Самоукият режисьор успява да се превърне в класика приживе

успява

Извън кутията истории

Джос Стелинг се чувстваше като магьосник на осем години. Баща му, пекар на триколка, доставяше хляб в голяма кутия. И Джос превърна тази кутия в камера-обскура. Той направи малка дупка там, през която наблюдава живота на родния си Утрехт. Тогава той откри, че е залепен във водата

35 мм филм. Носеше го със себе си в кутия, представяше си, че има филм, и разказваше на приятелите си вълнуващи „истории извън кутията“. В училището, където той учи, в неделя показваха филми на италианци - Виторио Де Сика, Роберто Роселини. Магията на филма завладя момчето.

Първият филм за Стелинг, който случайно видях, беше дебютът му във филма - „Марикен от Нимвехен“, заснет през 1974 г. и показан през 1989 г. в нашия Арсенал. Не може да се нарече друго, освен шок.

В създаването на филма участва само един професионалист - редакторът. Как 29-годишният режисьор-самоук успя да превърне своите приятели, съседи, познати в персонажи от Средновековието? Как успя да пресъздаде „пир по време на чумата“ (а действието се развива на фона на чумната епидемия), историята на любовта и познанието за света? Това, както отбеляза един от критиците, беше „празник на кинематографичната ерудиция“ - всичко, което дебютантът научи от историята на киното, той умело използва. Но във филма му нямаше епигонизъм, не беше колекция от цитати на великите. Историята на момичето Марикен, което намери единствения източник на светлина в средата на средновековното варварство - блуждаещият театър, плени не само обикновените зрители, филмът попадна в конкурса на филмовия фестивал в Кан, имаше успех. Естествено, ние започнахме разговора си с него.

- Четох, че в „Марикен ...“ сте снимали приятели и познати на доброволни начала. И че дори не са им плащани пари ...

Да (смее се), платих им с ... точки. Поставях точка за всеки час в списъка срещу фамилията и парите идваха по-късно, когато филмът беше успешен в касата. Снимахме през уикендите и празниците.

- Имате късмет, че във вашия кръг има толкова много незаинтересовани любители на филмите. А най-близките - съпруга, деца - не са заснети?

Не. И още нямах деца. А жена ми е психотерапевт. Например, не знам защо правя това, а не по друг начин, но тя ми обяснява всичко. Много удобно, нали? И ние имаме четири деца - три момичета и момче, сега те вече са възрастни.

- Те тръгнаха по твоите стъпки?

Най-голямата дъщеря вече сама прави филми, тя е оператор. И заедно със сестра ми тя работи в кинокомплекса ми в Утрехт. Най-малката дъщеря възнамерява да стане актриса. А най-малкото дете, син, е бизнесмен по ум и характер.