Руската истина (страница 1 от 3)

Значението на Руската правда като исторически източник за генезиса на феодализма в древна Русия е огромно. И така, поробването на смърдовете всъщност може да се проучи само чрез този правен документ, тъй като хрониките и други източници говорят за смердите и тяхното положение изключително малко и фрагментарно. „Руская правда“ предоставя например материали за изследването на стоковото производство, проведено в даден момент. И накрая, речникът на този документ „е изключително ценен източник за изучаване на говоримия език на Древна Рус“ [5, с. девет].

Тази работа е опит да се разгледат накратко основните характеристики на основния правен акт на древна Русия - Руската правда. Текстът на последния е цитиран от [1]. Качествен анализ на Руската правда се извършва както в образователни публикации ([2], [3]), така и в тесни специализирани трудове ([4], [5], [6]).

РУСКАТА ИСТИНА КАТО ПАМЕТНИК НА ЗАКОНА

„Руская правда“ е сложна компилация, която напомня на нашите аналистични сборници със съдбата си в старата писменост. Това трябва да се има предвид при изучаването на закона на Руската правда. Изучавайки го, ние не стоим пред цялостна система, а пред редица слоеве, различни по време и с различен характер.

Член 83: „Дори да сте лакей, за да извадите кон от главата си, плащате 2 гривни“, тоест същата сума като вашата­butodny по член 55.

Член 154: „Дори роб, който обича да краде, след това изкупи господаря и го раздаде и яде ким, ще открадне. ... ... дали лордът (и съучастниците) изкупува пакетите ".

Или членове 25 и 27: „Дори ако някой не удари меча с дръжка, тогава се продават 12 гривни за нарушение“, „Както и който удари някого с батог, която и да е чаша, който и да е рог, който и да е отзад, след това 12 гривни ".

Член 36: „По дяволите съпругът на съпруга ще се напие. ... ... всяко попадение по лицето. ... ... след това 3 гривни продажби ".

Руската правда може да се определи като кодекс на частното право - всички нейни субекти са физически лица, законът все още не познава понятието за юридическо лице. С това са свързани някои характеристики на кодификацията. Сред видовете престъпления, предвидени от Руската правда, няма престъпления срещу държавата. Кодексът е изграден по случайна система, законодателят се опита да осигури всички житейски ситуации.

Всички лица, включително роби, са били субекти на престъплението. Относно възрастовата граница за субекти на престъпления­законът не казваше нищо. Субективната страна на престъплението­мързелът включваше умисъл или небрежност. Ясна игра­дефиницията на мотивите на престъплението и концепцията за вина все още не са съществували, но те вече са очертани в закона. Член 6 upo­пропуска случая на убийство „на празника“, а член 7 - убийство­в „обир без никакви сергии“. В първия случай това означава­се случва неволно, открито извършено убийство (а „на пир“ означава и в нетрезво състояние). Във втория случай­chae - грабеж, наемник, умишлено убийство (хо­на практика можете умишлено да убивате на пир, но неволно­Lenno - в грабеж).

Тежко престъпление срещу лицето е осакатяване (отрязване на ръка, крак) и други телесни повреди. Те трябва да се различават от обидата чрез действие (удар с купа, рог, меч в ножницата), което е наказвано дори по-тежко от лека телесна повреда, побои.

Като смекчаващи вината обстоятелства законът приписва състоянието на опиянение на престъпника на утежняващо - личен интерес­ny намерение. Законодателят познава концепцията за рецидив, повторение на престъплението (в случай на кражба на кон).

В „Руская правда“ вече съществува концепцията за превишаване на границите на необходимата защита (ако крадецът бъде убит след ареста му, след известно време, когато непосредствената опасност в действията му вече е изчезнала).

Престъпленията срещу собствеността според Руската истина включват: грабеж (все още неразграничен от грабеж), кражба ("татбу"), унищожаване на чуждо имущество, кражба, повреда на гранични знаци, палеж, кражба на коне (като специален вид кражба), злоба­неплащане на дълг и др. Най-подробната регулация­беше въведено понятието "татба". Има такива известни видове като кражба от затворени пространства, кражба на коне, кражба на роб, кал­домакински продукти и др. Законът допуска безнаказаност­поредното убийство на крадец, което се тълкува като необходима защита.

Системата от наказания според Руската правда е съвсем проста. Смъртното наказание не се споменава в кодекса, въпреки че на практика то несъмнено е осъществено. Мълчанието може да се обясни с две обстоятелства. Законодателят разбира смъртното наказание като продължение на кръвна вражда, която той се стреми да премахне. Друго обстоятелство е влиянието на християнската църква­vi, които се противопоставиха на смъртното наказание по принцип.

Смъртното наказание според Руската правда остава " грабежни потоци ", присвоени само в три случая:, убийство при грабеж (чл. 7 от НП), палеж (чл. 83 от НП) и кражба на коне (чл. 35 от НП) 1 (наказанието включва конфискация на имущество и екстрадиция на престъпления­Ника заедно със семейството си "глава", т.е. в робство).

Следващият най-тежък вид наказание беше " vira" - глоба, която е наложена само за убийство. Вера пост­падна в съкровищницата на княза. Роднини на жертвата­имаше „главоболие“, равно на вира. Вера може да е оди­Нарная (за убийството на прост свободен човек) или двойно­найя (80 гривна за убийството на привилегировано лице - чл. 19.22 КП, чл. З ПП). Имаше специален вид вира - „ди­кая "или„ генерал ", което беше наложено на цялата общност. За да се приложи това наказание, е необходимо извършеното убийство да бъде просто, непрекъснато; общност или не­заподозрян в убийството на член, или не може „от­носят следа от себе си “, подозрения; общността плаща само за своя член, ако преди това е участвал във вирусен­етикет за техните съседи. Институт за "дива" вира, изпълнен на­лицейска функция, свързваща всички членове на общността с взаимна отговорност. За нанасяне на осакатяване, тежки телесни повреди са назначени "полужилетки" (20 гривна - чл. 27.88 ПП). Всички останали­престъпление (както срещу личността, така и срещу имуществото­nye) бяха наказани с глоба - " продажба", размерът на който се диференцира в зависимост от тежестта на престъплението (1,3,12 гривна). Продажбата отиде в хазната, жертвата­ясен " урок" - парично обезщетение за причинени му вреди.

Основната цел на наказанието става обезщетение за вреди (морални и материални), въпреки че най-древните елементи на обичая, свързани с принципа на талиона ("око за око, зъб за зъб") все още се запазват в случаи на кръв вражда. Най-древната руска истина говори за отмъщение за убийство, отмъщение на роднини, предполагащо плащане за убийството само в тези случаи, „няма да има кой да отмъсти“.