Протокол за приемане на завършения строеж на обекта от приемателната комисия

Първо, нека припомним на читателите, че правното основание за извършване на работа по договор за строителство се урежда от гл. 37 "Договор" от Гражданския кодекс на Руската федерация (по-долу - Гражданският кодекс на Руската федерация).

Съгласно параграф 1 на чл. 740 от Гражданския кодекс на Руската федерация, изпълнителят се задължава да изгради конкретен обект по указания на клиента или да извърши други строителни работи в срока, определен от договора, а клиентът се задължава да създаде необходимите условия за изпълнителя да извърши работата, да приеме резултата им и да заплати цената, посочена в договора.

Основата за възникване на задължението на клиента да заплати извършената работа е доставката на резултата от работата на клиента. Съгласно чл. 753 от Гражданския кодекс на Руската федерация доставката на резултата от работата от изпълнителя и приемането му от клиента се формализира с акт, подписан от двете страни по договора за строителство.

Първичните документи се приемат за счетоводство, ако са съставени съгласно формулярите, съдържащи се в албумите на единни формуляри на първична счетоводна документация. По този начин, за да потвърдят дейността, строителните организации са длъжни да използват унифицирани форми на първична счетоводна документация. Могат да се използват и самостоятелно разработени формуляри на документи, но само ако организацията извършва операции, за отразяването на които не са предоставени албуми от унифицирани форми на формуляри на документи. Но дори самостоятелно разработени документи могат да бъдат приети за счетоводство, ако съдържат задължителни данни, чийто списък е предвиден в чл. 9 от Федерален закон N 129-FZ.

Съгласно Инструкциите за кандидатстване и попълване на формуляри, съдържащи се в приложението към посочената Резолюция, актът на формуляр № KS-14 е документ за приемане и въвеждане в експлоатация на завършено строителство на промишлено и гражданско жилищно съоръжение и записването му в дълготрайни активи на всички форми на собственост, включително държавна (федерална). Актът се използва и за приемане в експлоатация на съоръжения, построени с преференциално кредитиране (сгради, конструкции, техните опашки, стартови комплекси, включително реконструкция, разширение и техническо преоборудване).

Актът за приемане на обекта от приемателната комисия на образец N KS-14 е основата за окончателното заплащане на цялата работа, извършена от изпълнителя в съответствие с трудовия договор (договор).

Актът е съставен в необходимия брой копия.

Преди да съставят акт, клиентът и членовете на приемателната комисия извършват приемането на обекта. Приемането се извършва въз основа на резултатите от проверки, проверки, контролни изпитания и измервания, извършени от комисията, документи на изпълнителя, потвърждаващи съответствието на приетия обект с одобрения проект, норми, правила и стандарти, както и въз основа на заключенията на надзорните органи.

При съставяне на акт се посочва името на организацията, от името на която е съставен този първичен документ, трябва да се посочи номерът на акта, датата на съставянето му. Ако организацията е разработила система за кодиране на информация, тогава кодовете на строителната организация, обект, обект се поставят в заглавната част на акта. Ако не е осигурено кодиране на информация, в тези колони трябва да се направят тирета.

Попълването на клауза 8 от акта е предвидено в две версии - за всички обекти, с изключение на жилищните сгради, и за жилищните сгради. В зависимост от приемането на кой конкретен обект се извършва от приемащата комисия, необходимата опция трябва да бъде оставена в акта.

Цената на извършената работа е посочена в акта в действителните цени за текущата година.

Актът се подписва от представители на изпълнителя (главен изпълнител) и клиента или друго лице, упълномощено от инвеститора, съответно за изпълнителя (главен изпълнител) и клиента. Освен посочените лица актът е подписан от членове на комисията по приемане на клиента (разработчик), който включва представители:

- органи на държавния санитарен и епидемиологичен надзор;

- органи за надзор на околната среда;

- органи на държавен пожарен надзор;

- органи на държавен архитектурен и строителен надзор;

- други заинтересовани органи и организации.

Актът се одобрява от длъжностно лице на органа, назначил приемателната комисия.

Цялата документация за приемане на обекта впоследствие се прехвърля от клиента на ползвателя на обекта.

Изпълнителят, въз основа на акта на формуляр N KS-14, представя документи за статистическа отчетност за изпълнението на договорните задължения. Въведеният в експлоатация обект се включва в статистическата отчетност през отчетния период, в който е регистриран фактът на въвеждане в експлоатация на обекта.

Фактът за въвеждане в експлоатация на обекта, приет от комисията, се регистрира от клиента (ползвателя) на обекта в местните изпълнителни органи по начина, установен от тези органи.

Завършен строеж и приет от приемателната комисия, обектът подлежи на включване в дълготрайните активи на организацията и съответно подлежи на данък върху имуществото на организациите.

Има много спорове между организации и данъчни органи, които извършват проверки на данъкоплатците за точния момент, от който обектът трябва да бъде отразен по сметка 01 "Дълготрайни активи" - от датата на подписване на акт за приемане на извършената работа във формуляр N KS -11, от датата на подписване на акт във формуляр N KS-14 или от датата на подаване на документи за държавна регистрация на обекта? В повечето случаи подобни спорове трябва да се разрешават в съда.

Ето няколко примера от съдебната практика.

Организацията обжалва съда с касационна жалба срещу решението на данъчната инспекция за начисляване на допълнителен данък върху имуществото на организациите. Според заявителя, отражението в счетоводството на организацията на сградата като обект на дълготрайни активи е възможно само след подаване на документи за държавна регистрация на собствеността върху имота.

Данъчната инспекция, след като извърши проверка на бюро, направи допълнителна оценка на данъчната организация за имущество. Съдът, след като разгледа обстоятелствата и материалите по делото, заключи, че позицията на данъчния орган е легитимна, като мотивира решението си, както следва.

Съгласно параграф 1 на чл. 373 от Данъчния кодекс на Руската федерация (по-долу - Данъчния кодекс на Руската федерация) обектът на данъчно облагане за руските организации е движимо и недвижимо имущество, отразено в баланса като дълготрайни активи в съответствие с установената счетоводна процедура.

Процедурата за организиране и поддържане на счетоводство на дълготрайни активи се определя от следните документи:

В съответствие с клаузи 4, 5 PBU 6/01 за счетоводство активите се приемат като дълготрайни активи, по отношение на които едновременно се изпълняват следните четири условия:

1) обектът е предназначен за използване при производството на продукти, при изпълнение на работа, предоставяне на услуги, за управленските нужди на организацията, за лизинг;

2) обектът е предназначен за употреба за период от повече от 12 месеца или нормален работен цикъл, ако надвишава 12 месеца;

3) организацията не предполага последваща препродажба на обекта;

4) обектът е в състояние да донесе на организацията икономически ползи (доходи) в бъдеще.

Клауза 38 от Методически указания N 91n установява, че приемането на дълготрайни активи за счетоводство се извършва въз основа на акт за приемане и прехвърляне на дълготрайни активи, одобрен от ръководителя на организацията, който се съставя за всеки инвентарен елемент.

Подходящите документи, потвърждаващи въвеждането в експлоатация на съоръжението и регистрацията му като дълготраен актив, ще бъдат както акт на формуляр N KS-14, така и акт на формуляр N OS-1a.

Съдът посочи, че от тълкуването на тези норми следва, че счетоводното законодателство не е установило като предпоставка за отразяване на имуществото в счетоводството като основно средство за наличие на държавна регистрация на собственост върху пуснатия в експлоатация недвижим имот и действително използвани от данъкоплатеца в производствени дейности.

Позоваването на заявителя на клауза 52 от Методически указания N 91n не може да бъде взето предвид, тъй като тази норма урежда разпоредбите за изчисляване на амортизационните отчисления, когато държавната регистрация на обекта все още не е извършена, въпреки факта, че първичните документи са съставени и операцията е в ход.

Аргументите на жалбоподателя на жалбата, че отражението в счетоводството на сграда като обект на ДМА е възможно само след подаване на документи за държавна регистрация на права на собственост, бяха отхвърлени от съда като неоснователни.

FAS на Московска област разгледа касационната жалба на данъчния орган. По мнение на инспектората съдилищата при определяне на датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията и съответно на периода, в който възниква задължението за плащане на данък върху имуществото на организациите, е трябвало да се ръководят от актовете за приемане на завършените изграждане на съоръжението във формуляр № KS-11, тъй като те са съставени по-рано във формуляр N KS-14, сходни по значение и правни последици.

Съдът отхвърли доводите на данъчния орган на следните основания.

Фактът на отчитане на обекти на дълготрайни активи за сметка 01 и използването им в производствени дейности с амортизация показва наличието на обект на данъчно облагане, което поражда задължението на организацията да изчислява и плаща този данък в съответствие с нормите на Гл. 30 Данъчен кодекс.

Съдът, позовавайки се на Федерален закон N 129-FZ, посочи, че първичните документи се приемат за счетоводство, ако са съставени във формата, съдържаща се в албума на унифицирани форми на първична счетоводна документация.

В същото време, както е посочено от съда, актът по образец N KS-11, основан на буквалното тълкуване на думите и изразите, съдържащи се в посочения нормативен акт, не е основание за записване на обекти в състава на дълготрайните активи .

Според съда аргументите на данъчната инспекция, че документът, потвърждаващ въвеждането в експлоатация на дълготрайни активи, е акт под формата на KS-11, като акт, еквивалентен на правни последици във форма N KS-14, не отговаря на разпоредби на горните регулаторни актове.

Също така съдът по делото установи, че амортизация за данъчни цели върху стойността на дълготрайните активи не е извършена преди подаването на документи за държавна регистрация (т.е. след подписването на актовете във формуляр № KS-14), оспорваните обекти са регистрирани като дълготрайни активи със съставяне на актове по образец N OS-1a след подписване на актове по образец N KS-14.

Касационният съд, след като разгледа делото, счете, че съдилищата са направили правилния извод за незаконосъобразността на начисляването на данък върху имуществото от данъчния орган на жалбоподателя от датата на подписване на акт за приемане на завършеното строителство на съоръжението във форма № KS-11.