Произходът на кариеса

За да се организира рационална профилактика и лечение на кариес, е необходимо преди всичко да се знае патогенезата на това страдание.

Изследването на малки деца установи редица важни фактори (М. М. Лукомская и К. К. Алкалаев, 1931).

Децата под 1 1/2 годишна възраст обикновено не развиват кариес. На възраст от 1 1/2 до 3 години едно дете вече представлява средно 1,4% от кариозните зъби. В групата на децата с кариозни зъби детето представлява 3,5% от болните зъби. Рязко нарастване на кариесната болест се наблюдава след 2 години.

Децата, страдащи от туберкулоза и рахит, дават най-висок процент на увреждане на кариеса на възраст от 1 1/2 до 2 години.

При деца със здрави зъби туберкулозата, рахитът и ексудативният диатез се откриват два пъти по-рядко, отколкото при деца с кариозни зъби. Тези данни много убедително илюстрират връзката на кариеса с общото състояние на организма.

Р. А. Петрова (Ленинград) изследва състоянието на зъбите на 50 000 ленинградски деца (над 1 милион зъба на възраст от 3 до 15 години) след края на Великата отечествена война. Едната група деца претърпя фашистката блокада, другата не. Установено е, че в групата деца, които не са били подложени на блокада, броят на кариозните зъби при всяко дете е средно 8,9%. Децата, подложени на блокада, са имали два пъти повече кариозни зъби (средно 16,3% за всяко дете).

Ако вземем предвид, че през 2-те години на блокадата ежедневната диета на ленинградските деца не надвишава 125 г хляб и съдържа незначителни количества зърнени храни, мазнини и захар при липса на зеленчуци и витамини, тогава е лесно да си представим степента и естеството на гладуването на тялото на детето. Следователно кариесът е пряка последица от недохранването и недохранването.