Публикувано на ref.rf
„Съюзът на благосъстоянието“ имаше същите цели като „Съюзът за спасение“ и извършваше широка пропагандна, образователна и благотворителна дейност, като се стремеше да формира обществено мнение срещу крепостничеството. Членовете на обществото освобождават своите крепостни селяни, купуват ги от земевладелците и освобождават най-надарените селяни. В същото време в обществото съществуват остри идеологически и тактически различия, които се превръщат в причина за саморазпускането на организацията през 1821 година. Τᴀᴋᴎᴍ ᴏϬᴩᴀᴈᴏᴍ, беше решено да се отървем от случайни хора, да създадем внимателно конспиративна организация, която да се подготви за революционна акция.

През 1821-1822г. на основата на разпуснатия „Съюз на благосъстоянието“ възникнаха Южното и Северното общества. Οʜᴎ са били взаимосвързани, членовете им са се смятали за членове на една организация. П. Пестел е основател и ръководител на Южното общество, Н. Муравйов става ръководител на Северното общество. През 1823 г. ᴦ. в Украйна е създадено "Обществото на обединените славяни", което впоследствие се слива с Южното общество.

Пестел - убеден републиканец, се обяви за унищожаването на самодържавието и провъзгласяването на Русия за република. „Руската правда“ предвиждаше въвеждането на всички общи избирателни права за мъже, навършили 20-годишна възраст. Пестел представи принципа на разпределение на земята в съответствие с трудовите стандарти, за да осигури издръжка на живот. За тази цел се предвиждаше да се създаде публичен поземлен фонд от държавата, манастира и част от земята на собственика на земята.

Въпреки различията и двата документа са програми за буржоазно-демократичната трансформация на обществото.

Петима души - П. Пестел, К. Рилеев, С. Муравйов-Апостол, М. Бестужев-Рюмин, П. Каховски - бяха екзекутирани. Останалите бяха заточени на тежък труд, изпратени в селище, заточени на крепостнически работи, понижени до войници и прехвърлени в действащата армия в Кавказ.

П. Чаадаев остро разкритикува официалната идеология. Относителната стабилност на вътрешнополитическата ситуация в Русия според него е доказателство за мъртва стагнация и инерция на социалните сили. „Русия няма с какво да се гордее пред Запада“, заяви Чаадаев, „напротив, тя не е допринесла за световната култура, остава неангажирана в най-важните процеси в историята на човечеството“. Причината за това, смята Чаадаев, е отделянето на Русия от Европа и особено православния мироглед.

За това изявление Чаадаев беше обявен за луд и поставен под домашен арест. Но неговите идеи оказаха голямо влияние върху по-нататъшното развитие на обществената мисъл.

Косвено доказателство за отхвърляне на официалната идеология бяха споровете между западняци и славянофили - представители на различни идеологически течения сред опозицията на либералите срещу правителството. Идеолозите на славянофилите бяха К.С. и И. С. Аксаков, А. С. Хомяков, Ю. Ф. Самарин, И. В. и П. В. Киреевски и сътр.

Западняците защитаваха идеята за общи исторически пътища на развитие на Русия и Европа и вярваха, че Русия трябва да се учи от Запада, да приема всичко най-добро и най-напреднало. Οʜᴎ бяха привърженици на конституционната монархия. Славянофилите, напротив, говореха за специален път на развитие на Русия, преувеличавайки нейната национална идентичност. Православната религия и селската общност, които определят основните принципи на руския живот - общинският принцип и принципът на хармонията (за разлика от западния индивидуализъм и рационализъм) - са били от особена стойност за славянофилите. Славянофилите отхвърлиха както Николай Русия, така и съвременния западен свят.

Въпреки различията между западняците и славянофилите, представителите на тези движения бяха обединени от признаването на изключително важната роля на премахването на крепостничеството, въвеждането на политическите свободи - свобода на словото, съвестта и т.н., както и развитието на предприемачеството. Историческата заслуга на либералите е, че с дискусиите си те подготвиха почвата - обществено мнение - за либерални реформи.

През 1830-1840-те години А. Херцен се занимава с литературна дейност. Неговите творби съдържат протест срещу насилието и произвола, идеята за индивидуалната свобода. В младостта си А. Херцен споделя идеите на западняците, признава единството на историческия път на Запада и Русия. През 1847 г. ᴦ. А. Херцен заминава за чужбина, става свидетел на европейските революции от 1848-1849. Неговото близко запознаване с капиталистическия ред го убеждава, че опитът на Запада не е подходящ за руския народ. Социализмът се превръща в идеал за социална структура за А. Херцен. А. Херцен основава „Свободната руска печатница“ в Лондон, заедно с Н. Огарев издават алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“. А. Херцен създава теорията за „общинския социализъм“ [11], която формира основата за дейността на революционерите от 1860-1870-те години. През 60-те години на ХХ век редакция „Колокола“ се превръща в един от центровете на радикалното движение в Русия. А. Херцен пропагандира своята теория за „общинския социализъм“, излага хищническите условия за освобождението на селяните.

В самия революционен популизъм има три тенденции: бунтовен (лидер М. Бакунин), пропаганден (П. Лавров), конспиративен (П. Ткачев). М. Бакунин вярва, че руският селянин е бунтар по природа и е готов за революция. Бакунин вижда задачата на интелигенцията в това да отиде при хората и да подбуди общоруски бунт.

П. Лавров, напротив, вярваше, че хората трябва да бъдат подготвени за революцията и затова виждаше задачата на интелигенцията в това да отиде при хората и да пропагандира социализма сред селяните.

През 1874 г., разчитайки на идеите на Бакунин, популистките революционери организират масово „шествие до народа“, за да събудят селяните за бунт. В същото време селяните оставали глухи за призивите на революционерите. Движението беше победено.

През 1876 г. ᴦ. Оцелелите участници в „прехода към хората“ образуват тайна организация „Земята и свободата“. Нейната програма предвиждаше осъществяването на социалистическата революция чрез сваляне на самодържавието, прехвърляне на цялата земя на селяните и въвеждане на „световно самоуправление“ в градовете и селата. Организацията беше оглавена от В. Плеханов, А. Михайлов, В. Фигнер, Н. Морозов и др.

През 1878 г. ᴦ. някои от популистите се върнаха към идеята за терористична борба. Споровете по тактически и програмни въпроси доведоха до разцепление в организацията. През 1879 г. ᴦ. на базата на "Земята и свободата" имаше "Черно преразпределение" (Г. Плеханов, Л. Дейх, П. Акселрод, В. Засулич) и "Народна воля" (А. Желябов, А. Михайлов, С. Перовская, Н. Морозов). Чернопеределци остана верен на програмните принципи и методи на дейност на "Земята и свободата", а членовете на Народната воля, разочаровани от революционния потенциал на селяните, се заеха да подготвят политически преврат и да свалят автокрацията, да установят демократична система в страната и да унищожи частната собственост. Οʜᴎ извърши редица терористични актове срещу царя и висши държавни служители, в резултат на един от тях Александър II беше убит. В същото време очакванията на популистите не се сбъднаха, което потвърди неефективността на терористичните методи за борба и доведе до засилване на реакцията в страната. През 1880-1890-те години нараства влиянието на либералните популисти в общественото движение, които отричат насилствените методи на борба.

През 1880-те години в страната започва разпространението на марксизма [12]. Бивши членове на групата "Черно преразпределение" Г. Плеханов, В. Засулич, Л. Дейч, В. Игнатов се обърнаха към марксизма. През 1883 г. ᴦ. в Женева те сформираха група „Еманципация на труда”. Членовете на групата превеждат на руски произведенията на К. Маркс и Ф. Енгелс, популяризират марксизма в руската революционна среда и остро критикуват популистката теория. В самата Русия се създават кръгове за изучаване на марксизма и неговата пропаганда сред работници, студенти и малки служители (кръгове на Д. Благоев, Н. Федос ? ева, М. Бруснев и други). Както „Освобождаването на труда“, така и руските марксистки кръгове бяха откъснати от работническото движение, но с дейността си проправиха пътя за появата на Социалдемократическата партия в Русия.

През 1895 г. ᴦ. в Санкт Петербург разпръснати марксистки кръгове, обединени в „Съюз за борба за освобождение на работническата класа“. Активна роля в „Съединението ...” изиграха В. Ленин, Л. Мартов и др.

Първите социалдемократически партии започват да се появяват през 1880-1890-те години на XIX век в националните региони на Русия: Финландия, Полша, Армения. През 1898 г. ᴦ. е направен опит за създаване на Руската социалдемократическа трудова партия (РСДРП) [13]. В Минск се проведе 1-ви конгрес на РСДРП, на който беше обявено създаването на партията. В същото време не бяха приети нито програмата на партията, нито Хартата. Освен това всички 9 от делата му присъстваха на конгреса, 6 от тях бяха арестувани на връщане у дома.

Издаването на вестник „Искра” (1900) по инициатива на Г. Плеханов, Л. Мартов, В. Ленин допринесе за реалното обединение на разпръснатите кръгове и организации. Всъщност историята на РСДРП датира от 1903 г., когато се провежда Вторият конгрес на РСДРП, на който се приемат програмата и уставът на партията. Партийната програма се състоеше от две части: минималната програма и максималната програма. Минималната програма предвиждаше решение на проблемите на буржоазно-демократичната революция (премахване на самодържавието, въвеждане на 8-часов работен ден и демократични свободи). Програма - максимална - осъществяване на социалистическата революция и установяване на диктатурата на пролетариата.

Още на Втория конгрес партията се раздели на болшевики (поддръжници на Ленин) и меншевики (поддръжници на Мартов). Болшевиките се стремят да превърнат партията в тясна организация от професионални революционери. Меншевиките вярваха, че Русия не е готова за социалистическа революция, противопоставиха се на диктатурата на пролетариата и признаха възможността за сътрудничество с всички опозиционни сили. Въпреки разделението партията се насочи към подготовката на революцията.