Праведният кръстник Йоаким и Анна

Православната църква почита особено родителите на Дева Мария - светите праведни кръстници Йоаким и Анна. Те получиха името „Кръстници“, защото са преките предци на Господ Исус Христос.

Светата праведна Анна била най-малката дъщеря на свещеника Матан, който произхождал от племето Левин от семейството на Аарон. Съпругът й, светият праведен Йоаким, беше от племето на Юда, от дома на цар Давид. Според древното обещание Месията трябвало да дойде от рода на Давид. Двойката живееше в Назарет Галилейски. Всяка година те давали две трети от доходите си за храма в Йерусалим и за бедните. По специално Божие провидение светата двойка няма деца до дълбока старост. Съпрузите силно тъгували по този въпрос, тъй като евреите смятали злобата като наказание от Бога, безчестие и дори проклятие. Светиите горещо се молели за да им дадат потомство. На един от празниците, когато израилтяните донесоха дарове на Бог в храма в Йерусалим, първосвещеникът, вярвайки, че бездетният Йоаким няма Божията благословия, отказа да приеме подаръци от него.

Свети Йоаким бил дълбоко наскърбен. Той се обърна към родословието на дванадесетте израилеви племена и се увери, че всички праведни мъже имат потомство, включително стогодишния Авраам. Без да се върне у дома, свети Йоаким отишъл в пустинята Хозевит (където 800 години преди това светият Божи пророк Илия пламенно се молел по време на гоненията, където гарваните му носели храна. Това място е запазено и до днес, нарича се жилището на монах Герогий от Хозевит. КЪДЕ СВ. ИОАКИМ МОЛИ) и прекара там четиридесет дни в строг пост и молитва, призовавайки себе си към Божията милост и измивайки безчестието си с горчиви сълзи.

Съпругата му, Света Анна, се смяташе за главния виновник на мъката, която ги сполетя. Веднъж, като видяла гнездо с едва докоснати пиленца сред клоните на лаврово дърво, тя сълзливо се помолила за подарък на бебе, обещавайки да донесе родено дете като дар на Бог. Щом св. Анна произнесе думите на обета, Божият ангел й съобщи за изпълнението на молитвата и разкри, че ще има дъщеря на име Мария, чрез която ще бъдат благословени всички племена по света. Радвана, св. Анна побързала към Йерусалимския храм, за да благодари на Бог и да повтори обета за посвещение на Него на очакваното бебе. Със същото евангелие ангелът се яви на свети Йоаким в пустинята и му заповяда да отиде в Йерусалим. В Йерусалим светата праведна Анна заченала Благословеното дете и родила Светата Дева Мария.

До тригодишна възраст Пресвета Мария живееше в къщата на родителите си, а след това беше тържествено водена от светиите Йоаким и Анна в Господния храм, където беше възпитавана до навършването на пълнолетие. Скоро след въвеждането в храма на Пресвета Богородица, осемдесетгодишният мъж Йоаким починал. Света Анна го преживя за две години и отстъпи при Господ за седемдесет и девет години.

Преклонната възраст на праведните съпрузи показва, че раждането на дъщеря за тях е било акт на специално Божие провидение. Плюс това, Пресвета Богородица е зачената безпристрастно. Църквата нарича Йоаким и Анна Кръстници, тъй като те са били преките предци (дядо и баба) на Господ Бог и Спасител Исус Христос в плът и всеки ден при освобождаването на Божествената литургия свещеникът пита техните молитви.

Праведните кръстници Йоаким и Анна се молят за дара на децата.