Онлайн четене на книгата Непознато дете Das fremde Kind
Как децата се разхождаха с учителката Тинте в гората и какво се случи по същото време

- Е, майстор учител! Харесвате ли нашата гора? - попита Феликс.

Тинте, проправяйки се през гъстите храсти, направи гримаса в отговор и измърмори:

- Отвратително! Лошотия! Без цветни лехи, без пътеки! Ще разкъсате само чорапи и рокля и няма да чуете нищо, освен глупаво птиче чуруликане!

- Е, очаквах! Феликс възрази. - Отдавна забелязах, че не знаете нищо за пеенето и никога не слушате шумоленето на листата и гласа на бриза, който ни разказват прекрасните, забавни приказки.

- Обичате ли цветя, господин Тинте? - прекъсна го брат Кристилиб.

Тук учителят се разгневи напълно и като се превърна в червено като презряла череша, възкликна, стиснал ръце:

- И кой само си е натъпкал главите с такива глупости! Ще слушам глупавото бърборене на листа и потоци или птичи писък! Обичам цветя, когато стоят на прозорците, в саксии и изпълват стаята с мирис, тогава поне няма нужда да го пушите с парфюм. И какви цветя има в гората?

- Как какво! Запъхтя Christliba. - Не виждате ли метлички, звънчета, маргаритки? Вижте, те ни кимват с глава, сякаш се усмихват.

- Какво? Какво? - засмя се учителят. - Цветята са усмихнати! Кимане! И поне един от тях миришеше добре!

С тези думи мосю Тинте се наведе и, като извади куп карамфили до корените, ги изхвърли презрително в храстите. Децата потръпнаха, без да знаят защо, и на двамата им се стори, че през гората се чува жалък стон. Кристлиба не се сдържа да плаче и Феликс досади за устната си. В този момент малката кожичка прелетя покрай самия нос на господин Тинте и, седнала на клон, изпя весела песен.

- О, глупава птиче! - възкликна учителят. - Май си решил да ми се присмееш! - и като взе камък от земята, той го хвърли към горката птица с такава сила, че за миг, облян в кръв, мъртви паднаха на земята.

В този момент Феликс се счупи и извика, ядосан искрено:

- Слушай, гаден, зъл Тинте! Какво ти причини бедната птица? Къде си, къде си, нашият малък принц? Елате възможно най-скоро и ни вземете със себе си във вашето царство! Не искам да виждам този гнусен изрод отново!

Кристлиба, хлипайки силно, също извика:

- Сладка малка принцеса! Полети до нас скоро! Спаси ни, спаси ни! В противен случай злият Тинт ще ни убие точно както уби птицата!

- Що за принц е това? - попита Тинте.

В този момент порив на вятъра издаде силно шумолене на листа и в звука на това шумолене се чу привидно ясен, сдържан вик, подобен на далечните звуци на камбана. Лек облак се спусна почти до земята и в средата му се очерта сладкото лице на техния малък приятел. Малки оръжия бяха свити през гърдите; леки сълзи, като перли, се търкаляха по розовите бузи.

- А, скъпи мои другари! - чух глас, познат на децата. - Вече не мога да дойда да играя с теб! Повече няма да ме видиш! Сбогом! Сбогом! Джудже Пепсър е с вас! Сбогом бедни деца! - като каза това, непознатото дете се хвърли в далечината на облака си.

Но тогава изведнъж нещо шумолеше и изръмжа след него. Учителката Тинте се превърна в ужасна, огромна муха, която изглеждаше още по-отвратителна, защото държеше върху себе си някои остатъци от дрехите си. Бавно и тежко той се издигна във въздуха с очевидното намерение да преследва малкия другар Феликс и Кристлиба. В ужас децата се втурнаха презглава от гората и едва когато бяха на поляната, се осмелиха да погледнат назад. В далечината, в облаците, леко се виждаше светлинна точка, която блестеше като ясна звезда.

- Това е нашият приятел! - възкликна Кристилиба.

Звездичката се приближаваше все по-близо и заедно с нея до децата започнаха да достигат звуци, сякаш от гърмящи тръби. Скоро те видяха, че това не е звезда, а красива птица със златни пера, спускаща се с пеещи и дръзки клапи на крилата си директно в гората.

„Това е генералът на фазаните - извика радостно Феликс, - той ще изкълве господаря Тинта до смърт. Непознатото дете е спасено, ние също! Хайде да бягаме, Christliba, по-скоро у дома и да кажем на татко какво се е случило!