Безразсъдна любов

СЪДЪРЖАНИЕ.

СЪДЪРЖАНИЕ

„Упорит като муле“, изръмжава Тай, но думите му са потънали във вой на елементите.

Зебра взе светкавици, гръмотевици и проливен дъжд с спокойствието на диво животно. Тя с любопитство наблюдаваше как Тай и Жана преодоляха купчината камъни на входа на цепнатината. Конят още не вярваше на този човек, но не се свени от всяко негово движение.

Това беше добър знак. Изкачвайки се по скалата, Тай направи няколко неудобни движения, тъй като наранените му крака затрудняваха изкачването и главата му започна да се върти. Той не каза нищо, но в сърцето си беше благодарен, че ребрата му бяха плътно превързани, въпреки че превръзките затрудняваха дишането. Той беше благодарен и на малките, но изненадващо здрави ръце, които го поддържаха отзад на особено опасни места - без тази помощ, която в началото силно го изненада, той неизбежно щеше да падне.

Жана достигна върха на планината по-бързо от Тирел и му подаде ръка за помощ. Когато той най-накрая се изкачи и седна да си почине, тя надникна напрегнато в процепа между двете скали. Всичко беше скрито зад плътен воал от порой. Видимостта не се простираше над протегнатата ръка и нямаше забележимо движение освен дъждовните потоци. Тя се обърна към Тай.

Той я погледна накриво.

- Ти ги видя. Според вас в какво състояние са те?

"По-лошо от ребрата, но по-добро от главата", отговори накратко Жана.

Тай изсвири и се опита да стане.

Тя се изви и уви двете си ръце около дясната му ръка, за да му даде опора. Пресипналото му дишане, бледността на кожата и напрегнатите мускули свидетелстваха колко болезнено за него е да стои на ранените си крака. В това обаче Жана не можеше да направи нищо, за да му помогне. Нямаше по-добро време от сега да излезе от процепа и да не попадне в лапите на Каскабел.

По времето, когато Жана и Тай се изкачиха на следващата среща на върха, и двамата се изпотиха обилно, въпреки студените дъждовни потоци, които обливаха телата им. Тирел дишаше тежко и конвулсивно, но не предложи да си почине. Склонът на планината беше твърде видим и всеки от бунтовниците или удар от мълния можеше да ги настигне всеки момент.

Зад тях се чуваше удари и падащи камъни, докато Зебрата се изкачваше по склона, който, Тай беше готов да се закълне, дори магаре нямаше да се изкачи. Независимо от това самият Тирел става свидетел как Луцифер и стадото му бягат от преследвачите си през най-привидно непроходимите земи. Хванаха коне, които не бяха достатъчно бързи. Тези, които успяха да се изплъзнат, родиха ново поколение мустанги, още по-бързи и пъргави.

Джоан спря и погледна през рамо към Тирел, когато мина покрай най-стръмния участък. Зебрата се изкачила близо до него, наблюдавайки мъжа с любопитство, от време на време всмуквайки странната му миризма - смес от пот и билки. Кобилата явно хареса тази миризма.

- Харесва те - каза Жана.

- Все пак би! Мириша ми на храната, която баща ми даваше на най-добрите си кобили.

- Можеш да яздиш без седло?

Тай погледна невярващо момичето.

- За кого ме приемаш? За неопитен начинаещ или нещо подобно?

- Добре, ще те питам по различен начин. Можете да карате зебра без седло и юзда?

„Момче - каза Тай, като измести позицията на тялото си в напразен опит да облекчи парещата болка в краката си и пулсирането в главата и ребрата му,„ не е подходящият момент да обиколиш мустанга.

- Неведнъж съм карал Зебра на кон. Тя е свикнала с това.

Тай все още беше скептичен към идеята.

Жана въздъхна възмутено и, оставяйки Тай без подкрепа, се качи до кобилата, хвана гривата й с ръце и скочи на гърба си със светкавична скорост. Зебрата стоеше неподвижно, камо ли да се събори. След това Жана я насочи напред, направо към Тирел, а мустангът се подчини покорно, както би направил домашен кон, впрегнат в плуг.

- Галете я - посъветва го момичето.

Зебрата се измъкна от ръката, стигнала до врата й, но скоро нежният глас и мекото докосване на Тай я успокоиха. Тя изсумтя и приведе глава към гърдите му, търсейки защита от студените потоци дъжд. Преодолявайки болката, той се усмихна леко и я почеса в основата на ушите си.

Наблюдавайки как големите, но нежни ръце на Тирел галят зебрата, Жана изпитва странна сензация. Изведнъж искаше да разбере как ще се почувства самата тя, ако той я докосне дори наполовина нежно като кобила. При тази мисъл върховете на пръстите й изтръпнаха и тя трепереше. Жана бързо се плъзна на земята. За да запази равновесие, тя хвана голите му студени бедра, но веднага отдръпна ръцете си.

- Ще ти помогна да се качиш на коня - каза Жана и припряно добави: - Със сигурност можеш да го направиш и без мен, но защо да напрягаш още по-мачканите ребра още повече?

„Залагам десет долара срещу пет, че вашият мустанг ще ме хвърли на камъните, преди да можете да мигнете с око“, каза Тай.

- Тя никога не ми е правила това.

- Това е така, защото гърбът й не познаваше друг ездач освен кокалесто момче.

- Слушай - измърмори през стиснати зъби Жана, която вече беше доста раздразнена, че трябва да се прави на момче, - зимният ми лагер е на поне двайсет мили оттук, можеш да тропаш там пеша, ако не искаш да яздиш, или можеш да останеш тук и да замръзнеш, продължавайки да бъдеш умен по отношение на липсата на мускули.

- Спокойно, момиче - каза Тай.

„Значи ме чакате тук да замръзна до смърт?“ - попита Тай.

- Не ме изкушавайте - измърмори момичето под нос.

Тя се подготви, отиде до Зебра и сложи дланите си сгънати като стреме до себе си, за да помогне на Тирел да се изкачи. Направи го толкова ловко и със светкавична скорост, че Жана дори не усети тежестта му. Тя го погледна невярващо. Зебра също изглеждаше изненадана, тъй като беше свикнала да усеща стройно момиче на гърба си, не много по-тежък мъж. Жана остана на земята, притискайки здраво ръката си към лицето на кобилата, така че тя остана неподвижна. Зебрата недоволно цвилеше, но въпреки това не помръдваше, свиквайки с теглото на ездача.

„Ти си доста бърза за теглото си“, каза Жана.

Тирел дишаше тежко, без да може да отговори. Когато погледна надолу, изведнъж почувства страстно желание да докосне ръката си до тази грациозна брадичка. Очите, които го гледаха, бяха чисти като изворна вода, но много по-топли. Това бяха очите на жена, в която желанието бавно, но неумолимо се събужда.

Болката ме подлудява, помисли си Тай с отвращение. - Това не е момиче, а момче, което освен това е взело за правило да бъде героичен в неподходящо време. Горкото дете вероятно е дяволски самотно тук в компанията само на мустанги ".

„Дължиш ми десет долара“, добави момичето.

- И тогава. Зебра не те хвърли върху камъни!

- Покажете сметката на Kaskabel. Той открадна парите ми заедно с дрехите, обувките и пистолета ми.

Устните на Тай се свиха на тънка линия.

- Той застреля Буревестника точно под мен. Това беше единственият начин да ме хване. Конят ми беше полукръвен и много смел.

- Съчувствам - каза Жана, потупвайки Тай по крака с умиротворяващ жест.