РЕГУЛАТОРНА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

РЕГУЛАТОРНА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ (нормативна икономика) - изучаването на това какво „трябва да бъде“, а не какво „е“. Например твърдението, че „хората с високи доходи трябва да плащат повече данък върху доходите, отколкото хората с ниски доходи“, е нормативно. Нормативните изявления отразяват субективните ценностни преценки на хората за това кое е добро и кое е лошо и разчитат на етични концепции като „справедливост“, а не на строги икономически разсъждения. Действителните икономически ефекти от данъчната структура, при която богатите носят по-голяма данъчна тежест от бедните (като данък върху разходите и спестяванията), са обект на положителна икономическа теория.

ПОЛОЖИТЕЛНА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ (положителна икономика) - доктрината за това какво има в икономиката, а не какво трябва да бъде. Например твърдението, че „намаляването на данъците увеличава разходите за потребление“ може да бъде потвърдено или опровергано на практика, когато се изследва ефектът от данъчното облагане върху разходите. Позитивната икономическа теория се стреми да идентифицира връзките между икономическите променливи, да измери количествено и измери тези връзки и да предскаже какво ще се случи, ако една или друга променлива се промени. Ср нормативна икономика.

ПРОВЕРКА НА ПАРИЧНА СТОЙНОСТ (одит на съотношението цена/качество) - проверка дали правителствена агенция или частна фирма предоставя Съотношение качество-цена („Съотношение цена-качество“) при предлагане на стоки или услуги. Обикновено този одит включва независим анализ на организацията, институцията или фирмата по отношение на продукцията и формирането на разходи; освен това одитът определя дали има възможност за подобряване на ефективността на разходите.

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА оценка на въздействието върху околната среда - определяне на въздействието върху околната среда на инвестиционен проект (вж. инвестиция), например изграждане на нов път или обходен канал. Това е необходимо, за да се установи степента на замърсяване на околната среда и унищожаване на естествените местообитания. Понастоящем публичните власти в Европейската общност изискват оценки на въздействието върху околната среда за публични инвестиционни проекти.

РЕЦИКЛИРАНЕ (рециклиране) - рециклиране на материали, контейнери или стоки, които иначе биха били изхвърлени с цел използването им при производството на други продукти (например рециклиране на стари вестници за направа на кутии за яйца и писане на хартия или топене на използван метал кутии за производство на нови контейнери).

Рециклирането помага на компанията да намали производствените си разходи, тъй като използването на рециклируеми материали, които получава от рециклирането, обикновено е по-евтино от използването на първични суровини. Това позволява на икономиката да запази ограничени природни ресурси и да спести от енергийни разходи (рециклираната хартия предпазва гората от изсичане и спестява около 70% от енергията, използвана за обработка на прясно отсечена дървесина). Рециклирането помага и за намаляване на замърсяването, като намалява нуждата от депа.

ПОЛЕЗНА ФУНКЦИЯ (полезна функция) - функция, която изразява полезност в зависимост от количеството стоки и услуги, които физическото лице консумира:

За да постигне БАЛАНС НА ПОТРЕБИТЕЛЯ, човек трябва да избере, в съответствие с предпочитанията си, такава комбинация от ползи, която максимизира общата полезност за даден доход.

КАРДИНАЛИСТИЧНА (КОЛИЧЕСТВЕНА) ПОЛЕЗНОСТ (основна полезност) - (субективна) полезност или удовлетворение, което потребителят получава от потреблението на продукта, измерено в абсолютни стойности. По този начин се разбира, че е възможно да се измери точното количество полезност, извлечено от консумацията на даден продукт. Преди това икономистите вярваха, че полезността може да се измери в конвенционални единици - ютил. Тъй като обаче се оказа невъзможно да се създаде точна мярка за основната полезност, тази идея беше изместена в теорията на потребителското равновесие от концепцията за обикновената полезност.

ОРДИНАЛИСТИЧНА (РЕДОВА) ПОЛЕЗНОСТ (редовна полезност) - (субективна) полезност или удовлетворение, което потребителят извлича от консумираните от него стоки, измерено по ред. Концепцията за обикновена полезност признава, че количеството полезност, получено от консумираната стока, не може да бъде измерено числено, както се подразбира от критериите за основна (количествена) полезност. Вместо това под редови критерии се разбира поръчването от потребителя на неговите предпочитания към стоките. Потребителят класифицира избора на стоки според степента на удовлетвореност: 1-ви избор - най-голямото удовлетворение, 2-ри избор - по-малко удовлетворение, 3-ти избор - още по-малко удовлетворение и др. Такава обикновена класификация дава ясна представа за предпочитанията на потребителите по отношение на стоки, но не дава ясна представа за разликите в удовлетвореността между 1-ви 2-ри избори, 2-ри и 3-ти избори и т.н.

Критериите за редовна (редовна) полезност ни позволяват да изобразим предпочитанията на потребителите за две стоки под формата на криви на безразличие, всяка от които представлява различни комбинации от двете стоки, които му носят еднакво удовлетворение. Действайки рационално (вж. Икономически човек), потребителят винаги ще се стреми да бъде на възможно най-високата крива на безразличие, въпреки че нарастването на удовлетворението, получено от по-ниска към по-висока крива на безразличие, не може да бъде измерено количествено. Картата на безразличието обаче може да се използва за нанасяне на криви на търсенето.

Вижте Journal of Economics Journal. Лекция 12. Количествена полезност и търсене. Лекция 13. Обикновена полезност и търсене

ТЕГЛО (неизползваемост) - недоволство или неприятно усещане, което индивид изпитва, когато консумира продукт или по време на работа.

ПОЛЕЗНОСТ (полезност) - удовлетворение или удоволствие, което дадено лице получава от консумацията на даден продукт или услуга.

ЮТИЛ (util) - теоретична мярка за полезността, получена от потреблението на стока или услуга.

Можете да търсите термини и техните тълкувания на всички сайтове на Училището по икономика: