Почивки за котката Егор (с ил.), Стр. 1

До селото на почивка

„И в училище казват, че хората произлизат от маймуна“, каза Лукс, старото ловно куче.

Лежеше на верандата и разговаряше с позната крава. Кравата стоеше пред оградата. Оградата беше ниска и ни най-малко не пречеше на интимния разговор.

- Може би, може би - съгласи се кравата и удари с опашка комара, който я преследваше от самите поляни. Тя не обичаше да спори и въпреки това добави: „Може би други хора са произлезли от маймуна, но господарката ми не. Тя е толкова мила, толкова грижовна, а тези маймуни, казват те, само скачат и се катерят по дървета. Ето те, Лукс, виждал ли си някога любовницата ми да галопира или да се катери по дървета?

Като каза това, кравата стана тъжна, дори големите й кафяви очи на стодали тъжно. Помисли си, какво ще стане, ако, когато тръгва за пасището, нейната любовница, нейната привързана и неприбързана Петровна, без да прави нищо, препуска в двора в двора или, което е още по-лошо, се качи на черешката край лятната кухня и скочи на клонове там. Тя, крава, не видя това, но изведнъж такъв уважаван човек забелязаНовото куче Лукс ще го каже сега. Ще има срам.

Но Лукс я успокои. Той отвори очи, защото успя да подремне малко, съвсем малко, докато кравата говори, но все пак чу всичко и затова каза:

- Вашата Петровна не трябва, и моите собственици, както млади, така и дядо и баба, но все пак някой наистина се случи! Чух го с тези уши, когато лежах на развалините под училищния прозорец. Зад прозореца учи нашата Андрюшка. Познавате нашия Андрей, той вече е в пети клас.

- Как да не знам, - отговориканавка. - Много умно момче, нищо чудно да му дадат очила. Според мен, ако беше глупав, никой нямаше да му позволи да носи очила.

Да, потвърди Lux.

Той беше доволен, че кравата хоРошо мисли за Андрей, защото той беше най-младият му господар. Първият собственик е дядото, вторият е бащата на Андреев, а третият е петокласникът Андрей. Лукс искаше да обясни всичко на кравата. Приятно е така, вечер, говоретерит с интересен събеседник. Но тогава петел, Петя, скочи върху купчината дърва, отчаяно плясна с криле, тииздърпа врата си и започна да ахна:

- И при нас идва гост! Чу ли съсед?

Кравата дъвче устни и поклаща глава.

- Да - каза Лукс, - почти забравих да ти кажа. Гост идва при нас.

- Отдалеч! Петелът весело пропя. - От самия град! Отива през цялото лято! На почивка!

- Ахти, свещеници! - притесни се кравата. - Не е ли маймуна!

- Ами ти какво си, съсед - весело плясна петелът с криле. - За кого ни вземате! Идва при нас - и той гордо достойно - градска котка.

- Град! - изненада се кравата.

- Извън града - потвърди Лукс. - Баба замина за него и те са на път да се появят.

- Идват, идват! - изчурулика врабчето от къщичката за птици. - Вижте, виждам, че автобусът праши близо до селмага.

- Е, ще отида - побърза кравата. - Моята любовница, Петровна, иди и се умори от това - и кравата тръгна покрай оградата вкъщи.

- Значи влизаш, не забравяй! - изрева след нея Лукс.

- Да, ще дойда, ще дойда - кравата се обърна и тръгна към къщи.

Тя бързаше бързо да се промъкне покрай съседния двор, където живееше не толкова ядосано, а просто глупаво куче. Тя лаеше ден след ден на всички минувачи, на вятъра, на мотоциклети, каквито имаше много в селото, на врабчета, на ръждясалия басейн, който висеше на оградата и дори на любовницата си. Тя можеше да лае и просто така - на никой. За това на улицата я наричаха Пустобрешка, въпреки че вероятно имаше друго име.

По някаква причина Пустобрешка мълчеше тази вечер и кравата спокойно изтича покрай двора си. И тук тя вече беше до Петровна Двор и кравата забръмча радостно.

Баба не замина за дълго, само за един ден и въпреки това Лукс й липсваше и той искаше да види градската котка.

- Е, какво има? - попита той врабчето, - къде е автобусът сега?

- Да, врабчето отлетя, отлетя да срещне баба! - каза петелът. - Но сега автобусът и аз виждам!

Петя успя да скочи от дървеника до най-високия кол на оградата и оттам наблюдаваше автобуса.

- Там той тича по алеята. Влез тук, Лукс. Можете да видите всичко от тук.

„Стар съм да се катеря на огради“, отговори кучето. - Ще отида, по-добре да срещна баба на улицата.

- Идват! Карайте нагоре! - изчурулика, връщайки се в къщичката за птици, врабче.

Той остана без дъх, тревожеше се за нещо, бързо се прибра в къщичката за птици и оттам попита:

- А той, тази котка, яде врабчета?

- Не се страхувам за себе си! - извика петелът от колчето. - Ама ти, врабче, първо стой настрана.

Всъщност петелът се страхуваше малко от котката. Кой знае какви са те, тези градски. Самият Петя и трите му пилета - Пеструшка, Хохлатка и Белушка - не се страхуваха.

По това време автобус изсумтя на улицата и спря. На верандата тиАндрюша и малката му сестра Галя скочиха. Зад тях се появи дядо с вестник в ръце. В кокошарника пилеха пилета, Петя изкряка от дърво и на тези поздрави баба слезе от автобуса.

Баба държеше в ръцете си торба. И тази чанта веднага привлече общо внимание. Лукс подскачаше неловко около баба си, размахваше опашка и душеше торбата. Дядо, вдигнал очила на челото си за по-добър погледно, погледнах баба си, после чантата. Андрей, тичайки при баба си, мамка муЗу попита:

- Едва шофирах - отговори бабата.

Галя заби пръст в чантата и оттам се разнесе див вой. Лукс оцкохлад встрани. Галя сложи ръце над ушите си. Петелът Петя избяга в родния си кокошарник. Врабчето се скри в самия ъгъл на къщичката за птици и си помисли: „Това е. Моят млад живот си отиде! " И баба, насочена към портата, сказала:

- Така изкрещя половината път. Уморих се с него, с гост.

Градският живот на Егор и пътуването му

Преди това котката живееше с градските внуци на баба. Нарекоха го с добро уважавано име Йегор.

Йегор стана късно, когато цялото семейство вече закусваше. Протягайки се, той влезе в кухнята. И тъй като той беше много, дори твърде учтив и възпитанним, после в кухнята той не крещеше, не мяукаше, а стоеше там на задните си крака на стоla, а предната част се нашлепа върху мушамата. Собствениците веднага започнаха да се суетят, отворениСвалихме хладилника, извадихме пържената риба, затоплихме я малко и, като взехме костите, вече я затоплихме, я дадоха на котката. Егор яде бавно,шал, както го хвалят, а след това, като се разтяга, отиде до дивана в дрямкакамшик.

В допълнение към пържената риба и рибените колбаси, Йегор понякога може да отпива чинийка с печено мляко, а още по-добре - сого, разреден с топла водапшенично мляко със захар. Но той особено обичаше консерви „Сьомга в риданиенатурален сок ". Но тъй като градският внук на бабата също обичаше тези консерви, котката им се даваше не често и много малко.

Йегор не разпозна друга храна.

След закуска по-младите стопани избягаха на училище, по-големите заминаха за работа, а Йегор остана да пази къщата. Но това се смяташе само за това. Na saВсъщност Йегор си легна. Но щом някой започне на врататазвънящ на клавиши или тропа, Йегор веднага скочи от дивана и хукна да види кой е дошъл.