Реклама и театър в комуникативното пространство на съвременната култура Красноярова Дария Константиновна

Дисертация, - 480 рубли, доставка 1-3 часа, от 10-19 (московско време), с изключение на неделя

Резюме - е свободен, доставка 10 минути, денонощно, седем дни в седмицата

Красноярова Дария Константиновна. Реклама и театър в комуникативното пространство на съвременната култура: дисертация. Кандидат на философските науки: 09.00.13/Красноярова Дария Константиновна; [Място на защита: Ом. държава пед. un-t] .- Омск, 2009.- 166 с.: ил. RSL OD, 61 10-9/45

Въведение в работата

От друга страна, има нараснал интерес към феномена на театъра, проявяващ се в появата на множество концепции за тотална театрализация на съвременната култура и широкото използване на метафората на театъра за обяснение на различни явления от социалния живот. В тази връзка е необходимо да се разберат причините за поддържане на стабилен социален и теоретичен интерес към театъра дори в условията на появата и широкото разпространение на нови видове масови развлекателни комуникации (кино, телевизия, интернет и др.).

Разбирането за комуникативната природа на театъра, неговия игрив и символичен характер, положили основата на семиотиката на театъра, се формира в творбите на видни театрални фигури и теоретици на театъра от началото на 20-ти век: В.Е. Майерхолд, М.А. Волошин, К.С. Станиславски, М.А. Чехов, А.А. Архангелски, М.М. Бонч-Томашевски, С.М. Волконски, А.Р. Kugel, N.N. Евреинова, М. Попело-Давидова и др.

Семиотиката на театъра в средата и втората половина на ХХ век се основава на лингвистичните концепции на Чарлз Морис, Чарлз Пиърс, Ф. дьо Сосюр. П. Пави е първият, който използва знакови модели, базирани на лингвистичния подход, за анализ на театралния език. Основният проблем на театралната семиотика е дефинирането на минималната единица на театрален текст (Й. Мукаржовски, П. Г. Богатирев, Ю. Кристева и др.). Този проблем все още остава най-важният за театралната семиотика и театралната херменевтика (IV Цунски, М. Поляков). Представители на семиотичната школа Москва-Тартус (Ю.М. Лотман, П.Г. Богатирев и др.) Допринесоха много за развитието на семиотиката на културата (и театъра също). В рамките на теорията на комуникациите бяха получени резултати, които допълват разбирането за семиотичните специфики на театралната комуникация (Г. Г. Почепцов, В. М. Соковнин). За да се разберат изцяло спецификите на театралната комуникация, е необходимо да се вземат предвид произведенията на театрални практици, които разглеждат театралната комуникация от театралния процес (А. Арто, Б. Брехт, Е. Гротовски, А. Малинов, IV Цунски и т.н.)

Философският подход към разбирането на същността на театралния феномен дава основание за анализ на мястото на театъра в живота на обществото, неговата цел и същност (Аристотел, Г.-Г. Гадамер, В. В. Розанов, Ж.-П. Сартр, С Мелроуз, Н. Н. Евреинов, М. М. Бахтин, Ю. М. Лотман, И. П. Илиин, М. К. Мамардашвили, С. Д. Кржижановски, В. А. Подорога и др.) разгледайте основните концепции за театрализация, възникнали във философския дискурс на ХХ век (J. Baudrillard, GEDebord, J. Lipovetsky, J. Balandier, HR de Ventos, NN Evreinov). Близо до концепцията за тотална театрализация, определена от игривия характер на театъра, теорията на пиесата на Й. Хайзинг се присъединява.

Анализът на театралната комуникация от гледна точка на влиянието, оказано върху човешката психика и поведението му, е представен в трудове по психология на творчеството от В.Б. Блок, Ю.Г. Клименко и др.

За постигане на тази цел бяха определени следните изследователски цели:

Методологични основи на изследването. Дисертационното изследване използва методологичните принципи на изкачване от абстрактното към конкретното, последователност, обективност, диалогичност, интердисциплинарност.

Разпоредби за отбрана:

4. В съвременното общество марката има определено идеологическо значение: бидейки „празен знак“ и симулакрум, тя е надарена със набор от значения, изпълняващи функциите на „идеология“, която задава стереотипи на потребителското поведение. Рекламната комуникация като инструмент за брандиране може да бъде описана като симулация и източник на „идеологическо” множество, характеризиращо съвременната култура.

5. Съществените свойства на театралната комуникация са следните: семиотичната сложност на езика; активна позиция на зрителя; наличие на „измерение” на присъствие; променливост; уникалността на всяка конкретна форма на изпълнение; „Сценично събитие“ като най-малката единица текст; игрива натура; абсолютното значение на сцената; единството на колективния субект на възприятието. Тези свойства позволяват на театъра да изпълнява значителни общокултурни функции: психологическа рехабилитация на индивида, празник, семиотичен множител, „машина на разбирането“, модел на Вселената.

Научна новост на разпоредбите, представени за защита

Структура и обхват на изследването. Дисертацията се състои от увод, три глави, шест параграфа, заключение и библиография от 197 заглавия. Общият обем на дипломната работа е 166 страници