Проблемът за престъпността и наказанието като предмет на социалната метафизика

Темата за престъплението и наказанието привлече Волте­ра, когато се обърна към анализа на трагичните сблъсъци на човешката съдба, изобразени от изкуството. Височина­глупав в ролята на създателя на няколко драми за театъра, Волтер видя в трагедията жива картина на човека­техните страсти, където страшните страни на живота­нито изпълнен с насилствени престъпления.

В древната трагедия боговете често изискват от героя да отговори на престъпление с престъпление, а те не го правят

154 '

объркан от факта, че по този начин само­масата на съществуващото зло се реже. Трагичният герой трябва да предприеме опасна стъпка, за да изпълни волята на боговете и да направи това, което от гледна точка на морала и закона изглежда като престъпление. Това са главните герои на Гре­трагедии Орест, Електра, Антигона.

Според Волтер древните гърци вече са били в­от собственото си отношение към света са били склонни и към двете­странно възприемане на трагичните аспекти на човека­и съществуване. В древни драми героите често се появяват­божествените и човешките закони, като по този начин понася тежко наказание. Такава е съдбата на Едип, за чиято сметка две ужасни престъпления - убийството на баща му и кръвосмесителните отношения с майка му. Заедно­тези, които имат това, Едип не е обикновен престъпник; в своите човешки качества той е добродетелен, благороден и не е склонен да нарушава законите. Но обстоятелствата се развиха по такъв начин, че без да знае, той извърши тежки престъпления. Възникна един вид морална и правна антиномия. От една страна, в светлината на обективни, очевидни причинно-следствени връзки­Зей, Едип е престъпник, виновен за това, че е убил цар Лай, който е негов баща, и се е оженил за вдовицата му Йокаста, която, както се оказа по-късно, беше майка на втория си съпруг. Но от друга страна, Едип, субективно, мотивационно не излюпва планове за престъпление, не е виновен и не може да се счита за предварително­крак в обичайния смисъл. И двете тези твърдения

• 155 •

са еднакво верни. Има ли­Приемливо решение на тази антиномия? Волтер нахо­умира го, твърдейки, че Едип е в безсъзнание­глупак, който не знаеше какво прави, и следователно трагичен човек. След като преживя вътрешната драма на­разбирайки истинската същност на това, което е направил, Едип премина от обективно състояние на „неприятности“ към субективно­състоянието на "вина". Ако Софокъл все още беше доминиран от архаичната логика на митологичното мислене с нейните идеи за неизменността на волята на съдбата и­очертавайки съдбата, тогава за Волтер, който мисли в ключа на антропоцентричната парадигма, на първо място е логиката на индивидуалното "просветление", трагедията на­несъзнателният виновник придобива собствената си вина. Това е особеността на позицията на Волтер, продиктувана от­баня с духа на съвременността.

D. DIDROT: ЧОВЕК КАТО СОЦИАЛНО СЪЩЕСТВО

Дени Дидро (1713-1784) - френски философ, писател, лидер на кохорта енциклопедични философи. Роден в семейството на занаятчия. След приключване на броенето­Leja d'Arcourt работи като помощник-прокурор. След като стана известен философ, той получи покана от Еката­Рина II и посети Русия.

За Дидро човекът е продукт на природата, притежател на природни нужди, притежаващ естествено право­за късмет. Сърцето на човек му позволява да прави разлика между добро и зло, инструктира го да не прави на другите това, което не иска за себе си, и дава разбиране на това, което е­Мътното щастие е постижимо само в обществото. Комбинирайте­в общностите хората доброволно ограничават амбициите си, за да избегнат разрушителни конфронтации.­иновации. Ако възникнат такива конфликти, за тяхното разрешаване има специални лица, оглавявани от суверена, който е общият център на единството на всички отделни воли.

Дидро изхожда от етично-антропологично послание­ki, което се различава от позицията на Хобс, като се твърди, че по природа хората са по-склонни към добро, отколкото към зло. Но той също така признава необходимостта от държавност и

• 156 •

вярва, че тя е продукт на обществеността преди­диалект, който „обединява, обединява и свързва между­има много изолирани преди това същества ".

Сравняване на ползите от природните и гражданските­наричани държави, Дидро стига до извода, че­ледът носи със себе си много по-негативно­последици, включително неизмеримо нарастващите ако­качество на престъпленията. Но човечеството няма избор; хората не трябва да вървят назад, те дължат съвършенство­да формира форми на обществен живот, цивилизация и държавност.