Вашият браузър не се поддържа

Награда Разтопете леда в сърцето ми

Никога не се усмихваше на истински скъпи хора. Домът, семейството, семейната му чест и гордостта му бяха осквернени. Желанието за отмъщение го завладя, без значение какво ще постигне целта си, дори в замяна на собствената си душа. Винаги гледаше всички студено, безразлично, безразлично. Не приемане на собствените си чувства и емоции. След като ги натъпка по-дълбоко и дори когато стърчат на бучка в гърлото, опитвайки се да избягат, той упорито задържа всичко вътре в себе си. И само Себастиан - собственият му демон-иконом ясно вижда всичко. Как светят бузите на господаря му, когато той „случайно“ докосне тялото си. Усеща трептящото му сърце да бие силно. Чува колко жалко и тревожно го вика насън. Той знае какво наистина изпитва господарят си към слугата си, което предизвиква лека усмивка на лицето му ... И той може да сподели чувствата си, ако Сиел просто трябва да разкаже за това. Себастиан е готов да изпрати договора по дяволите, ако само каза. Но момчето мълчи и изгражда блок лед, който изобщо не се топи. Сиел винаги гледаше всички с очи, пълни със студ, а сърцето му беше скрито в здрава ледена обвивка ...

Сиел уморено изпрати бъдещата си булка - Елизабет. Момичето весело и наивно махна на сбогом на годеника си, качвайки се с камериерката в каретата. Конете активно тръгнаха по пътя, каруцата започна да се движи и скоро изчезна над хоризонта. Фантомхив изтощен изтърка мостчето на носа си.
"Себастиан, приготви чай", традиционно каза той.
"Както желаете, милорд", отвърна икономът с коварна фраза. Върнаха се в къщата. Сиел се качи в кабинета си, а Себастиан се оттегли в кухнята. Графът се върна на работа с делови книжа, които дразнеха младежа ден след ден. Демонът не закъсня и се върна при господаря с поднос за сервиране на чай. Той наля горещ чай и сервира на Сиел, но той, затънал в мислите си, замръзна и не докосна чашата.
- Има ли нещо нередно, господарю? - услужливо попита икономът, дърпайки леко усмивка. Младежът се върна към реалността и накрая отпивайки от чаша, погледна Себастиан и неразумната му усмивка предизвика объркване у момчето.
- Не - отсече Сиел и се обърна от слугата си. - Ще вземете душата ми в края на договора.
- Като възвръщаемост, милорд - съгласи се демонът, въпреки че такъв край на договора вече предизвика съмнения у него.
- Е, има нещо положително в това - весело се изкикоти Сиел. - Не трябва да се женя за Елизабет.
- И вие имате проблем с това?
- Никога не съм я възприемал като булка. Може би като приятел или сестра ...
- Ето как - усмихна се Себастиан, преструвайки се, че чува това за първи път в живота си, въпреки че прекрасно разбираше, че това не е единствената причина.
- Какъв е тонът, Себастиан? - Сиел присви очи невярващо.
„Не, нищо, милорд“, отрече демонът, не пускайки усмивката си.
- Защо се усмихваш?
- Защо не?
- Това е странно!
- И изобщо не.
- С какво, по дяволите, се карате ...?!
Чу се пращене на биещ се фарфор. Чашата падна от ръцете на графа и падна на пода, като се счупи на много малки частици и изпръска съдържанието на пода. Като приличен иконом Себастиян бързо ще изчисти всичко, но просто го е игнорирал, правейки, по негово мнение, по-важни неща. Сиел беше смаян и замръзна. Зениците се стесняваха от неразбиране и ужас. По тялото ми пробяга малка тръпка, а скулите ми блеснаха в червено. Очите му внезапно се разшириха, когато момчето най-накрая разбра какво се случва. Себастиан го целуна. Нежно, страстно, уверено и властно, не позволявайки на господаря да се отдръпне, докато демонът не го пожелае. Сиел сложи ръце на гърдите си, опитвайки се да се освободи, но беше напразно и той се примири, като позволи на иконома всичко. Откъсвайки се от така желаните устни, Себастиян погледна Сиел. Накъсано, но тихо дишане, подути устни, зачервени бузи. Демонът се наведе и притисна устни до врата си, стискайки тих стон от младия мъж.
"Себа ... стеан", изсъска Сиел с треперене в гласа. - П-стоп сега.
- Това беше първата ти целувка?
- У ... млъкни!

- Не се притеснявайте, господарю, ще бъда нежен с вас.
- Себастиан! О!
Демонът бавно започна да разкопчава копчетата на ризата си, ухапвайки ключицата на момчето.
Мъжът захвърли ризата си настрана и започна да обикаля по тялото със студени ръце, сякаш случайно докосна зърната. Той нежно целуна врата, раменете, гърдите, последвано от рисуване на модели с пръсти. И Сиел усилено се опитваше да го отблъсне, устоявайки на ласките и собственото му желание. Себастиан придърпа момчето до себе си и след миг го бутна на леглото.
- Към ... как? Ние просто бяхме ... - младежът се огледа, напълно неразбиращ как се озоваха в стаята му, когато бяха само в офиса.
- Магия, милорд - каза той загадъчно и се усмихна. Икономът бавно, разпъвайки момента, сваля ръкавиците по специален начин - със зъби, флиртува и вълнува партньора само с външния си вид. Тогава мъжът рухна на леглото, надвиснал над Сиел. Той се прилепи към вече втвърдените зърна с устни и започна да ги суче и хапе, весело дразня, а Сиел, който неочаквано бе изненадал толкова внезапна вълна от удоволствие и вълнение, започна да се извива под него и да стене, заглушавайки стенанията със своите ръка. Демонът се отдръпна и го намръщи.
- Но това не е добре - предупреди Сабастиан, хвана ръцете му и ги докара над главата си, притискайки ги плътно към леглото. - Не е нужно да криете гласа си.
- С-стоп, не ми харесва - изстена Сиел измамно.
- Да? И той казва обратното, милорд - демонът сложи ръка върху възбудените слабини на момчето. Младежът ахна и захапа устни. - Все още ли искаш да спра? Трябва да дадете заповедта по-ясно.
Себастиан разкопча панталона си и ги свали заедно с бельото на Сиел. Фантомхив инстинктивно коленичи и смутено се обърна.
- Хайде, графе, какво искаш? - икономът раздели краката на момчето и го погледна, а очите му блеснаха дяволски.
„А-ти“, Сиел издъхна тежко, задъхвайки се от собственото си желание. Първоначално Себастиан беше малко изненадан от бързото изказване на младежа, той възнамеряваше да го измъчва по-дълго, но послушно наведе глава и каза:
- Както желаете, милорд.
Демонът посегна към целувка и покри устните на момчето със своите, като го привлече в нежна целувка. С негово разрешение той влезе в устата си с език и започна властно да изучава всеки ъгъл, като се преплита с езика на Сиел и го смуче. Мъжът се дръпна, но веднага се прилепи към врата му. Той я целуна грубо и дръпна кожата назад, оставяйки своя отпечатък. Междувременно пръстите му масажираха тесния проход, карайки Сиел да се извива и да стене от изтощение.
- S ... Себастиан, моля те ...
- Потърпете още малко, милорд - с тези думи демонът лесно избута вече намазания си пръст. Младежът се смути, но след това се отпусна. Като свикна малко с болката, Себастиан добави втори пръст и започна плавно да разширява стените на ануса. След няколко неудобни движения, със следващите движения той добави трети пръст и започна да пасе простота. Сиел изпъшка сладко. Решил, че е разтегнал достатъчно господин Себастиан, той извади пръсти и момчето изстена в знак на протест. Демонът обърна човека по корем и го натисна по гръб, принуждавайки го да се наведе в долната част на гърба, след това разкопча панталоните си и ги спусна, поставяйки член, жаден за внимание на пасажа на Сиел. Себастиан не бързаше, дразнеше и тормозеше момчето, но изобщо не очакваше, че ще пламне.
"S ... Себастиан, хайде ... вземи ме", изстена той изтощено.
"Да, господарю", отговори той с усмивка и внезапно влезе. Сиел се напрегна, стисна чаршафа в юмруци и изви от болка. Себастиян спря, наведе се над момчето и нежно целуна врата на момчето, нагриза ухото му и след това го облиза като извинение, опитвайки се да отвлече вниманието на момчето от болката. Сиел дишаше неравномерно, сълзите му се появиха, затвориха очи. Демонът гледаше как дългите му пухкави мигли треперят болезнено. Приближи се до ухото си и тихо прошепна:
- Отпуснете се.
- Аз б ... боли.
- Знам, но трябва да имаш търпение - каза Себастиян. Сиел не отговори, борейки се с тръпки. - Ще започна да се движа ...
И той леко се наведе напред, навлизайки наполовина. Сиел стисна зъби и се опита да се отпусне. Демонът започна бавно да се напъва вътре. Съвсем скоро към болката се добави ново усещане - удоволствие и болката изчезна на заден план. Момчето изстена разпуснато, галейки ухото на слугата си.
И Себастиан започна да блъска в него, полудявайки от теснотата и сладкия си глас. Той посегна към петела на Сиел и, като се приспособи към темпото, започна да движи ръката си навреме. Сиел завърши с изтеглен стон и след него, след няколко тласъка, той довърши Себастиан в момче. Младежът накуцвал и се срутил на леглото, поемайки дъх. Демонът, като се опомни, остави момчето и, като се подреди, се насочи към изхода.
- Себастиан - извика тихо момчето.
- Да сър? - отговори икономът, разбирайки идеално какво иска да попита Сиел.
"Не си тръгвайте", попита той и уморено затвори очи, скривайки смущението си. Фантомхив се претърколи и се зарови в гърдите на демона. Сиел отвори очи от изненада и погледна своя иконом. „И как го прави? Демон ... “- проблясна през мислите му и неволно се намръщи.
- Има ли нещо нередно, господарю? - попита Себастиан с лека усмивка.
- Следващия път ще те накарам да се съблечеш - измърмори той и се зарови в рамото му.
- Планирате ли вече следващия път? - демонът го хвана и лукаво блесна алено. Сиел се изчерви и зачерви, като отвърна назад:
- У ... млъкни!
- Докато наддавате, милорд.
- Себастиан ...
- Да?
- Направихте ли го заради договора? Защото го исках?
- Не, заради вашите чувства също.
- Какво изпитваш към мен?
- Чувствам, че искам ледът в сърцето ти да се разтопи, когато съм наоколо - отговори демонът и притисна Сиел по-близо до себе си, заровявайки главата си в горната част на главата си.
- Тогава разтопи леда в сърцето ми ...