Проблемът за субстанцията във философията

Представители на първите философски школи разбираха същността, от която са съставени всички неща, като основен принцип. По правило въпросът се свежда до общоприетите тогава първични елементи - земя, вода, огън, въздух или първични причини - апейрон, атоми. По-късно концепцията за веществото се разширява до определена крайна основа - постоянна, относително стабилна и съществуваща независимо от каквото и да било. В по-голямата си част такива основи във философията бяха материя, Бог, съзнание, идея и т.н. Теоретичните характеристики на дадено вещество включват самоопределение (определя се), универсалност (обозначава постоянен основен принцип), причинност (включва универсалната причинност на всички явления), монизъм (приема един основен принцип), целостта (показва единството на същност).

Различните философии използват идеята за субстанцията по различни начини, въз основа на това как отговарят на въпроса за единството на света и ᴇᴦο произхода. Тези от тях, които изхождат от приоритета на една определена субстанция и, разчитайки на нея, изграждат останалата картина на света, се наричат „философски монизъм“. Ако две субстанции се приемат за основен принцип, тогава такава философска позиция се нарича дуализъм, ако повече от две - плурализъм.

От гледна точка на съвременните научни идеи по проблема с фундаменталния принцип трябва да се разграничат два най-често срещани подхода за разбиране на същността на веществото - материалистичен и идеалистичен.

Първият подход, характеризиран като материалистичен монизъм, предполага, че светът е един и неделим, първоначално е материален и именно материалността е в основата на единството. Духът, съзнанието, идеалът в тези понятия нямат съществена природа и се извличат от материала като propertiesο свойства и проявления.

Идеалистичният монизъм, напротив, признава материята като производно на нещо идеално, притежаващо вечно съществуване, неразрушимост и основния принцип на всяко съществуване.

Прочетете също

Ако началото на познанието е фиксирането на определено същество (природа, отделни обекти, събития и т.н.), то следващата стъпка по този път е свързана с задълбочаване в битието, с откриването на неговата основа или себе сицена. В историята на философията използването на данкрак. [Прочетете още].

Един от основните проблеми на съвременната философия беше проблемът със субстанцията. Субстанция - „обективна реалност, гледана от страната на нейното вътрешно единство .; върховната основа, която ви позволява да намалите сетивното разнообразие и променливостта на свойствата. [Прочетете още].

(ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВЕЩЕСТВОТО В УЧЕНИЯТА НА СПИНОЗАТА И ЛЕЙНИТИТЕ). Бенедикт Спиноза. (Материалист) - (1632 - 1677). Роден в Амстердам в еврейско семейство. Запознаване на С. с идеи дек. доведе до скъсване с юдаизма. С. е отлъчен от общността и е принуден да живее сред сектантите и да получи своя. [Прочетете още].

Според Р. Декарт субстанцията е тази, която съществува независимо от каквото и да било („нещо, което съществува, без да е необходимо друго за съществуването му“). По-късно холандският философ Б. Спиноза (1632-1677), развивайки тази идея за субстанцията, я определя като. [Прочетете още].

Субстанцията (лат. Substantia - същност) е това, което лежи в основата. Цялото разнообразие от неща в този случай са различни състояния на едно вещество. Унищожаването не изпада в забрава, а само промяна в веществото, преминаването му в друго състояние. Именно необходимостта да се обясни. [Прочетете още].

ВЕЩЕСТВОТО (лат. Substantia - същност, нещо подлежащо) е философска концепция на класическата традиция за обозначаване на обективната реалност в аспекта на вътрешното единство на всички форми на нейното саморазвитие. С. е непроменен за разлика от променящите се свойства и състояния: той е този. [Прочетете още].