Прочетете онлайн Патологична анатомия на автора Струков Анатолий Иванович - RuLit - Страница 130

Много често се откриват серозен, серозно-фибринозен или фибринозен перикардит, уремичен миокардит и по-рядко брадавичен ендокардит. Възможно е развитие на уремичен плеврит и перитонит. Мозъкът с уремия е бледо и оточно, понякога има огнища на омекотяване и кръвоизлив. Слезката е увеличена, наподобява септична.

Уремията се развива не само при хронична, но и при остра бъбречна недостатъчност. Наблюдава се също при еклампсия (еклампсична уремия) и хлорохидропения (хлорохидропенична уремия).

Във връзка с използването на регулаторна хемодиализа, хроничната бъбречна недостатъчност може да продължи много години; докато пациентите са в състояние на хронична суберемия. В такива случаи патологичната анатомия на уремията става различна. Ексудативно-некротичните промени изчезват на заден план. Доминират метаболитни увреждания (миокардна некроза), продуктивни възпаления (прилепващ перикардит, заличаване на кухината на сърдечния пояс), костни промени (остеопороза, остеосклероза, амилоидоза) и ендокринната система (адаптивна паращитовидна хиперплазия). Атрофията и склерозата на бъбреците достигат екстремна степен (двата бъбрека тежат 15-20 g и се откриват само при внимателен преглед).

Бъбречни тумори

Епителните тумори на бъбреците включват: аденом (тъмноклетъчна, прозрачна клетка, ацидофилен) и рак на бъбречните клетки (хипернефроид) (прозрачна клетка, гранулирана клетка, жлезист, сарком, смесена клетка), както и нефробластом или тумор на Вилмс (вж., както и етелиални обвивки и болести от детството). Бъбречно-клетъчният карцином представлява 90% от всички бъбречни тумори при възрастни, а нефробластомът - 20% от всички злокачествени тумори при деца.

Мезенхимните бъбречни тумори са рядкост: те са доброкачествени и злокачествени тумори от съединителната и мускулната тъкани, от кръвоносните и лимфните съдове.

Голяма група се състои от тумори на бъбречното легенче, въпреки че те се появяват в пъти по-рядко от туморите на бъбреците. От доброкачествените тумори на таза често се открива преходно-клетъчен папилом, който може да бъде единичен и множествен. Често се улцерира, което причинява хематурия, но не нахлува в стената на таза.

Ракът на таза е по-често срещан от папилома. Според хистологичната структура тя може да бъде преходна, „сквамозна и жлезиста (аденокарцином). Преходният клетъчен карцином е по-често срещан от други. Той има папиларна структура, често претърпява некроза и улцерации, във връзка с които се развива възпаление. Туморът нахлува в стената на таза, разпространява се в околната тъкан, в уретера и пикочния мехур (имплантация метастази), което е характеристика на рака на таза. Метастази се откриват в пери-аортни лимфни възли, черен дроб, противоположни бъбреци, бели дробове, мозък.

Развитието на плоскоклетъчен карцином на таза често се случва от огнища на левкоплакия, а аденокарцином - от огнища на метаплазия на преходния епител в жлезиста.

Болести на гениталиите и млечната жлеза

Болестите на гениталиите и млечната жлеза се разделят на дисхормонални, възпалителни и туморни. При оценка на промените, открити в гениталиите и млечната жлеза, е необходимо да се вземе предвид възрастта на пациентите.

Дисхормонални заболявания на гениталиите и млечната жлеза

Дисхормоналните заболявания на гениталиите и млечната жлеза включват нодуларна хиперплазия и аденом на простатната жлеза, жлезиста хиперплазия на маточната лигавица, ендоцервикоза, аденоматоза и полипи на шийката на матката, доброкачествена дисплазия на млечната жлеза.

Нодуларна хиперплазия и аденом на простатата (дисхормонална хиперпластична простатопатия) се наблюдават при 95% от мъжете над 70-годишна възраст. Жлезата е увеличена, меко-еластична, понякога неравна. Средната част (лоб) на жлезата, изпъкнала в лумена на пикочния мехур, се увеличава особено рязко, което води до затруднено изтичане на урина. В участъка уголемената жлеза се състои като че ли от отделни възли, разделени от слоеве съединителна тъкан.

По хистологична структура се различават жлезиста (аденоматозна), мускулно-фиброзна (стромална) и смесени форми на нодуларна хиперплазия.

Жлезистата хиперплазия се характеризира с увеличаване на жлезистите елементи, а размерът на лобулите и броят на съставните му елементи варират значително. Мускулно-фиброзната (стромална) хиперплазия се характеризира с появата на значителен брой гладкомускулни влакна, сред които се откриват атрофични жлезисти елементи, нарушава се лобулацията на жлезата. При смесена форма на простатопатия има комбинация от тъканни нарушения, характерни за първите два вида. В този случай често се появяват кистозни образувания със задържащ произход.

Аденомът на простатната жлеза няма никакви хистологични характеристики.

Усложненията на дисхормоналната хиперпластична простатопатия включват компресия и деформация на уретрата и шийката на пикочния мехур, в резултат на което изтичането на урина става трудно. Стената на пикочния мехур претърпява компенсаторна хипертрофия. Тази компенсация обаче е недостатъчна, излишната урина се натрупва в пикочния мехур, възниква вторична инфекция, появяват се цистит, пиелит и възходящ пиелонефрит. Ако възпалението придобие гноен характер, може да се развие уросепсис.

Жлезистата хиперплазия на маточната лигавица е доста често срещано заболяване, което се развива поради хормонален дисбаланс и прием на излишно количество фоликулин или хормон на жълтото тяло (прогестерон) в тялото. Боледуват предимно жени в зряла и напреднала възраст, понякога при наличие на тумори на яйчниците, които произвеждат естрогенни хормони, както и при хормонална дисфункция на яйчниците. Болестта е придружена от маточно кървене.

Лигавицата на матката с жлезиста хиперплазия има характерен вид: тя е рязко удебелена, с полипозни израстъци. При микроскопско изследване на остъргвания от маточната кухина, лигавицата отговаря на продължителна фаза на пролиферация, която е придобила патологичен характер поради повишена секреция на естроген: жлезите са удължени, извити, нарязани или тирбушон. Известен растеж на стромата и хиперплазия на нейните клетки се наблюдават едновременно. В случаите, когато се образуват жлезисти кисти, те говорят за жлезисто-кистозна (кистозна) хиперплазия, когато се появят признаци на атипия, те говорят за атипична хиперплазия.

На фона на жлезистата хиперплазия могат да се развият възпалителни промени в лигавицата с преход към склероза, както и рак на маточното тяло, поради което жлезистата хиперплазия на лигавицата се счита за предраково състояние на матката.

Ендоцервикозата е натрупване на жлези в дебелината на вагиналната част на шийката на матката с промяна в епителния слой, който ги покрива. Разграничете пролифериращата, простата и лечебната ендоцервикоза, които се считат за нейни етапи. За пролифериращата ендоцервикоза е характерно новообразувание на жлезисти структури, развиващо се от камбиалните елементи на призматичния епител на цервикалния канал (той е в състояние да се диференцира както в жлезист, така и в сквамозен епител). При проста ендоцервикоза жлезите не показват признаци на неоплазма. За заздравяване на ендоцервикоза е характерно плоският епител да расте в жлезите и да замести призматичния.

Под аденоматоза на шийката на матката се разбира натрупване под покривния епител на вагиналната част на жлезистите образувания, облицована с един слой кубичен епител.

Полипите на шийката на матката по-често се появяват в канала, по-рядко във вагиналната част, образувана от призматичен слуз-образуващ епител.

Ендоцервикозата, аденоматозата и цервикалните полипи се считат за предракови.