Развъждане на домашни любимци

Развъждането на домашни животни се е състояло в Европа още през епохата на неолита, в периода на индоевропейската примитивност и следователно няма нищо изненадващо във факта, че добитъкът е бил известен на праславяните дълго време. Това се доказва от най-богатия старославянски речник на животновъдните термини. По-късно, в края на езическия период, скотовъдството е засвидетелствано от много исторически източници; освен това археологическите разкопки са разкрили голям брой кости от домашни животни [1152] в селища и гробове от онова време, така че съществуването на развито говедовъдство не подлежи на съмнение. Й. Пейскер дълбоко се заблуждава, когато отрича съществуването на говедовъдство сред славяните преди 10 век и приема, че дотогава славяните са го виждали само сред своите германски и тюрко-татарски съседи. Безспорно е обаче също така, че говедовъдството по това време не е било единственото или основно занимание на славяните, тъй като славяните са били предимно земеделци и освен това видовете добитък не са били еднакви във всички райони, обитавани от славяните; на едно място преобладават едни видове, на друго - други.

Фигура: 74. Древна чешка мелница. Етнографски музей

Фигура: 75. Полеска ступа за почистване на просо и жълъди (от Кирле)

Древните славяни са се занимавали с развъждане на следните видове добитък [1153]: свине (глиган, прас?, Свиня), овце (овца, овес, овен, ярка, ягн?), Говеда (тур, бик, обем, крава, теле, ун, яловица) и коне (кон, ордж, бучка, кобила,? r? b?).

Тъй като говорим за отделни видове, трябва да се спомене, че конят е бил засвидетелстван сред всички славяни, а в някои региони стадата коне са били многобройни. Например, имаше много диви коне в Силезия и Померания. Централна Русия също изобилстваше от тях още през XI век, когато княз Владимир Всеволодович (Мономах) ловуваше и хващаше цели стада коне в околностите на Чернигов [1154]. Конят е използван и за полски работи, но главно като транспортно средство. Кавалерията е била навсякъде важна част от славянската армия (виж по-долу глава XI), кавалерийските части на славяните също са служили във византийската армия [1155]. Ибрахим Ибн Якуб има съобщение за Прага, че там е направен отличен конски сбруя през X век [1156].

Естествено имаше повече говеда, отколкото коне. Аристотел вече го споменава в страната на невросите; по-късно, през 6-ти век [1157], наличието на голям брой говеда сред славяните се потвърждава от Мавриций, а през 10-ти и 11-ти век присъствието на говеда сред всички славяни се потвърждава от множество исторически и археологически данни. Говедата бяха необходими главно като теглителна сила във фермата. Славяните обаче отглеждат овце и свине в още по-голям брой, особено в района между Висла и Десна, където всяка година в големи дъбови гори се събират толкова много жълъди, че не е необходимо да се полагат големи усилия, за да се гарантира, че прасетата достатъчно храна за зимата. Следователно арабските свидетелства от 10 век също конкретно сочат, че славяните (руснаците) са се занимавали с отглеждане на овце и свине [1158]. Що се отнася до козата, въпреки че по това време тя е била известна на славяните, тя очевидно е била рядка, точно като магарето. Други животни, като мулето и камилата, са внесени в Русия през XI век само от чужди страни [1159].

Говедата се държат в дворове в специални кошари, а понякога и в покрити плевни. Оттук го изгониха на пасища, където специални овчари (славянски овчар, овчар) се грижеха за цялото стадо, които с торбичките си през раменете, дълга пръчка и тръба или тръба от кора вече бяха на 10-ти век любопитно и характерно явление в славянските селища [1160]. Непрекъснатият водач на овчаря и стадото беше, разбира се, кучето.

Ян Пейскер, който отрича отглеждането на добитък от древните славяни до X век, основава своята гледна точка на аргумента, че сред имената на говедата има, по негово мнение, думите от германски произход: говеда (немски skattaz), нахут (нем. nauta), мляко (нем. melka) - и, в допълнение, тюрко-татарски: бик (тюрко-татарски буга), вол (Черемиски волик, Вогул волова, вулу, тюркски улаг), коза (тюркски k? z ?, k ? i), tvarog (jagat. turak, Türk. torak) [1161]; въз основа на предполагаемото заемане на тези термини от славяните, Пейскер, чрез изкуствено строителство, стигна до заключението, че славяните изобщо нямат говеда, че славяните виждат добитък само от германци и турци, когато те управляват над тях (Бастари, готи, скити, хуни, авари, българи и др.). Подробен анализ на този въпрос и опровержение на теорията на Пейскер са направени от мен другаде [1162]. Достатъчно е да се отбележи тук, че много исторически и археологически доказателства, както и обширна и развита номенклатура на животновъдството, несъмнено свидетелстват, че славяните отдавна познават животновъдството и неговото развъждане; славяните дори имали свой специален бог Велес - защитникът на стадото. Самите предпоставки на теорията на Пейскер обаче не винаги са надеждни. Думата мляко не е от германски произход; германският произход на думата tvarog е също толкова съмнителен, тъй като тя може да бъде получена от славянския език; тюркският произход на останалите имена също поражда съмнения [1163]. Но дори отделни германски или тюркски имена да попаднат в богатата славянска номенклатура, тогава, предвид интензивните връзки на славяните със споменатите народи, както военни, така и мирни връзки (на пазарите), като се вземат предвид и подобни заеми на редица с други думи, този феномен може да се счита за напълно естествен и да не дава основание за такива мащабни изводи, каквито е дошъл Пейскер.

Естествено, обширна млечна ферма също е свързана със скотовъдството. Няма древни доклади за употребата на мляко, но сиренето (syr) вече е засвидетелствано от източниците на 10 и 11 век като едно от основните ястия и, очевидно, е било такова отдавна [1164 ].

От домашни птици в славянските ферми по това време в специални гълъбарници се отглеждат пилета, гъски, патици, а също и гълъби [1165]. След като киевската принцеса Олга през 946 г. обсади древлянския град Искоростен, тя подпали гълъбарника с помощта на изпратените от нея гълъби и оттук огънят се разпространи във всички дворове на селището [1166].