Реч на папа Франциск преди молитвата „Ангел Господен“ на 19-та обикновена неделя

Скъпи братя и сестри, здравей!

Днешното евангелие (Мат. 14: 22-33) разказва историята на Исус, когато Той, прекарал цялата нощ в молитва на брега на езерото Галилея, отиде до лодката на учениците Си, докато ходеше по водата. Лодката беше в средата на езерото, спряна от мощен попътен вятър. Като видяха Исус да ходи по водата, учениците решиха, че това е призрак и бяха много уплашени. Обаче Той ги успокои: „бъдете в добро настроение; това съм аз, не се страхувайте ”(Мт. 14:27). Петър с обичайния си плам Му каза: „Господи! ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата ", а Исус го извика:„ Иди! " (Мат. 14: 28-29). Петър слезе от лодката и тръгна по водата към Исус, но като забеляза силния вятър, той се уплаши и започна да потъва. Той извика: „Господи! спаси ме ”, а Исус протегна ръка и го измъкна (Мт 14: 30-31).

Тази евангелска история е богата на символика и насърчава размишляването върху нашата вяра - вярата както на отделните хора, така и на църковната общност, включително вярата, характерна за нас, присъстващи на площада днес. Има ли вяра нашата църковна общност? Какво е състоянието на вярата на всеки от нас и вярата на нашата общност? Лодката е животът на всеки от нас и в същата степен животът на Църквата. Противопоставящият се вятър означава трудности и изпитания. Призивът на Петър: „Господи, заповядай ми да дойда при Теб“ и неговият вик: „Господи, спаси ме!“ много напомня на нашето пламенно желание да почувстваме близостта на Господ и в същото време страха и безпокойството, които ни посещават в трудни моменти от нашия живот и живота на нашите общности, моменти, белязани от вътрешна слабост и външни проблеми.
В такъв момент на Петър вече не му беше дадена твърдо нито дума от Исус, дума, която се превърна в здраво въже, за което да се хване, за да се измъкне от опасните и бурни дълбини на водата. Нещо подобно може да се случи и с нас. Ако не се придържате към думите на Господ и за по-голяма увереност се обръщате към хороскопи и гадатели, тогава неизбежно ще започнете да се давите. Това означава, че вашата вяра не е толкова силна. Днешното Евангелие ни информира, че вярата в Господ и Неговите думи не ни води по път, където всичко би било просто и гладко, не ни спасява от бурите на живота. Вярата дава увереност в Присъствието, в присъствието на Исус, което ни помага да преодолеем житейските бури, дава увереност, че има такава ръка, която ни подкрепя, помага ни да преодолеем трудностите, показва ни пътя, включително и в тъмнината. Така става ясно, че вярата изобщо не се отървава от ежедневните проблеми. Но тя ни поддържа и ни дава смисъл.

Също така, този фрагмент илюстрира по чудо реалността на Църквата през цялото време: лодка, движеща се по нейния маршрут, е принудена да преодолее попътен вятър и бури, които заплашват да я обърнат. Не само безстрашието и уменията на хората, плаващи по него, го спасяват от колапс: гаранцията за спасение е вярата в Христос и Неговото слово. Това е гаранцията: вяра в Исус и Неговото слово. Намирайки се в тази лодка, ние сме в безопасност, въпреки цялата ни незначителност и слабост. Това е преди всичко така, когато коленичим и почитаме Господа, като учениците, които в края на този епизод „се поклониха пред Него и казаха: Наистина си Син Божий“ (Мат. 14:33). Колко прекрасно е да се каже на Исус: „Наистина ти си Божият Син!“ (Мат. 14:33). Нека повторим тези думи всички заедно: „Наистина ти си Божият Син!“
И нека Дева Мария ни помогне да останем силни във вярата, да издържим на бурите на живота, да останем в лодката на Църквата, да не се поддадем на изкушението да се преместим в атрактивните, но крехки лодки на идеологии, мода и лозунг клишета!

Превод на "Сибирски католически вестник"