Руска литература на 20 век, изд. Журавлева
винаги е бил над съществуването и най-силната любов, която изпитвам Тал насън. „Защото истинската красота е„ моменти, разпръснати далеч в пространството и времето “. Пътят към истинското битие лежеше през самоуглубяването на художника ка. Творбите на Бунин са проникнати, според неговото признание, с „тайна лудост“ - „неразрешено усещане за тайнственият чар на земното царство. И болест А. Куприн, който изпитва дълбоко чувство за „Силата на загиналите“ (заглавието на разказа), открива духовната енергия, която издига човешката личност „до безкрайна височина“. В най-съкровеното вярата в нетленните ценности на живота нараства в сферите на индивидуалното светоусещане.
Творческото преобразяване на реалността беше още по-видимо в поезията от началото на века. И. Аненски при отиде до правилното наблюдение: „Границите между реалното и фантастичното за поета не само се изтъниха, но те станаха напълно прозрачни. Истината и желанията често сливат своите цветове за него. " В мислите на мнозина талант художници от епохата намират подобни мисли.
А. Блок чу в „безвремието“ от началото на века „дивия вик на самотна душа, висяща за миг над безплодието на руските блата“. Забелязах обаче жаждата за „огън за леко тлеещата ми душа“. Поетът изпя „Аз, в който, разбивайки се ias, трансформира ”реалността.
Блок усети такъв дар в стиховете на Ф. Сологуб, К. Балмонт и др. А Ф. Сологуб пише: „Изкуството на нашите дни“ „се стреми да преобрази света чрез усилията на творческата воля. „Най-новата поезия наистина се роди от това вълнение.
син на живота “, защитата на болшевишката идеология беше активно популяризирана от остроумните басни и„ манифести “на Д. Бедни.
Пътят към изкуството лежеше чрез многоизмерно разбиране извън отношенията на хората, духовната атмосфера на времето. И където конкретни явления по някакъв начин са били свързани с тях проблеми, роди се жива дума, жив образ. Това начало беше характерно за редица творби, с създаден от революционни писатели: rasska заместник „Пясъци“ (получи най-високата оценка от Л. Толстой), „Чи бис ", романът„ Град в степта "от А. Серафимович, разказите на А. Чапигин, К. Тренев, В. Шишков и др. Показателно е обаче, че интересните страници на произведенията са базирани на свещено за остри морални ситуации, далеч от пролетарската борба. А самата борба беше отразена много схематично.
ще ни се появи в съвсем различен и несравнимо по-точен няма форма, когато се приближим до нея отвътре, ще анализираме писмото името на тази или онази книга, която ние наричаме нашата do шой, ние разпознаваме живота на милиарди хора, смътно ревящи Набутвам се в нас. "
За художници от началото на века, преодоляващи универсалната ра комуникацията и дисхармонията се издигнаха до духовен ренесанс човек и човечност.
Посоката на философската мисъл в началото на века. Руската философия на границите гравитира към подобни идеали.
Л. Толстой, малко преди смъртта си, направи следното:
". необходимо е да свържете този живот с целия безкраен живот, да следвате закона, който обхваща не този един живот, а целия. Това дава вяра в бъдещия живот. " Във вашата страстна атракция-
Писателят разчита на мъдростта на християнството и много източни вяри в подхода си към „вечно далечно съвършенство“. По този начин стремежът към прочистване на любовта и способността да се види най-високият остров тина, "светлината на Бог" в душата.
„Добрите новини“ на Христос доведоха Федоров до убеждението: „човешките синове“ могат да станат „пресъздатели“ на руината общуване между поколенията и самия живот, обръщане Хармонично изливам силата на природата в съзнателното творчество и дух. Соловьов защитава идеята за обединение „мъртъв лого на човечеството "с" вечен божествен принцип ". Постигането на такъв идеал, смята той, е възможно със силата на различни прозрения - в религиозна вяра, високо изкуство, с съвършена земна любов. Концепциите на Федоров и Соловьов се формират през 19 век, но основните им творби се появяват в началото на двата века.
„Религиозен Ренесанс“ дефинира цялата дейност редица философи от ново време: Н. А. Бердяев (1879-1948), С. Н. Булгаков (1871-1944), Д. С. Мережковски (1866-1941), В. В. Розанов (1856-1919), Е. Н. Трубецко go (1863-1920), П. А. Флоренски (1882-1937) и много други. Всички те бяха стоплени от мечтата за въвеждане на слабите, за изгубен човек за божествената истина. Но всеки от вас каза идеята си за подобен възход.
Мережковски вярваше в спасението на „откровението на хри Стианизмът на руски, може би в световната култура обиколка ". Мечтаеше да създаде небесно-земен цар на земята общество, основано на принципите на божествената хармония. Затова той призова интелигенцията към религиозен аскетизъм в името на бъдещето.
Бердяев разбираше „новото съзнание“ като вътрешно „сливане с Христос“ на индивида и на хората като цяло. Тайната на любовта към Бога се разкри в постигането на „вечно
перфектна индивидуалност ", иначе пълна трансформация живота на човешката душа.
Розанов се застъпи за обновяването на църквата. В учението на Бог Син той видя тясна връзка с реалните нужди на земята ной живот. Затова той смятал за необходимо да се отърве от християните Аски аскетизъм, запазващ духовността на Христовите завети. Ско ро, обаче Розанов се отказа от идеята си, призовавайки zoom "собствени усилия за" унищожаване "на исторически установената църква.
Цели поетични асоциации гравитираха към своята ку светове: символистите - на Соловьов, много футуристи - на Федоров. А. Ремизов, Б. Зайцев, И. Шмелев и други напълно независимо проникнаха в дълбините на командването дей Христос. Повечето писатели, извън специалните изследвания в областта на религията, дойдоха в съгласие с нео Християнски идеали. На тайните места на самотната противоположност изговорената душа разкри скрито желание за сътрудничество съвършена любов, красота, до хармонично сливане с божествено красивия свят. В субективния опит на художника е придобита вяра в нетленността на тези духовни ценности.
Привеждане в съответствие с творческите способности, разплитащи се зад външната реалност, скрития висш смисъл на битието, стана обичайно за литературата в началото на века. Подобно търсене я сближи различни посоки 1, които по свой начин разбираха връзката между тях от съществуването на отделна личност и „безкраен живот” (Л. Толстой).
По този път изкуството на словото не беше изключение. Подобни тенденции са узрели в музиката, живописта, театъра. ния.
1. Какво е значението на определението „Сребърна ера“?
2. Как Н. Оцуп разграничава „златния“ и „сребърния“ векове на руснака
3. Какво обедини търсенията на религиозни мислители в началото на века?
1 Това се отнася до реализъм и модернизъм, виж стр. 15-22.
* 4. Какви са корените на връзките и разликите между руската литературна класика и литературната литература от началото на века? '
* пет. Как трагични и оптимистични мотиви бяха комбинирани в писмо обиколка в началото на века?
Задача за самообучение
Обясняват общите процеси в изкуството от началото на века разграничаването на литературните кръгове и тяхното вътрешно сближаване също беше налице. От началото на 1890-те. група символисти, носещи заявява пълното си отхвърляне на съвременния реализъм, като погрешно го отъждествява с материализма и обективирането мамо. Оттогава започва конфронтацията между двамата художници. военни указания. Модернистите подозираха извънземни писатели (дори най-надарените, да речем, И. Буни на) в невъзможността да се проникне в същността на явлението, в хо-обективистко отражение на живота. Реалистите отричат „тъмния набор“ от мистични концепции, изтънчени форми на най-новата поезия.
Въпреки всички различия помежду си и двете групи полемисти бяха несправедливи един към друг. Освен това няма съмнение, че по отношение на техния дълбок смисъл, творческият софтуер претенциите и на двамата имаха общ стремеж (това ще бъде обсъдено по-долу).
Проза XIX век. образът на човек винаги е бил характерен, ако не е адекватен на идеала на писателя, а олицетворява неговите заветни мисли. Ge почти е изчезнал от творбите на новата ера.-
1 Въпросите и задачите, отбелязани с *, са предназначени за мързеливо изучаване на темата.
роят е носител на собствените идеи на художника. Тук чу традицията на Н. В. Гогол и особено на А. П. Чехов.
Спомнете си, че Чехов неведнъж е признавал склонността си към „животът е равномерен, гладък, обикновен, какъвто е в действителност“. И той каза, че в него „няма сюжети, всичко е смесено в него - дълбокото с малкото, голямото с незначителното, трагичното със смешното“. Вътрешното Ранната поява на героите на писателя. В. И. Немирович-Дан chenko, един от първите режисьори на пиесите на Чехов, нарече основните им черти: „обикновените хора говорят за най-простите неща, на прост език, заобиколени от пъпка атмосфера ", съчувствие" не към тези хора, а чрез тях неясна мечта ".
В творчеството на по-младите съвременници на Чехов „Ще стъпя ето "следващото поколение от неговите герои:" средна ръка "в Телигенти, офицери от по-нисък ранг, войници, селяни, скитници. За крехкостта на вътрешното им състояние със същото вой с болка, макар и по различни начини, пише А. Куприн, И. Бу Нин, М. Горки, Л. Андреев, А. Ремизов, Б. Зайцев. „Независимо дали мирише лошо или мръсно - иди и гледай. Не свещеник не и не можете да лопатите живи документи с лопата “, съветва го Вал Куприн, позовавайки се на опита на Чехов.
А. Блок образно дефинира трагедията на заловени хора Л. Андреев (разказ "Ангел"): в тялото "огромно шумна сива паякова скука " седи жив нормален човек, изяден от нея. " Повечето персонажи, не само на Андреева, изглеждат „живи“. Сънливост, от отчуждението на душата от света се увеличи многократно и отново лич от творбите на Чехов стана познат, незабелязан ним. Според наблюдението на Андреев всеки втори е носил „студена пепел и пепел“. Куприн видя „непробиваема бариера, която вечно стои между двама близки хора“, Бунин - „тъмен, сляп и неразбираем“ Dennom.
Мрачните впечатления подтикнаха писателите да се обърнат към загадките на самата човешка природа. Социопсихолози моралният произход на поведението му в никакъв случай не беше замълчаван. Но това беше свързано с подсъзнателните процеси: влияние от "силата на плътта" "върху силата на духа" (Куприн), сблъсъци Ям разум и инстинкт (Андреев), инстинкт и интелект (Горки), одухотворена душа и бездушен механизъм (Бунин). Завинаги хората са обречени на неясни, объркани не рязане, което води до тъжна и горчива съдба. Зай цев съпреживял душите, изгорени „от тяхната кървава любов-
vyu ”, толкова за разлика от високо чувство. Андреев има мисъл за „хората-чипове“, безсмислено плаващи над „бездънните дълбини“. Пъстра, променлива, красива Новият и ужасен свят остава загадка за героите на времето течаща проза. Не е чудно, че поток от размисли, предчувствия, излъчвани от самия художник Ника.
Погледът на автора непрекъснато е насочен от чужбина насилствена ситуация, спрямо човека и света като цяло. Свободно разшири границите на времето, изобразено в творбата
и пространство. В стремежа им ново поколение проза kov се обърна към фолклора, библейските образи и мочи вие, вярите на много нации, към историческите и културните
и литературни реминисценции, често към личността xy класически кучета.
Мислите на автора буквално проникват в продукцията дения. Междувременно - поразителен факт - в литературата от началото на века няма и следа от поучителни или пророчески в нации. Трудно овладяване на реалността не даде такъв значителен отговор. Читателят като че ли е привлечен от съпознание, съ-творчество. Това е феноменалната специалност доброкачествеността на реалистичната проза; тя призова за дискусия.
- Предметът и значението на античната литература
- Сватбено облекло - Дом на руските дрехи
- Абстрактна литература - Терапия (стомашно-чревни заболявания) - Група реферати, есета, доклади, курсова работа и
- Рецепта за салата Руска рецепта за красота със снимка - За салати и не само
- Помогнете за правилния руски правопис и отворете скобите - Училище