Процес на социализация

Процесът на социализация - раздел Педагогика, философски и социокултурни основи на педагогиката Основният въпрос на всяка наука е дефиницията на феномена и.

Социализацията като процес, който определя формирането на личността, съдържа­той носи в себе си, като че ли, два плана:

един. Комуникативен компонент абсорбира цялото разнообразие от форми и методи за овладяване на езика и речта, други видове комуникация (например-

мерки, компютърен език) и тяхното използване при различни обстоятелства на дейност и комуникация.

3. Поведенчески компонент - това е обширна и разнообразна област на­условия, поведенчески модели, които детето научава: от хигиенни умения, ежедневно поведение до умения в различни видове работа. Cro­освен това този компонент включва разработването на различни правила, норми, обичаи­чайове, табута, които се развиват в процеса на социалното развитие и трябва да се научат в хода на запознаване с културата на дадено общество.

Педагогическата същност на процеса на социализация включва размисъл­не средства за социализация.В най-общия смисъл това са елементи от околната среда, които имат социализиращ ефект и се проявяват на различни нива:

2. Институциите за социализация трябва да се считат за педагогически инструмент от второ ниво: семейство, училище, общество от връстници, религиозни органи.­nizatsii, средства за масова информация.

3. На трето ниво педагогическите средства за социализация са отношенията.

1) Първо, детето вижда възпитателя като представител на определена общност от възрастни, като носител на определен начин на живот. Възрастните, възпитателите, като правило, не контролират тези характеристики на своите прояви; те „работят“ на ниво паралелно педагогическо действие и често влизат в конфликт със собствените си целенасочени действия.

целкато компонент на процеса на социализация не съществува сам по себе си, но като че ли е включен във всички средства за социализация: той е деклариран в образа­образователни и комуникативни форми, изразени в нормативни модели, стереотипи и традиции, представени като стимули и регулатори за­справка. В педагогически план разбирането на тази характеристика на целта с­социализацията помага да влезете в личния план за социализация, да изберете­индивидуални действия в системата „цел - мотив“, които са обект на възпитание и самообразование.

Всички разгледани компоненти на процеса на социализация са свързани като компоненти на единна педагогическа система.

Фигура: 20. Модел на социализация на детето като педагогическа система

изисквания към субекта и реалния му живот. Ко­според убедителното изказване на Л. И. Анциферова, личността е „човек, който непрекъснато си казва за връзката си с целия свят и във вътрешни полемики с подразбиращи се разговори­ками твърди, защитава, осъжда, променя, съвършен­самодействащ се "73 .

С други думи, механизмът на процеса на социализация има личен ха­характер и се реализира чрез дейността на индивида. И, както знаете, organiz­дейност, нейната мотивация, разбиране, преживяване, стимулиране съставляват същността на образованието, което директно показва педагогическия характер на процеса на социализация. Образованието просто допринася за факта, че процесът на социализация от формите на пряко въздействие, от съвместни действия на де­дейността на възрастните и децата постепенно стига до самоконтрол на поведението, до собствена инициатива и отговорност на растящото дете.

73 Анциферова Л.И. Към психологията на личността като развиваща се система // Психология на формата­дажба и развитие на личността/Отв. изд. Л. И. Анциферова. М., 1981. S. 4.