Резюме: Алгоритъм за епидемиологична диагностика

(В. Д. Беляков, 1989)

I. Оценка на проявите на епидемичния процес:

- сред различни групи от населението;

III. Тестване на формулираните хипотези, декодиране на причинно-следствените връзки, водещи до заболеваемост.

IV. Най-близката и/или дългосрочна прогноза на заболеваемостта, оценка на надеждността на хипотезите за рисковите фактори.

Ако клиничната диагноза е разпознаване на заболяване­нито състоянието на пациента, след това епидемиологичната диагноза­ка е признаването на заболеваемостта и здравословното състояние на населението. Установяване на епидемиологична диагноза­Помага да се определи адекватното количество превантивни, анти­в епидемиологични дейности в установената епидемиология­положението.

Важна задача на здравните институции за епидемиологична диагностика е да рационализират регистрацията, отчитането и разработването на единни критерии при диагностицирането на заболявания (всякакви патологични състояния). Най-доброто решение на този проблем е да се приложи стандартната дефиниция на случая.

Определение на епидемиологичния случай - набор от стандартни критерии за решаване дали даден индивид има специфично заболяване или състояние.

Стандартно определение за епидемиологичен случай гарантира, че всеки случай се диагностицира последователно и гарантира, че разликите, открити при сравняване на броя на случаите в различни групи от населението, не се дължат на разликите в начина на диагностициране на заболяванията, а на други причини, които наистина представляват интерес за епидемиолога .

Основната задача на епидемиологичните изследвания е изследването на честотата на различни заболявания.

За решаване на проблемите с изучаването на разпространението на клането­леван провеждат епидемия­миологични изследвания, които могат да бъдат разделени на три групи: наблюдателни (описателни, наблюдателни­изследвания), експериментални, предоставят­намеса в изучавания процес и математическо моделиране.