Сравнителен анализ на бизнес етикета в различни страни

Бизнес етикетът е резултат от дълъг подбор на правила и форми на най-подходящото поведение, допринесли за успеха в бизнес отношенията. Установяването на силни бизнес отношения с чуждестранни партньори ви задължава да познавате бизнес етикета.

Може да се припомни как са установени търговски връзки със средновековна Япония, която до известната ера Мейджи е била почти напълно затворена за останалия свят. Комер­sant, търговец, пристигнал в страната на изгряващото слънце за мустаци­установяване на бизнес връзки, представи се на императора. Продължете­глупакът на шоуто беше толкова унизителен, че не всеки чуждестранен гост можеше да го направи. Чужденецът трябваше да пълзи на колене от вратата на приемната до определеното му място и след като получи по същия начин, отстъпвайки като рак, да си тръгне­разбийте седалката си и се скрийте зад вратата.

Етикетът има не само исторически, но и географски и етнографски характеристики. И така, в Англия през 16 век по време на управлението на Хенри VII, етикетът изисква „гост, дошъл на вечеря, да целуне домакинята, собственика, децата им, а също и домашните любимци“.

Така например в Турция е прието гостите да се приемат в баня, а в Япония - непрекъснато да се извиняват на гостите, че няма с какво да се почерпят гостите (макар масата да е пълна с храна), че на изток супата сервира се в края на хранене (обяд), а учтивостта на британците се проявява точно, до точката на педантичност, в Латинска Америка говоренето за топлина е лоша форма.

Комуникацията започва с поздрав. Разнообразието от поздрави се противопоставя на изчерпателното описание и класификация (кимване с глава, поклон, ръкостискане, целувка, въздушна целувка, устен поздрав и др.). Поздравите са разнообразни.

За масаите се казва, че те си плюят на ръцете, преди да се поздравят. Жителят на Тибър свали шапката си, изплези езика си и държеше лявата си ръка зад ухото си, сякаш слушаше.

Хората маори допират носа си един към друг.

В Англия жената на улицата обикновено е първата, която поздравява мъж. тя получава правото да реши дали иска публично да потвърди запознанството си с този мъж или не. Европейците при поздрав вдигат шапка и се покланят леко. Японците имат 3 вида лъкове: ниски, средни, леки (с ъгъл 15 0).

Правилата и разпоредбите на етикета често са противоречиви. И така, руският писател Куприн се противопоставя на такава форма на поздрав като целуване на женските ръце. Известно е обаче, че например полският етикет признава тази форма на поздрав на дама.

Етикетът предписва как да се сбогуваме. Ако обществото е голямо, не можете да се сбогувате с никого, освен със собствениците. Навсякъде с изключение на Англия се нарича "да напуснеш на английски", а в Англия - "да напуснеш на френски".

Що се отнася до разстоянието между говорителите, като правило партньорите с еднакъв статус общуват на по-близко разстояние от шефа и подчинения. Жителите на Латинска Америка и региона на Средната земя установяват по-близко разстояние за комуникация от жителите на скандинавските страни. Разстоянието между говорителите намалява от северната част на Европа на юг (същият модел е отбелязан за Америка). Ако за жител на Велико­Великобритания е приятна, естественото разстояние е 1,5 - 2 метра, тогава за жител на Гърция е достатъчен 1 м. Американците и британците са­лежи на страната на събеседника, докато шведите са склонни да избягват подобни позиции.

Институцията за гостоприемство е съществувала в много подобна форма сред най-разнообразните народи по света: сред древните германци и евреи, сред арабите и австралийците, индийците и народите на Север. Нападател­съвпадения в ритуала за приемане на гост сред народи, отдалечени един от друг във времето и пространството, разбира се, не могат да бъдат­чай, те свидетелстват за стабилността на определени дълбоки структури на ритуала, неговите семантични мотивации.

В якутите пътник може да влезе по всяко време в къщата, намираща се­живейте там, пийте чай, гответе храна или прекарайте нощта. Дори неприятно­но собственикът не смееше да отстрани мъжа от къщата му без­Достатъчно основателна причина. Чукчиът твърди, че собственикът трябва да поддържа уважително отношение към госта, дори и да го бие.

Кав с право се счита за класическа страна на гостоприемството­каз. Това се дължи на начина на живот на кавказките планинци, запазването на силно ритуализирана рицарска култура, както и географската изолация, допринесла за запазването на архаичните черти на живота. В същото време гостоприемството на народите от Кавказ не е нещо напълно изключително, то намира много паралели.­ценени в други региони, по-специално в. Славянски народи Бал­Полуостров Кан.

„Правото на напълно непознат е да остане като гост във всяка къща и безусловното задължение на собственика да му даде най-сърдечен прием и да му осигури всичко, от което се нуждае - ето, че преди всичко характеризира обичая на гостоприемството сред черкезите и други кавказки планинари ", пише изследователят­кръг Адигов В. К. Гарданов.

Спазването на законите за гостоприемството се счита за едно от най-много­най-важните човешки отговорности. То беше строго контролирано от обичайното право. Така например, в Осетия за тяхното нарушаване на събирането­те се трупаха с ръце и крака, вързани в реката от висока скала. Когато задълженията за гостоприемство се сблъскат със задълженията­ми кръвна вражда, предимството беше дадено първо.

В Северен Кавказ всеки алпинист е имал специални семена­shcheniya за гости (така наречената kunatskaya). За заможните хора това може да бъде отделна къща, за по-заможните - част от живота.­логото на къщата, съответстващо на мъжката половина. Къща за гости Явал­Ся също един вид клуб, в който се събираха млади хора, изпълняваха­имаше музика и танци, имаше размяна на новини и т.н.

За някои адигски благородници и принцове трапезата в кунацката постоянно се поставяше в очакване на случаен гост и ястията се сменяха­лисица триади на ден. Кабардианците държаха поднос с месо, тестени изделия и сирене в кунацката и се наричаше „храната на този, който­деца ".

Подобни обичаи съществували и сред славяните. Биографията на Ото от Бамберг (XII век) разказва за балтийските сл­вяни. "Това, което е особено изненадващо, е, че тяхната маса никога не е празна, никога не остава без изяви, но всеки баща на семейството има отделна къща, подредена и честна, назначена само за удоволствие. Винаги има маса с различни напитки и ястия: те се вземат сами, веднага се слагат други­хуй; няма мишки или котки, но чиста покривка покрива появите в очакване на потребителите; и по всяко време, който иска да яде, независимо дали са непознати, гости или членове на домакинството, те се водят до маса, където всичко е готово. Обичаят хлябът и солта да се държат на трапезата през цялото време вече е бил през 19 век почти повсеместен сред източните и­Западни славяни.

Сред много народи от древността, чужденец, чужденец е бил напълно безсилен пред съществата и може да бъде наказан­но ограбвайте или дори убивайте. В противоречие с това, изглежда, е институтът на гостоприемството и отношението към госта като свещена фигура. Съдейки по лингвистичните данни, такава двойственост се характеризира с възприемането на чужденец в древността­тях индоевропейци. Характерно е, че в редица езици "гост" и "непознат" се означават с думи от един и същ корен, а думата, обозначаваща гост, може да се отнася и за Бог (руският "гост" е свързан с "господар" и "господа", но може да означава и "недобри хора, неканени посетители, крадци, особено гра­бойци на Волга ").

Докато извънземният не бъде идентифициран, той се възприема изключително емоционално. Той може да се окаже Бог, който дойде да даде щастие и дял, и враг, независимо дали е готов­шийте ги. Хевсуровската поговорка казва: „Чакай госта и смъртта“. Всички тези мъки на признание отстъпват място на спокойствието, когато извънземният стане гост. Тук е много важен самият момент на идентичност.­фикция на новодошлия. Типичен поздрав за гости сред абхазците "bzaola sheaabeit!" означава буквално "така че за добро (­чай) видяхме ви! "," така че вашето пристигане да е любезно! "," Това не е просто поздрав, а един вид заклинание, което предопределя тактиката на поведението на посетителя. Ако тези, които се появиха, имаха лоши намерения, те биха могли отговорете със заплаха: „Независимо как ни гледате - добри или лоши - ние дойдохме!“.

Колко амбивалентен е потенциално опасният извънземен, така че­към еднозначния, пълен и предсказуем образ на госта. Ритуалът за гостоприемство е организиран по такъв начин, че напълно да подчини госта на неговия сценарий, независимо кой е той. Бог, враг или обикновен пътешественик, който следва собствения си бизнес, ще бъдат приети приблизително по същия начин, макар и с различна степен на чест. Както казва руската поговорка: "В полето има враг, гост у дома: седнете под светиите. Прочетете долината.".

Ритуалът на гостоприемството може да се разглежда като диалог между двеста­рон, влизащ в комуникация. И домакинът, и гостът се подчиняват строго­мо етикет сценарий, който обвързва, ограничава действията им и в същото време им позволява да постигнат определени цели: собственикът - да приеме госта по достойнство, като по този начин печели честта и уважението на другите и Божията благодат, гостът - да получава храна, подслон и подкрепа. Домакинът не само се грижи за госта, но и се задължава да го защитава наравно с членовете на семейството му.

В най-разнообразните традиции храненето има задължителен, задължителен характер и гостът не може да го напусне, за да не обиди домакините. Това е една от разликите между традиционните обичаи и съвременните европейски, според които човек е свободен да яде каквото и колкото иска. Задължение на домакина е да нахрани госта, тъй като той почита госта и в същото време запазва честта си, демонстрирайки щедрост.

Споделянето на храна е сърцето и фокусът на ритуала на гостоприемството. Този тест от векове е средство за въвеждане на новодошъл в къщата, за да го направите „ваш“. В същото време празникът е визуален модел на колектива, неговият идеален образ, преведен на езика на пространството на масата.

Добрите обноски служат като благородна рамка на истинския морал, но не са достатъчна основа за преценка на човека по същество на неговите заслуги.