Централен прозорец

Една студена зимна вечер едно шестнадесетгодишно момиче на име Британи Сноу беше само у дома и гледаше телевизия. Родителите й отишли на парти с приятели. Цял ден валеше силен сняг, но Британи се чувстваше добре и уютно, докато седеше на дивана в хола, свита под топло, вълнено одеяло.

Към полунощ родителите на Бретан още не се бяха прибрали и тя започна да се чувства неспокойна. Не искаше да им се обажда, за да не си помислят, че не може да се грижи за себе си.

Телевизорът беше в ъгъла на стаята, до голям прозорец. Гледаше един от любимите си филми, филм на ужасите, наречен „Абитуриентска вечер“, когато изведнъж, с крайчеца на окото си, забеляза нещо да се движи в централния прозорец.

В тъмното, сред падащия сняг, тя успя да различи фигурата на мъж, който върви към прозореца. Когато той се приближи, тя видя лицето му и това я изпълни с ужас.

Лицето на мъжа беше покрито с белези, а очите му бяха диви и луди и той сякаш й се усмихваше зловещо. Изплашена, Британи дръпна одеялата над главата си и се опита да се скрие. Тя не смееше да помръдне.

Бавно тя дръпна одеялото отстрани, колкото да надникне. Мъжът все още беше там. Той просто стоеше там и гледаше право към нея и снегът падаше зад него. После пъхна ръка в палтото си и извади нещо. Беше дълъг нож.

Тя седеше неподвижна под завивките и минутите минаваха една по една. В крайна сметка тя чула сирена отвън и ченгетата започнали да чукат на вратата й.

Британи свали завивките и се втурна към входната врата, пускайки двамата полицаи вътре. Казаха, че не виждат и следа от къщата.

- Той беше там - каза Британи, сочейки към централния прозорец, където пред къщата имаше поляна със заснежена трева.

- Невъзможно е - каза жената офицер - Никой не можеше да стои там. Ако имаше някой там, той щеше да остави отпечатъци.

- Но той стоеше точно там и ме зяпаше - каза Британи. - Видях го с очите си.

- Знаете, че очите ви могат да ви изиграят номер. - Полицаят каза мъжът. - Може би гледате твърде много филми на ужасите.

Служителите се обърнаха да си тръгнат, когато изведнъж жената-офицер спря. Тя дръпна дивана, на който седеше Британи. Челюстта й падна и очите й се разшириха в шок. Британи и мъжкото ченге ахнаха.

На килима, зад дивана имаше мокри стъпки и хвърлен нож.

- Не си видял мъжа пред прозореца “, каза жената офицер. - Погледнахте отражението му. Той стоеше до вас през цялото време. Защо той не я докосна, остава загадка.

редактирани новини DoCtOr_KriPkE - 17-06-2012, 13:13