Принос в теорията на игрите

Основното, за което се критикува моделът на пет сили, е неговата статичност; тя не е вътре­да бъде в състояние да разгледа напълно връзката на конкуренцията между фирмите. В гл. 1, ние отбелязахме, че същността на стратегическата конкуренция е такова взаимодействие на играчите, когато решенията, взети от някой от тях, зависят от действителните и очакваните решения на други играчи.

1. Позволява ви да структурирате стратегически решения. Освен тези­теоретичната стойност на теорията на игрите, тя задава структурата, набор от понятия и терминология, с помощта на които се описва конкурентната ситуация­по отношение на:

* изясняване на избора, който всяка игра има­kov;

* изясняване на печалбите във всяка комбинация от опции;

* последователност от действия, които трябва да се предприемат въз основа на софтуер­дървовидна структура на решенията.

Това ни позволява да разберем структурата на конкурентната ситуация и да улесним­системно и рационално вземане на решения.

2. Теорията на игрите може да предскаже резултатите от състезателни ситуации и да помогне за избора на оптимални стратегии.

Въпреки интензивния интерес към теорията на игрите и нейното бързо развитие през 1980-те, до 90-те години. имаше малко влияние върху практиката на стратегическото управление­че. Оттогава теорията на игрите става много по-често прилагана на практика, тъй като­ку, се появиха много практически ръководства за използването на нейния инструмент­ченгета и съставни методи. Теорията на игрите също хвърли светлина върху различни ситуации, включително: кубинската ракетна криза от 1962 г., намаляване на данъците,­Президентът Рейгън през 1981 г., съперничеството между Boeing и Airbus Industrie, проблемите на страните от ОПЕК във връзка с решението за намаляване на производството на петрол, влиянието на конкурентите върху спада на цените от Филип Морис („Марлборо понеделник“), решенията относно инвестиции в изграждане на нови производствени мощности и провеждане на търгове за продажба на ефирно време.