„Първото усещане е чувство за сигурност“

Ден по-късно Бабченко вече беше извън Русия.

През пролетта на 2012 г., в разгара на митингите „За честни избори“, руските власти вече започнаха наказателно дело срещу Аркадий Бабченко по част 3 на чл. 212 от Наказателния кодекс на Руската федерация („призиви за масови безредици“) - за това, че той призова за създаване на палатков лагер на един от московските площади и писа за необходимостта да „се бори с полицията“. Оттогава нищо не се знае за съдбата на това дело, казва Бабченко: освен първия разпит, с него не са предприети следствени действия, никой също не го е информирал за приключването на делото.

В интервю за Радио Свобода Аркадий Бабченко говори за първите си впечатления от Прага, за това дали е възможно да се нарече заминаването му емиграция и какво го е причинило.

- Може ли да се нарече туристическо пътуване или все пак е емиграция?

- Това е временно напускане, защото разполагам с информация, че срещу мен може да бъде образувано наказателно дело и да бъде затворен. Затова реших засега да напусна, за да не вкарвам хората в труден избор. Но се надявам, че в крайна сметка няма да остана дълго и се надявам да се върна в Русия. Тоест това не е емиграцията като такава.

- Имате ли версии за това какво е това наказателно дело, защо е образувано и има ли намеци за него, когато все още сте били в Русия?

- Не знам. Делото все още не е образувано, просто имам информация, че точно в момента те решават какво да правят с мен - да образуват дело и действително да заведат дело, или да се откажат от мен - „по дяволите, нека пише своите публикации във Facebook "... Но аз не чаках да видя какво ще решат другарите от КГБ там и реших да остана за малко тук, в Прага. За каква статия, защо, за какво - не знам.

- Най-вероятно за тези "публикации във Facebook", както ги наричате.

- Ясно е какъв вид журналистическа дейност, политическа дейност, дисидентство, несъгласие. Ясно е, че за тези случаи.

- Все още не гориш мостове с Русия? Колко спонтанно беше това заминаване? Подготвихте се за него?

- Не, предупредиха ме няколко седмици, казаха, събрах багажа и си тръгнах. Но повтарям, надявам се, че всичко това е временно.

- Наскоро имаше напускането на Петър Павленски. Тихо му беше позволено да напусне, въпреки заплахата от наказателно дело. Той заключи, че властите се интересуват от опозиционно настроените хора да напуснат страната. Във вашия случай говорим и за такова доброволно принудително изтласкване от страната?

- Това е обичайна практика за тях сега. Те са определили курс не за кацане и репресии, защото защо им е необходим - лишаване от воля, международната обстановка, правата на човека и други подобни, отново ще говорят по Би Би Си и Радио Свобода, колко лоши са. Те се опитват да изтласкат хората. Правят намеци, един намек, втори намек, след това говорят в прав текст и ако вече не разбирате пет пъти, разбира се, ще ви вкарат в затвора. В противен случай те не искат да садят хора, а напротив, опитват се да ги изтласкат извън страната и да ги оставят да си отидат. Това не е само Павленски, така беше и с мнозина. И Рустем Адагамов живее тук, а Саша Сотник си тръгна, но след това се върна в Русия. И се надявам все пак да се върна. Но само за да уредят такива репресии - те нямат такова желание. Акцентът е върху изтласкването от страната или невъзможността да се върне обратно.

- Преди да сте имали мисли за напускане, след като сте реагирали на вашите публикации, бележки, журналистика?

- Да, всеки един ден! Защото в крайна сметка става скучно. Омръзва ви да се страхувате за себе си, за семейството си на първо място. Още преди шест месеца съпругът на Любов Собол, адвокат на Навалния фонд за борба с корупцията, беше приближен от някои тъпаци близо до входа и инжектиран със спринцовка. Ясно е, че това е намек. Не е ясно кой ваш пост ще вълнува кои следващи тарикати и какви действия ще предприемат там.

- Вашите роднини и приятели все още са в Русия?

- Сега, в момента, докато съм с мен.

- В интернет мнозина се интересуват с какво ще си изкарвате прехраната тук, какво ще правите, за да не загубите връзка с политическата руска реалност, за която основно пишете.

- Нито най-малка идея! Все още не знам. Любезни хора дадоха жилище, засега нямам въпроси с това. А какво ще се случи по-нататък - ще видим. Надявам се все пак да се върна накрая.

- Вече сте почувствали някаква промяна във възприятието за Русия, като сте дошли тук не само като турист, за няколко дни, но за по-дълъг период?

- Вероятно трудно мога да променя представите за тази държава. Отидох на няколко войни, които тя започна, премина през революции, пучи, беше в „маймуни“, затвор и затова си представям идеално каква държава е, какъв режим и на какво са способни. Затова няма да продам трактора или да го сменя за портрет на Сталин и да го закача на стената, както е при прасенцето Петър. Явно все пак няма да стана „отдалечен патриот“. В крайна сметка получих много добра ваксина. Но, разбира се, когато напускате Русия, възприятието за живота се променя, защото животът на дисидент в Русия е постоянно очакване. Асансьорът е работил - тичате към шпионката, за да видите дали е за вас или не. Така че днес се хванах да си мисля, че погледнах през прозореца - под прозореца ми има две затъмнени коли и изобщо не ми пукаше кои са тези хора, нямах никакво напрежение или страх, дори нямах мисъл за какво, ако дойдоха за мен. Така че тук, разбира се, животът става напълно спокоен. Ето първото, най-първото усещане, което ви се появява веднага щом преминете руската граница - чувство на сигурност.

- Те са най-вече, разбира се, щастливи, като друг изхвърлен предател, въздухът в Русия ще бъде по-чист. Разбира се, има заплахи и има съобщения, изпълнени с омраза, но в този случай не ми пука. Сега съм в държава, която абсолютно, абсолютно няма да използва своя репресивен държавен апарат срещу мен. Така че нека поне да отпишат, не ме интересува за тях. Мога да отстоявам себе си! Ако целият държавен апарат не ми оказва натиск, абсолютно не ме интересува какво пишат там.