Прочетете принцеса Несмеяна - Милн Алън Александър - Страница 1

Алън Александър Милн

Имало едно време цар и той имал единствена дъщеря, неговата гордост и любов. Нежен, мил, красив и самото съвършенство, кралят би могъл да каже, ако не и само една клечка: принцесата никога не се смееше. Никой и нищо не можеше да я развесели.

Баща й, кралят, напротив, винаги се е забавлявал. Придворният шут тъкмо си отваряше устата, а Негово Величество, седнал на трона, вече се търкаляше от смях. Да хванеш солта на добра история или умна загадка - нямаше равен на Негово Величество. Но принцесата слушаше, намръщена и когато разказвачът замълча, тя изрече: „Смешно“, „Наистина ли е?“, „Какво стана тогава?“.

„Скъпа моя - казваше кралят, изтривайки сълзите, излезли от смях,„ не разбираш ли? Това е шега!

На което принцесата обикновено му отговаря: „Да, разбирам, че това е шега, татко, но защо вдига толкова много шум?“

Защото Нейно Кралско Височество винаги е настоявало тя да разбира шегите, както и другите. И тя се различаваше от краля само по едно: когато Негово Величество видя шега, той издаде някои оглушителни звуци, но когато това се случи с принцесата, тя не искаше да издава никакви звуци. Така че заслужаваше ли да се обърне внимание на тази разлика?

- Скъпа моя - поклати глава кралят, - къде е желанието? Ако имате чувство за хумор, просто трябва да се засмеете.

- Но аз не се смея - отговори му принцесата.

- Знам - въздъхна кралят. - Не се смейте.

И по този начин той се смяташе за много нещастен. Защото на света няма нищо по-приятно от това да разкажеш добра история на скъп за теб човек, например любимата ти дъщеря, гледайки как на лицето й се появява усмивка, как изведнъж звъни нейният сребрист смях, сам се смееш, радваш се на забавна шега заедно. Но принцесата отказала да достави на баща си това удоволствие.

Правеше най-доброто, което можеше. Четох й от корица до корица една много забавна книга, която се казваше „Хиляда забавни истории, събрани от Meiny Sours“, като пауза след всяка, за да не се смее нейният смях със следващата. Но принцесата нито веднъж не се засмя. Кралят отново й прочете книгата и отново не изтръгна смях от нея. След това подари на дъщеря си друга книга „Весели приказки от далечни страни“ и докато тя четеше, той тревожно наблюдаваше лицето й, но не забеляза дори сянка от усмивка.

Каквото и да е казал или направил придворният шут, каквото и да е казал или направил придворният шут, лицето на принцесата остава сериозно. Толкова нежна, толкова мила, толкова красива - но тя не можеше да се смее.

И тогава дойде денят, когато царят осъзна, че не може да го понесе, че по един или друг начин младата принцеса трябва да бъде разсмеяна. Той сподели проблемите си с канцлера, както обикновено, най-мъдрият човек в цялото кралство. Време е да отбележим, че канцлерът има син, граф Хопо. Той не се открояваше с ученост, красота или смелост, всъщност не се открояваше в нищо, но в семейството младият мъж не беше извикан като шут. Така че канцлерът веднага намери решение.

- Бих предложил на Ваше Величество да информира лоялните поданици на Ваше Величество, че който първо разсмее Нейно Кралско Височество, ще бъде възнаграден с ръката на Нейно кралско величество и половината от царството на Ваше Величество.

- Какво ще кажеш на това, любов моя? Царят попитал дъщеря си.

„Прави каквото искаш“, отговори принцесата. - Няма да се смея, защото нямам желание да се смея. Не се стремя да се оженя, но, вашата воля.

Царят се обърна към канцлера.

„Нека обявят следващия“, заповяда той. - От утре, по обяд, за половин час в двора ще бъдат допуснати онези, които знаят нелепи гатанки или забавни шеги. Този, който пръв разсмее принцесата, ще я вземе за своя съпруга.

- Ами половината кралство? - попита притеснено канцлерът.

- И е необходимо? - попита кралят.

- Абсолютно, Ваше Величество.

- Много добре. Така да бъде. Утре по обяд чакаме първите кандидати.

И по обяд в двореца се събраха онези, които знаеха забавни гатанки и забавни шеги. Граф Хопо пристигна сред първите. И тогава една по една те си задаваха гатанките или разказваха историите си и Нейно Кралско Височество ги слушаше.

- Кажете ми, ваше кралско величество - попита граф Хопо, - затова драконът пресича пътя?

Царят, който вече беше чул тази загадка, се засмя.

„Предполагам - отговори принцесата, - драконът пресича пътя, защото трябва да стигне от другата страна.

"Да-да", кимна Хопо с леко раздразнение. - Да, съвсем така.

- Добре? - попита принцесата.

- Това е всичко - изтръгна се Хопо.

- И какво смешно? - обърна се принцесата към царя.

„Скъпа моя, пропуснахте смисъла на шегата. И смисълът е следният: ако тя каза това, което той очаква да чуе от вас, той ще има какво да отговори, но вие не го казахте.

- Но защо иначе дракон може да пресича пътя?

- Да не говорим за това - затвори темата кралят. - Следващия.

Друг млад мъж пристъпи напред и попита какво общо има сребърната купа с гнездото на стършели.

- Те нямат нищо общо - обърна се принцесата към краля. - нали, татко?

"Това е мистерия, скъпа", обясни кралят, мърморейки си. - Какво общо има сребърната купа с гнездото на стършелите ... с гнездото на стършелите?

- Една буква "в", една "н" и две "д", Ваше Величество.

- Какво е толкова смешно? - пожела принцесата да знае.

- Скъпа, забавното е, че търсихме нещо общо с напълно различни букви, от които са съставени тези думи.

- Разбирам - кимна принцесата, но не се засмя.

Граф Роло стана третият кандидат за ръката на принцесата. Висок, красив, с толкова очарователна усмивка, че принцесата си помисли: „Само да спечели, а не този ужасен граф Хопо“.

Граф Роло попитал принцесата каква е разликата между муха и птица.

- Муха и птица - измърмори кралят, - муха и птица, муха и птица.

Принцесата не се поколеба да отговори.

- Птицата има пера на крилата си, но муха няма. Птицата снася яйца, но муха не, о, това не е вярно, мухите също снасят яйца. Но мухата няма клюн. И тя не си прави гнездо. О, и муха е много по-малка от птица.

- Всичко това е вярно! - Роло се усмихна, - но има още една разлика, Ваше Кралско Височество.

- Какво? - царят се наведе напред.

- Птица може да изяде муха, Ваше Величество, но муха не може.

- Ха-ха-ха - избухна кралят в смях. - Ха ха ха ха. Ха ха.

- Не мога какво? - попита принцесата.

- Не мога да ям птица, Ваше Кралско Височество.

- Колко несправедливо е - въздъхна принцесата, кимна приветливо на граф Роло, но не се засмя.

И така, от своя страна всички млади хора в страната се явиха пред принцесата и й разказаха своите загадки и истории. не само на този ден, но и на следващите. И един след друг те се отказаха от по-нататъшни опити да разсмеят принцесата и затова вече не идваха по обяд в кралския дворец. Но граф Хопо и граф Роло със сигурност ще се появят, защото Хопо мечтаеше за половината от царството на Негово Величество и Роло се влюби в принцесата и тя се влюби в него. Така в крайна сметка те останаха сами.

Дойде ред на разборката и всеки от тях прекара неспокойна нощ в подготовка за следващия ден. Роло се чудеше коя от историите, които още не беше разказал, все още може да разсмее принцесата, а Хопо обмисли план, който може не само да разсмее принцесата, но и да унижи съперника.

И по обяд пред всички придворни граф Хопо и граф Роло се бориха за ръката на принцесата. Принцесата погледнала младите мъже, застанали пред нея, и с цялото си сърце пожелала граф Роло да я разсмее. Тук граф Роло пристъпи напред, за да разкаже на принцесата най-забавната история, която знаеше.

- Пътешественикът дойде в далечна страна и искаше да знае пътя до царския дворец, защото донесе подарък на царя. Той спря минувач и попита: „Извинете, че ви притеснявам, сър, знаете ли как да стигнете до кралския дворец?“ Минуващият, решавайки да покаже, че има чувство за хумор, отговори: „Да, знам“ и продължи. Но миг по-късно той спря, уплашен, че желанието му да се пошегува не се тълкува като грубост, и побърза след пътешественика да попита: „Извинете, че ви притеснявам, сър, но искате да знаете как да стигнете до царския дворец“? „Не, не искам“, отговори пътешественикът и остави минувача.