Прочетете онлайн Автор на детството на Чика Искандер Фазил Абдулович - RuLit - Страница 24

- Какво видя там, Белка? - богатият шивач вдигна глава през смях.

Чик едва имаше време да се скрие.

- Ти имаш! Ти имаш! Ти имаш! Ти имаш! - долетя гласът на жена от съседен двор. Тя помисли, че Катерицата лае по патиците й, и им даде да разберат, че няма да ги остави да се обидят.

Момчетата хукнаха напред, а Чик, подкрепяйки Лесик с една ръка, се протегна след тях. Тук реката направи нов завой и те не се виждаха от улицата. Оттук се виждаше само парче от стръмния склон, на което Белка стоеше и тъжно ги гледаше.

Тогава смехът нападна всички, а Лесик, целият мокър, само подуши и се огледа смутен.

- Нищо - каза Чик и енергично плесна с ръка по мокрия панталон на Лесик, - докато дойдем, ще изсъхне.

Момчетата продължиха. Овощни градини и зеленчукови градини сега преминаваха по стръмните склонове от двете страни. Пътеката беше доста добра, така че Лесик лесно се справи с всички.

Точно преди изхода от реката, където започва следващата улица, изведнъж се появи куче. Тя седна точно над пътеката и изгриза голяма кост с кръгла подутина в края. Кучето беше голямо и без дом. Това се виждаше както от жълтата сплъстена вълна, така и от начина, по който спокойно се настани тук, на дивия бряг на реката.

Чик знаеше, че домашните кучета не се намират на такива места. Ако домашното куче намери някъде вкусна кост, то ще я влачи към себе си и няма да гризе никъде.

Беше опасна среща. Никога не се знае какво ще влезе в главата й. Те спряха и мълчаливо се взираха в кучето. Кучето също спря да гризе костта си и, вдигайки глава, и най-важното, не освобождавайки плячката от устата си, също мълчаливо се взираше в момчетата.

Чик за миг си помисли, че сега изглежда като стар капитан с лула. Чик беше прочел книга за него, но сега не можеше да си спомни за каква книга става дума. Имаше такъв стар капитан с лула. Изглеждаше свиреп, но всъщност беше много мил. Всички ожесточени капитани на тръби, които Чик прочете, се оказаха много мили в крайна сметка. Разбира се, може да се окаже, че това куче ще се окаже мило, но кой знае. В края на краищата тя самата дори не подозира, че изглежда като свиреп капитан с лула, който просто за да е по-интересно, се остави да бъде свиреп.

Те мълчаливо, безкрайни моменти се спогледаха и това направи момчетата още по-ужасни и ужасни.

- Пиленце - каза Соня тихо, - според мен я срещнах някъде ...

„Мисля, че е луда“, каза Оник.

Чик сам се замисли, но реши, че сега би било по-правилно да го отрече, за да не се паникьосва малкият му екип.

- Бесният трябва да има червена слюнка - каза Чик.

- Лудите тичат към водата - каза Оник, - и виждате къде сте дошли?

- Глупости - каза Чик и, умирайки от страх, продължи напред.

Ако Чик беше сам и се срещна на такова място с такова куче, което само гледа и мълчи и дори не вади костите от устата си, той просто щеше да се обърне и да си тръгне. Или дори в началото щеше да отстъпи правилно, а след това щеше да се обърне и да си тръгне. Но сега, пред очите на всички, той не можеше да го направи.

- Пиленце, страхувам се за теб - чу Соня да шепне отзад.

Той бавно, без да се движи, премина покрай опасното място. Той не погледна в посока на кучето, а го последва с крайчеца на окото си. Струваше му се, че с всяка стъпка муцуната й става все по-голяма, той вижда нейните големи зъби през небрежна захапка и червена ивица от уста.

Тя прилича на стар капитан с лула, упорито си помисли Чик. Тя е старият капитан с лулата, а старият капитан никога не хапе никого. Стари добър капитан, той пуши лула с мир и не иска да хапе никого.

Чик измина още десет стъпки за пълна безопасност и спря. Поех дълбоко въздух. Сега всички момчета от другата страна го ревнуваха. Чик даде знак на Оник да тръгне. Оник продължи да стои.

- Пиленце, тя все още търси - каза Соня.

- Нека го погледне - каза Чик. - Хайде, Оник - каза Чик, - мърдай!

Оник погледна тъжно Чик и дори не се опита да напусне мястото си. И изведнъж, неочаквано за всички, потръпвайки от смутена усмивка, Лесик се поклаща по пътеката.

- Просто не падайте, просто не падайте - измърмори Соня. Лесик залитна смело покрай кучето и се приближи до Чик.

- Браво, Лесик - каза Чик и го прегърна.

Лесик изсумтя благодарно.

Ника веднага последва Лесик. Тя вървеше, според гордия си навик, тясно пренареждайки краката си и с цялата си външност показваше, че кучето никога няма да посмее да я докосне. Ето ги богатите, помисли си Чик, те винаги мислят, че всеки трябва да знае за богатството им.

Соня не искаше да бъде сама и хвана Оника за ръката. И така, хванати за ръце като малки, двамата прекосиха опасно място.