Приказката за това как дяволът търгувал с душата на казак

Приказката за това как дяволът търгувал с душата на казак.
(Евгений Щербак, Денис Бармин)

В същото село живеел казак. Веднъж Смелият е бил воин, неведнъж е гледал смъртта в очите, маркиран с куршуми, нарязан със саби, зашит от лекарите. Погреба жена си отдавна, но нямаше деца. Той също нямаше пари, но от фермата имаше само един стар бик, който стоеше в плевнята му и дъвчеше слама.
И тогава един ден казашкото момиче стана тъжно и лошите мисли започнаха да му идват. По някакъв начин той седна късно след полунощ, не можеше да заспи и се чувстваше толкова гадно в душата си - дори вълчи вой, после си представя примка, после черна локва. И страстта, тъй като казакът искаше да пие водка, но само той също нямаше водка, която да вземе и да се напие. И тези мисли не му дойдоха толкова лесно, дяволът го омагьоса. Всички знаят как дяволите са гладни за християнските души, затова, за да видят един от тях, те изпратиха казашка душа от жегата. Първоначално той прошепна всичко на казака, а после се показа сам. Той стана, сякаш от земята, зад гърба си и каза тихо:
- Върви, казаче, искам питие?
Казакът потръпна, обърна се, видя - имаше един младеж, целият в червено, добре, точно като пламтящ огън, а вратовръзката му беше червена, а сакото и панталонът му. Стои, здрав кожен портфейл държи под мишницата и коригира затъмнените очила на носа си. Всички неруски, странно.
- Искам да. Дявол ли си?
- Познавайки те, казаче, той е най-много!
- Защо си с портфейл под мишниците?
- Това не е портфейл. Това е папка. За да не носите хартия в ръцете си ...
- О как! Защо трябва да?
- Да, тук се сблъсках с една възможност, позволете ми, мисля, вижте, може би можем да подпишем договор.
- Какъв договор?
- Договор означава договор. Давам ти чаша водка, а ти ми даваш душа.
- За чаша водка душа? Ти си луд! - казва казакът на дявола.
- И кой има нужда от теб освен мен, казаче? Да, и вие, освен чаша, сега не се нуждаете от нищо ... - ухили се дяволът.
Той каза истината, нарани казака, той седна, помисли. След това плесна с ръка по масата и каза на дявола:
- Така ще бъде както казвам и нищо друго. Поставете бутилката, но не, така че се изсипете във вашия ад!
-Е, бутилирайте го! Нека да подпишем договора сега “, обърка се дяволът и ето, той вади всякакви хартии от папката си.
- Е, току-що подготвихте всичко! - гледайки проклетата суета, казакът се усмихна.
- Специално обучени! - гордо съобщи дяволът и сложи извадената от джоба си мастилница на масата.
- Какво правиш! - казакът се престори, че не вярва на дявола.
- И тогава! Те преподават, дори стажуват в Англия - беше очевидно, че дяволът е много горд с това.
- Трябва да вървиш! - дяволът дразни казака.
- Да, казвам ви истината! - дяволът дори се обиди.

-Аха!?
- Да това е! Е казаче, ще подпишем ли споразумение? - и той самият бавно премества документите си към казака, от похот по свой вкус сваля очилата и с арки на зъбите - щрак, щрак!
Казакът взе вестниците, завъртя ги в ръцете си, но обратно пред дявола и ги сложи:
- Не съм грамотен, не разбирам какво правиш тук. Не би изневерил!
Дяволът скочи:
- СЗО! Аз Измама? Да, всичко е честно с нас, прочетете всичко написано и изписано ... - и върнете вестниците на казака.
- Не, възбуден, нищо няма да подпиша. Ще имаме договор с вас само на думи и с гаранции!
- Какви гаранции? - дяволът беше нащрек.
- Е, вижте, вие оставяте бутилката, аз я пия по чаша и на всяка чаша слагам кръстния знак.
- Кръстен знак! Защо така? - дяволът вече се изкриви.
- Знам, че вие ​​сте космати муцуни! Ще скочиш в първата ми чаша и ще вземеш душата си и няма да ми позволиш да довърша бутилката!
- Какъв казак си ти! За кого ме държиш? - задъха се дяволът.
- Е, все още трябва да се притеснявате! - ухили се казакът.
Дяволът дори недоволно изсумтя.
- Е, така ще стане, пия водка и слагам кръстния знак върху всяка чаша, но не, на последната ще скочиш в нея.!
- Добре, казаче, да е по твоя начин - каза дяволът, щракна с пръсти, обърна се и застана пред казака бутилка водка и чаша.
Казакът прекоси първата чаша, изпи, допи лулата си и сяда, пуши бавно.
Дяволът седеше и седеше, но от нетърпение започна да хърка и да се тревожи:
- Чуй, казаче!
- Чувам, - отговаря казакът, но вдишва дима.
- Защо не изпиеш втория? - дяволът бърза, преди третите петли трябва да се върне в ада.
- Да, нещо не върви, - казва казакът и само димът звъни нагоре.
- Така че опитайте. Може би ще го направи, - а самият той налива чаша за казака.
- Да, не се побира. Не мога да го направя, - казва казакът и отблъсква чашата от себе си, - ти, нечисти, ако искаш да изпия последното, иди и ми дай малко мляко. И показва линията до плевнята, където е стоял бикът му.
Дяволът раздвижи муцуната си, но размаха лапа:
- Добре, казаче, ще ти доя кравата, само тогава - имайте предвид, пийте до последно, без да мамите!.
Казакът го последва в двора и седна под черницата, за да се види по-добре как дяволът ще вземе мляко. Само че наоколо е тъмно, няма какво да се види. Можете само да чуете как дяволът се блъска в обора и бикът мука. Казакът довърши лулата си, но дяволът с мляко не се виждаше. Казакът отново довърши лулата и извика на дояря:
- Защо е толкова дълго?
- Да, нещо не дои кравата ти, казаче.
- И я доиш лошо! По-силна нужда!
Не е известно какво е направил дяволът там, само бикът изрева така, сякаш артилерийската батарея поздрави царя-баща, но как риташе дявола с копито, той излетя от навеса като тапа. Бикът, макар и на възраст, но тук, очевидно, си спомни младостта си, изскочи от обора, намота дявола на рогата си, събори оградата и повлече гнилия човек в степта.
И казакът изпи още четири чаши кръстена водка, наля последната и седи, пушейки лулата си. Преди да успее да довърши пушенето, той видя дявола при малък тръс, накуцвайки, тичащ към него от степта. Той изтича до казака, избърсва потта, цял обелен, точно като пиле за борш, и казва:
-Да, казаче, имаш луда крава! - да, и скочи в чаша казак.
- Ей, нечисто, но ти не ми донесе мляко! - каза казакът, прекоси последната чаша и я изхвърли.
Така че оттогава стана обичай биковете винаги да се втурват към червено, а казаците, когато пият водка, всеки път кръщават чаша и не пият последната.