Правилото за необратимост (законът на Доло)

Позицията за необратимостта на еволюцията е формулирана за първи път от Дарвин: „Един вид, веднъж изчезнал, никога не може да се появи отново, дори ако напълно еднакви условия на живот - органични и неорганични - се повтарят отново“.

А. Р. Уолас също, независимо от Дарвин, стигна до заключението за необратимост на еволюцията. Л. Доло през 1893 г. формулира закона за необратимостта на еволюцията: „Организмът, нито изцяло, нито дори частично, може да се върне в състояние, което вече е реализирано при редица негови предци“.

О. Абел дава следната, по-обширна формулировка на закона на Доло:

„Орган, намален в хода на историческото развитие, никога повече не достига предишното си ниво; напълно изчезнал орган никога не се възстановява "
„Ако адаптацията към нов начин на живот (например по време на прехода от ходене към катерене) е придружена от загуба на органи, които са били от голямо функционално значение в предишния начин на живот, то с ново завръщане към стария начин от живота тези органи никога повече не възникват; вместо тях се създава заместител от други органи "

Законът за необратимостта на еволюцията не трябва да се разширява отвъд приложимостта му. Наземните гръбначни произлизат от риби, а петпръстият крайник е резултат от трансформацията на сдвоената перка на риба, наземните гръбначни животни могат да се върнат към живот във вода и петпръстият крайник отново придобива общата форма на перка . Вътрешната структура на крайника с форма на перка - плавникът запазва обаче основните характеристики на петпръстия крайник и не се връща към първоначалната структура на рибната перка. Земноводните дишат с бели дробове, те са загубили дихателния дъх на своите предци. Някои земноводни се върнаха към постоянен живот във водата и си възвърнаха дишането на хрилете. Хрилете им обаче са външните хриле на ларвите. Вътрешните хриле от рибен тип изчезват неотменимо. При приматите, катерещи се по дървета, първият пръст на крака е намален до известна степен. При хората, произлезли от катерещи се примати, първият пръст на долните (задните) крайници отново претърпява значително прогресивно развитие (във връзка с прехода към ходене на два крака), но не се връща в някакво първоначално състояние, а придобива напълно особена форма, позиция и развитие.

Следователно, да не говорим за факта, че прогресивното развитие често се заменя с регресия, а регресията понякога се заменя с нов прогрес. Развитието обаче никога не се връща по вече изминатия път и никога не води до пълно възстановяване на предишните състояния.

Всъщност организмите, преминавайки в предишното си местообитание, не се връщат напълно в своето прародително състояние. Ихтиозаврите (влечугите) са се приспособили да живеят във вода. Организацията им обаче остава типично влечугоподобна. Същото важи и за крокодилите. Бозайниците, живеещи във вода (китове, делфини, моржове, тюлени) са запазили всички характеристики, характерни за този клас животни.