Приемно семейство като институция за социализация на сираци Алексеева Елвина Расиховна

Дисертация - 480 рубли, доставка 10 минути, денонощно, седем дни в седмицата

Резюме - е свободен, доставка 10 минути, денонощно, седем дни в седмицата

Алексеева Елвина Расиховна. Приемното семейство като институция за социализация на сираци: дисертация. кандидат за социологически науки: 22.00.04/Алексеева Елвина Расиховна; [Място на защита: Lv. държава un-t ги. А.М. Горки] .- Уфа, 2008.- 190 с.: Ил. RSL OD, 61 09-22/106

Съдържание на дипломната работа

Глава I. Социализация на сираците като обект на социологически анализ 14

1.1 Теоретични и методологични подходи за изследване на феномена детство .: 14

1.2 Социални характеристики на детството 30

1.3 Сирачество като деформирано детство и предпоставки за формиране на приемно семейство 62

Глава II. Особености на функционирането на приемното семейство като институция за социализация на сираците в съвременни условия 87

2.1 Същност и сравнителни характеристики на патронажа в системата от форми на заместваща грижа 87

2.2 Чуждестранен и вътрешен опит в развитието на системата за приемна грижа 110

2.3 Особености на функционирането на институцията на приемното семейство в региона и начините за нейното подобряване 124

Библиография 164

Въведение в работата

Характеристиките на личностното и психическото развитие на деца от семейства в неравностойно положение, деца, възпитавани в пансионни институции, както и условията за тяхната адаптация и социализация са изследвани в трудовете на А. Виноградова, Т.П. Войтенко, Л.Н. Галигузова, С. Дуварова, Е.С. Иванова, И.С. Кон, Е.А. Минкова, А.М. Енориаши, В.И. Слуцки, Е.О. Смирнова, Н.Н. Толстой и други 4.

Сред чуждестранните изследователи проблемите за развитието на личността на детето в затворени институции, последиците от майчината депривация и възможностите за нейното преодоляване при такива учени като А. Адлер, А. Фройд, Дж. Боулби, М. Ейнсуърт, Р.А. Шпиц, Й. Корчак, Е. Пиклер, И. Лангмайер, 3. Матейчек и др .

Редица творби са посветени на изчерпателен анализ на специфичния опит на отделен дом за сираци: трудовете на Г. Ананиева, А. Андреева, Н. Анохина, М.С. Астоянц, Н. Карташова, Е. Макарова, Е. Переведенцева, О. Г. Тонятовская, М.Е. Светланова и други 6.

В изследванията на И.Ф. Дементиева, И.В. Дубровин, В.К. Зарецки, Л. Я. Олиференко, В.Н. Ослон, А.Б. Холмогорова и др. Обосновава, че родно или заместващо семейство осигурява по-добри условия за възпитание и развитие на дете от домовете за сираци. Въпроси, касаещи различни семейни форми на живот на деца, останали без родителски грижи, се разглеждат от З.И. Воронина, А. Дзугаева, Й. Захарова, А.М. Нечаева, Л.Ю. Михеева, В.Н. Ослон, Н.В. Панкратова и други 8.

Социалните, психологическите и педагогическите аспекти на подготовката на децата и младежите за самостоятелен възрастен живот са представени в изследванията на П.П. Блонски, Ю.Р. Вишневски, В.Е. Коган, И.С. Кон, Г.Б. Кораблева, А.С. Макаренко, А.Н. Менчински, А.В. Меренкова, А.В. Петровски, Й.А. Соловьева, В.А. Сухомлински, Св. Шацки и други 10.

Анализ на съвременната научна литература разкрива, че проблемът с функционирането на приемното семейство като нова институция за социализация на сираците не е достатъчно развит в социологическа насока и изисква собствено научно разбиране и цялостно методологично изследване, включително проучване в регионалната ниво.

Обект на изследването е системата за приемна грижа като форма на професионална заместителна грижа за сираци.

Предмет на изследването са особеностите на формирането на институцията на приемното семейство в Република Башкортостан.

Цел на изследването: да разкрие същността и особеностите на формирането на институцията на приемното семейство в региона. Изследователски цели:

1) да разкрие ролята на детството по отношение на процеса на социализация на индивида;

2) да разкрие причините за деформацията на процеса на социализация на сираци, възпитани в условията на държавни институции;

3) да се определят спецификите на патронажа в системата от форми на заместваща грижа;

4) изясни особеностите на чуждестранния и местния опит в развитието на системата за приемно образование;

5) идентифициране на регионалните особености на формирането на институцията на приемното семейство и очертаване на начини за подобряването му.

По време на работата са използвани както общотеоретични, така и емпирични методи на научното познание.

В хода на нашата работа използвахме резултатите от социологически проучвания, наблюдения на други изследователи, използвахме материалите на официалната статистика на федерално, регионално и местно ниво.

Научна новост на работата.

1) доказано е, че заместващите семейни грижи в съвременните условия се превръщат в приоритетна (в сравнение с интернатите) форма на живот за сираци и деца, останали без родителски грижи, поради по-перфектни условия за социализация в приемните семейства.

3) разкрива се спецификата на приемното семейство в системата от форми на заместваща грижа като институция за социализация на сираците. Функционирането на институцията на приемно семейство се основава на професионалните корекционни и развойни дейности на приемния болногледач по отношение на ученици от държавни институции, които се нуждаят от специални условия за възпитание и грижи, за да коригират своето физическо, психическо, личностно развитие в семейна среда и адаптация на ученика в обществото.

4) бяха установени противоречия между изискванията на системата за професионална дейност на приемни грижи и готовността за тяхното прилагане, както и особеностите на функционирането и развитието на системата за приемно образование в Република Башкортостан, свързани с несъответствието на кадрова политика по отношение на приемните учители, неправилен избор на патронаж като форма на заместващо семейство за ученици в интернати, несъвършенство на организационната и методическа подкрепа на системата за приемна грижа.

5) е разработен и предложен набор от препоръки за организиране на специално професионално образование за кандидати за приемна грижа: въвеждане на квалификационни изисквания в системата за избор на приемни грижи, създаване на центрове за професионално обучение за кандидати за приемна грижа, периодични сертифициране на доставчици на приемна грижа, включване на специалисти с висок професионален и квалификационен потенциал чрез възнаграждение, диференциране на системата за възнаграждения, предоставяне на допълнителни придобивки и др.

Структурата и обемът на дипломната работа. Дисертацията се състои от увод, две глави с 6 раздела, заключение, библиография, състояща се от 219 заглавия и 5 приложения. Общият обем на дипломната работа е 190 страници. Творбата съдържа 1 диаграма, 2 таблици, 21 диаграми.

Теоретични и методологични подходи за изследване на феномена детство

Според Конвенцията за правата на детето децата имат право на специални грижи и помощ. Приоритетно право на всяко дете е правото да „живее и да бъде отглеждано в семейство“ 13 „за пълноценното и хармонично развитие на личността в атмосфера на щастие, любов, разбирателство“ 14.

У нас съществуват различни форми на организиране на живота за сираци и деца, останали без родителски грижи: институционални (детски дом, сиропиталище, интернат, приют и др.) И семейни (осиновяване/осиновяване, настойничество/настойничество, приемно семейство). Всъщност те се превръщат в институции за социализация на деца, лишени от родителски грижи. На фона на факта, че през последните години се наблюдава значително увеличение на сираците и децата, останали без родителски грижи, появата на нова форма на живот - приемно семейство - е особено значима.

Социални характеристики на детството

Първата референтна рамка е индивидуалното развитие, описано от гледна точка на "онтогения", "ход на живота", "жизнен път", неговите компоненти ("етапи на развитие", "житейски проблеми" и др.) И производни ("възраст Имоти ").

Е. Б. Бриева 44, отбелязва, че задачата на детството е да се подготви за живота в обществото наравно с възрастните. Въз основа на това ще определим хронологичната рамка на детството. В момента има много възрастови периодизации и дефиниции на възрастовите граници на детството в различни науки. Физиологията определя възрастта на децата до 13-14 години. В психологията има две насоки, които дават относително различни формални граници на детството. В детската психология детството е възрастовият период от раждането до 7 години. В психологията на развитието детската възраст най-често се обозначава като период от живота от раждането до 12 години. Например, Г. Крейг46 разграничава следната периодизация:

Детска възраст - от раждането до 2 години;

Ранно детство - от 2 до 6 години;

Средно детство - от 6 до 12 години;

Юношеството и юношеството (според A.A. Beschasnaya 47, "късно детство" при тази периодизация) - от 12 до 20 години.

В националната правна литература и правни документи също няма консенсус относно правния статут на детето, което му дава отговорност и съответно края на детския период от живота. Дете може да започне работа (с официалното откриване на трудов стаж) от 14-годишна възраст. От същата възраст възниква наказателна и правна отговорност и вероятността от лишаване от свобода. Възрастен може да създаде собствено семейство от 18-годишна възраст, а на момиче, при специални обстоятелства, е разрешено да се ожени от 16-годишна възраст.

В демографията, когато се изучава възпроизводството на населението, границата, разделяща децата от възрастните, обикновено е 15 години.

Същността и сравнителните характеристики на патронажа в системата от форми на заместваща грижа

Анализ на чуждестранния и руския опит в живота на сираците показва, че „развитието на мрежа от домове за сираци е задънена улица, бъдещето принадлежи на различни форми на семейно настаняване на осиротели деца“ или форми на заместващи грижи.

Настоящото законодателство предполага съществуването и развитието на различни форми на заместващи грижи за сираци и деца, останали без родителски грижи. Съгласно член 123 от Семейния кодекс на Руската федерация децата, останали без родителски грижи, подлежат на прехвърляне в семейство (за да може детето да бъде осиновено в семейство с по-малък размер на отговорност в сравнение с осиновяването).

1. получете положителен опит от възпитанието в семейството; -

3. компенсират липсата на взаимодействие с възрастните, фокусират се върху техния социокултурен опит;

4. да разшири кръга на „значимите други“;

6. развиване на полово-ролева идентичност;

7. да усвояват семейни роли, както и да придобиват комуникативни умения в семейството;

8. за изграждане на основно доверие в света;

9. да развие личностни качества, да научи и приеме морални и етични ценности;

10. проявяват индивидуалност, независимост, отговорност;

11. да формира ежедневни житейски умения в семейство;

12. развийте положителна мотивация за създаване на собствено семейство.

В системата от форми на заместващи грижи (вж. Приложение 2) има:

професионален (приемно, приемно семейство).

Ще анализираме непрофесионални форми на заместващи грижи (осиновяване/осиновяване, попечителство/настойничество).

Приоритетна форма за настаняване на дете в семейство е осиновяването, тъй като то се приравнява на роднински връзки в семейство с всички следващи права и задължения. Осиновяването позволява на детето да се чувства като пълноценен член на семейството. Важен фактор за възпитанието и развитието на детето е, че в случай на осиновяване то придобива семейство, а не временен заместител. Семейството на осиновителите се превръща в ново законно и фактическо семейство на детето, в което то придобива статута на собственото на детето. Детето може да получи фамилното име на осиновителите, ново име, а в някои случаи и нова дата и място на раждане. Всички права и задължения на осиновеното дете са равни на правата и задълженията на собствените им деца. Осиновените деца губят личните си неимуществени и имуществени права и се освобождават от задължения по отношение на своите родители и роднини. Осиновителите по отношение на осиновеното дете придобиват всички права на родителите, а също така изпълняват изцяло задълженията на родителите (включително задължението за издръжка на детето). В този случай се запазват всички отношения и наследствени права. Осиновеното дете придобива правата върху имуществото на осиновителите, то е длъжно да се грижи за осиновителите, ако загубят работоспособността си. Правоотношението между осиновеното дете и осиновителя не приключва след навършване на пълнолетие на детето.

Процесът на осиновяване отнема доста дълго време, тъй като е одобрен от гражданския съд. Най-строгите изисквания се налагат на кандидатите за осиновители, по-специално по отношение на тяхното финансово състояние, доходи, жилища в сравнение с други форми на семейно споразумение.