора.