Руска литература на 20 век, изд. Журавлева

винаги е бил над съществуването и най-силната любов, която изпитвам­ Тал насън. „Защото истинската красота е„ моменти, разпръснати далеч в пространството и времето “. Пътят към истинското битие лежеше през самоуглубяването на художника­ ка. Творбите на Бунин са проникнати, според неговото признание, с „тайна лудост“ - „неразрешено усещане за­ тайнственият чар на земното царство. И болест­ А. Куприн, който изпитва дълбоко чувство за „Силата на загиналите“ (заглавието на разказа), открива духовната енергия, която издига човешката личност „до безкрайна височина“. В най-съкровеното­ вярата в нетленните ценности на живота нараства в сферите на индивидуалното светоусещане.

Творческото преобразяване на реалността беше още по-видимо в поезията от началото на века. И. Аненски при­ отиде до правилното наблюдение: „Границите между реалното и фантастичното за поета не само се изтъниха, но­ те станаха напълно прозрачни. Истината и желанията често сливат своите цветове за него. " В мислите на мнозина талант­ художници от епохата намират подобни мисли.

А. Блок чу в „безвремието“ от началото на века „дивия вик на самотна душа, висяща за миг над безплодието на руските блата“. Забелязах обаче жаждата за „огън за леко тлеещата ми душа“. Поетът изпя „Аз, в който, разбивайки се­ ias, трансформира ”реалността.

Блок усети такъв дар в стиховете на Ф. Сологуб, К. Балмонт и др. А Ф. Сологуб пише: „Изкуството на нашите дни“ „се стреми да преобрази света чрез усилията на творческата воля. „Най-новата поезия наистина се роди от това­ вълнение.

син на живота “, защитата на болшевишката идеология беше активно популяризирана от остроумните басни и„ манифести “на Д. Бедни.

Пътят към изкуството лежеше чрез многоизмерно разбиране­ извън отношенията на хората, духовната атмосфера на времето. И където конкретни явления по някакъв начин са били свързани с тях­ проблеми, роди се жива дума, жив образ. Това начало беше характерно за редица творби, с­ създаден от революционни писатели: rasska­ заместник „Пясъци“ (получи най-високата оценка от Л. Толстой), „Чи­ бис ", романът„ Град в степта "от А. Серафимович, разказите на А. Чапигин, К. Тренев, В. Шишков и др. Показателно е обаче, че интересните страници на произведенията са базирани на­ свещено за остри морални ситуации, далеч от пролетарската борба. А самата борба беше отразена много схематично.

ще ни се появи в съвсем различен и несравнимо по-точен­ няма форма, когато се приближим до нея отвътре, ще анализираме писмото­ името на тази или онази книга, която ние наричаме нашата do­ шой, ние разпознаваме живота на милиарди хора, смътно ревящи­ Набутвам се в нас. "

За художници от началото на века, преодоляващи универсалната ра­ комуникацията и дисхармонията се издигнаха до духовен ренесанс­ човек и човечност.

Посоката на философската мисъл в началото на века. Руската философия на границите гравитира към подобни идеали.

Л. Толстой, малко преди смъртта си, направи следното:

". необходимо е да свържете този живот с целия безкраен живот, да следвате закона, който обхваща не този един живот, а целия. Това дава вяра в бъдещия живот. " Във вашата страстна атракция-

Писателят разчита на мъдростта на християнството и много източни вяри в подхода си към „вечно далечно съвършенство“. По този начин стремежът към прочистване на любовта и способността да се види най-високият остров­ тина, "светлината на Бог" в душата.

„Добрите новини“ на Христос доведоха Федоров до убеждението: „човешките синове“ могат да станат „пресъздатели“ на руината­ общуване между поколенията и самия живот, обръщане­ Хармонично изливам силата на природата в съзнателното творчество­ и дух. Соловьов защитава идеята за обединение „мъртъв­ лого на човечеството "с" вечен божествен принцип ". Постигането на такъв идеал, смята той, е възможно със силата на различни прозрения - в религиозна вяра, високо изкуство, с­ съвършена земна любов. Концепциите на Федоров и Соловьов се формират през 19 век, но основните им творби се появяват в началото на двата века.

„Религиозен Ренесанс“ дефинира цялата дейност­ редица философи от ново време: Н. А. Бердяев (1879-1948), С. Н. Булгаков (1871-1944), Д. С. Мережковски (1866-1941), В. В. Розанов (1856-1919), Е. Н. Трубецко­ go (1863-1920), П. А. Флоренски (1882-1937) и много други. Всички те бяха стоплени от мечтата за въвеждане на слабите, за­ изгубен човек за божествената истина. Но всеки от вас­ каза идеята си за подобен възход.

Мережковски вярваше в спасението на „откровението на хри­ Стианизмът на руски, може би в световната култура­ обиколка ". Мечтаеше да създаде небесно-земен цар на земята­ общество, основано на принципите на божествената хармония. Затова той призова интелигенцията към религиозен аскетизъм­ в името на бъдещето.

Бердяев разбираше „новото съзнание“ като вътрешно „сливане с Христос“ на индивида и на хората като цяло. Тайната на любовта към Бога се разкри в постигането на „вечно

перфектна индивидуалност ", иначе пълна трансформация­ живота на човешката душа.

Розанов се застъпи за обновяването на църквата. В учението на Бог Син той видя тясна връзка с реалните нужди на земята­ ной живот. Затова той смятал за необходимо да се отърве от християните­ Аски аскетизъм, запазващ духовността на Христовите завети. Ско­ ро, обаче Розанов се отказа от идеята си, призовавайки­ zoom "собствени усилия за" унищожаване "на исторически установената църква.

Цели поетични асоциации гравитираха към своята ку­ светове: символистите - на Соловьов, много футуристи - на Федоров. А. Ремизов, Б. Зайцев, И. Шмелев и други напълно независимо проникнаха в дълбините на командването­ дей Христос. Повечето писатели, извън специалните изследвания в областта на религията, дойдоха в съгласие с нео­ Християнски идеали. На тайните места на самотната противоположност­ изговорената душа разкри скрито желание за сътрудничество­ съвършена любов, красота, до хармонично сливане с божествено красивия свят. В субективния опит на художника е придобита вяра в нетленността на тези духовни ценности.

Привеждане в съответствие с творческите способности, разплитащи се зад външната реалност, скрития висш смисъл на битието, стана обичайно за литературата в началото на века. Подобно търсене я сближи различни посоки 1, които по свой начин разбираха връзката между тях­ от съществуването на отделна личност и „безкраен живот” (Л. Толстой).

По този път изкуството на словото не беше изключение. Подобни тенденции са узрели в музиката, живописта, театъра.­ ния.

1. Какво е значението на определението „Сребърна ера“?

2. Как Н. Оцуп разграничава „златния“ и „сребърния“ векове на руснака

3. Какво обедини търсенията на религиозни мислители в началото на века?

1 Това се отнася до реализъм и модернизъм, виж стр. 15-22.

* 4. Какви са корените на връзките и разликите между руската литературна класика и литературната литература от началото на века? '

* пет. Как трагични и оптимистични мотиви бяха комбинирани в писмо­ обиколка в началото на века?

Задача за самообучение

Обясняват общите процеси в изкуството от началото на века­ разграничаването на литературните кръгове и тяхното вътрешно сближаване също беше налице. От началото на 1890-те. група символисти, носещи­ заявява пълното си отхвърляне на съвременния реализъм, като погрешно го отъждествява с материализма и обективирането­ мамо. Оттогава започва конфронтацията между двамата художници.­ военни указания. Модернистите подозираха извънземни писатели (дори най-надарените, да речем, И. Буни­ на) в невъзможността да се проникне в същността на явлението, в­ хо-обективистко отражение на живота. Реалистите отричат ​​„тъмния набор“ от мистични концепции, изтънчени форми на най-новата поезия.

Въпреки всички различия помежду си и двете групи полемисти бяха несправедливи един към друг. Освен това няма съмнение, че по отношение на техния дълбок смисъл, творческият софтуер­ претенциите и на двамата имаха общ стремеж (това ще бъде обсъдено по-долу).

Проза XIX век. образът на човек винаги е бил характерен, ако не е адекватен на идеала на писателя, а олицетворява неговите заветни мисли. Ge почти е изчезнал от творбите на новата ера.-

1 Въпросите и задачите, отбелязани с *, са предназначени за­ мързеливо изучаване на темата.

роят е носител на собствените идеи на художника. Тук чу­ традицията на Н. В. Гогол и особено на А. П. Чехов.

Спомнете си, че Чехов неведнъж е признавал склонността си към „животът е равномерен, гладък, обикновен, какъвто е в действителност“. И той каза, че в него „няма сюжети, всичко е смесено в него - дълбокото с малкото, голямото с незначителното, трагичното със смешното“. Вътрешното­ Ранната поява на героите на писателя. В. И. Немирович-Дан­ chenko, един от първите режисьори на пиесите на Чехов, нарече основните им черти: „обикновените хора говорят за най-простите неща, на прост език, заобиколени от пъпка­ атмосфера ", съчувствие" не към тези хора, а чрез тях неясна мечта ".

В творчеството на по-младите съвременници на Чехов „Ще стъпя­ ето "следващото поколение от неговите герои:" средна ръка "в­ Телигенти, офицери от по-нисък ранг, войници, селяни, скитници. За крехкостта на вътрешното им състояние със същото­ вой с болка, макар и по различни начини, пише А. Куприн, И. Бу­ Нин, М. Горки, Л. Андреев, А. Ремизов, Б. Зайцев. „Независимо дали мирише лошо или мръсно - иди и гледай. Не свещеник­ не и не можете да лопатите живи документи с лопата “, съветва го­ Вал Куприн, позовавайки се на опита на Чехов.

А. Блок образно дефинира трагедията на заловени хора­ Л. Андреев (разказ "Ангел"): в тялото "огромно­ шумна сива паякова скука " седи жив нормален човек, изяден от нея. " Повечето персонажи, не само на Андреева, изглеждат „живи“. Сънливост, от­ отчуждението на душата от света се увеличи многократно и отново­ лич от творбите на Чехов стана познат, незабелязан­ ним. Според наблюдението на Андреев всеки втори е носил „студена пепел и пепел“. Куприн видя „непробиваема бариера, която вечно стои между двама близки хора“, Бунин - „тъмен, сляп и неразбираем“­ Dennom.

Мрачните впечатления подтикнаха писателите да се обърнат към загадките на самата човешка природа. Социопсихолози­ моралният произход на поведението му в никакъв случай не беше замълчаван. Но това беше свързано с подсъзнателните процеси: влияние­ от "силата на плътта" "върху силата на духа" (Куприн), сблъсъци­ Ям разум и инстинкт (Андреев), инстинкт и интелект (Горки), одухотворена душа и бездушен механизъм (Бунин). Завинаги хората са обречени на неясни, объркани не­ рязане, което води до тъжна и горчива съдба. Зай­ цев съпреживял душите, изгорени „от тяхната кървава любов-

vyu ”, толкова за разлика от високо чувство. Андреев има мисъл за „хората-чипове“, безсмислено плаващи над „бездънните дълбини“. Пъстра, променлива, красива­ Новият и ужасен свят остава загадка за героите на времето­ течаща проза. Не е чудно, че­ поток от размисли, предчувствия, излъчвани от самия художник­ Ника.

Погледът на автора непрекъснато е насочен от чужбина­ насилствена ситуация, спрямо човека и света като цяло. Свободно разшири границите на времето, изобразено в творбата

и пространство. В стремежа им ново поколение проза­ kov се обърна към фолклора, библейските образи и мочи­ вие, вярите на много нации, към историческите и културните

и литературни реминисценции, често към личността xy­ класически кучета.

Мислите на автора буквално проникват в продукцията­ дения. Междувременно - поразителен факт - в литературата от началото на века няма и следа от поучителни или пророчески в­ нации. Трудно овладяване на реалността не даде такъв­ значителен отговор. Читателят като че ли е привлечен от съпознание, съ-творчество. Това е феноменалната специалност­ доброкачествеността на реалистичната проза; тя призова за дискусия.