Посегателството трябва да е истинско, истинско

Посегателството трябва да е истинско, истинско, а не въображаемо, съществуващо в обективната реалност и не само във въображението на защитника.

Валидността на атака позволява да се направи разлика между необходимата и възприеманата защита. Въображаема защита - това е защита срещу въображаемо, привидно, но в действителност несъществуващо посегателство. Правните последици от фалшивата защита се определят от общите фактически правила.

При решаването на този проблем са възможни две основни опции:

1. Ако фактическа грешка изключва умисъл и небрежност, тогава наказателната отговорност за действия, извършени в фалшива защита, също се елиминира. В такива случаи лицето не само не осъзнава, но поради обстоятелствата по случая не трябва и не може да осъзнава, че няма обществено опасно посегателство. Има случай ( казус ), невинни вреди.

* BVS СССР. 1984. No 5. С. 12.

Полицаят С., минавайки през Държавната банка през нощта, чул, че от помещението се чува женски вик за помощ. Той изтича до вратите на Държавната банка, като изтича предупредителен изстрел нагоре. След това, разкъсвайки вратата, която не беше затворена, С. няколко пъти извика в тъмнината: "Излезте, ще стрелям!" Никой не отговори. Почти веднага един мъж изскочи от тъмнината към С., последният стреля по него. С този изстрел С. тежко рани полицая Е., който беше на охраната на Държавната банка. Оказа се, че Е. пусна своя познат в Държавната банка и я почерпи с вино, а когато тя започна да си тръгва, Е. я повлече обратно, във връзка с което тя извика за помощ.

В действията на С., въпреки тежестта на последвалите последствия, не е имало състав на престъпление. Цялата ситуация на инцидента даде на С. достатъчно основания да вярва, че е извършено особено тежко престъпление (нападение над Държавната банка) *.

* Вижте: Учебни материали по дисциплината „Наказателно право на Русия (обща част)“. М.: Академия на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, 1996. С. 113-114.

2. Ако по време на въображаемата защита лицето, което нанася вреда на въображаемия нашественик, не осъзнае, че в действителност не е имало посегателство, като добросъвестно се заблуждава при оценката на текущата ситуация, но според обстоятелствата по делото трябва и би могъл да осъзнае това, отговорността за причинената вреда възниква като непредпазливо престъпление. При по-внимателно отношение към ситуацията субектът не може да направи грешки и стигне до правилния извод, че няма реална опасност.

62-годишният К. късно през нощта със съпругата си бил в сепарето за защита на универсалния магазин. Изведнъж в близост до магазина спря кола, от която той слезе и отиде до магазина, който беше в нетрезво състояние L. Малко преди това, управителят на магазина информира охраната, че ключовете на магазина и склада са били откраднато от нея, ги помоли да повишат бдителността си. Появата на непознат в магазина алармира К. и той му се обади, но не реагира на многократните викове и предупреждения на Л. Тогава К. изстреля предупредителен изстрел от пистолета. Тъй като след това Л., държейки дясната си ръка в джоба си, мълчаливо продължава да се приближава до магазина, К. погрешно възприема това като реална заплаха от нападение и стреля по него отблизо. От получените рани по главата и гърдите Л. почина веднага. К. погрешно вярваше, че се защитава срещу нападението на престъпник. Според обстоятелствата по делото обаче той е трябвало и е могъл да предвиди, че в действителност той не е в реална опасност. Ето защо той е осъден за причиняване на смърт по непредпазливост *.

* BVS СССР. 1976. No 4. С. 32-33.

Трябва да се има предвид, че необходимата отбрана и въображаема отбрана предполагат определени предпоставки: необходимата отбрана - наличието на реално посегателство, измислена отбрана - извършването на действия, предприети за такова посягане.

В случаите, когато дадено лице напълно неоснователно е подозирало нападение, когато нито поведението на жертвата, нито цялата ситуация по случая са му дали реална причина да се страхува от нападение, то подлежи на отговорност на общо основание като умишлено престъпление. В тези случаи действията на лицето не са свързани с измислена защита, а вредата на жертвата се причинява поради прекомерното, необосновано подозрение на извършителя при липса от страна на жертвата на каквито и да било действия, подобни на атака.

Характерно в това отношение е делото срещу Г. През нощта той се прибирал от момиче, което познавал. По пътя към къщата му имаше дере. Докато слизаше в дерето, Г., страхувайки се, че може да бъде нападнат, отвори сгъваемия нож, който имаше. В дерето той срещнал О. и П., ходещи от работа, и сблъсквайки се с О., го намушкал в гърдите с нож. О. е починал от получената сърдечна рана. Г. обяснил постъпката си с факта, че след като видял силуетите на двама мъже в дерето, той се уплашил, решил, че искат да го ограбят, и затова ударил този, който идва към него. С присъдата на регионалния съд Г. е осъден за умишлено убийство без утежняващи вината обстоятелства. Съдебната колегия по наказателни дела на Върховния съд на РСФСР измени присъдата по делото, като преквалифицира престъплението по чл. на грабеж, т.е. в състояние на въображаема защита. Президиумът на Върховния съд на РСФСР, след като разгледа случая чрез надзор, посочи, че в случая цялата ситуация, в която е убит работник О., не дава на Г. никакви основания да вярва, че е бил подложен на истинска атака. Жертвата се разхождала с П. от работа по дерето, недалеч от завода и жилищните сгради. Той не даде никакви причини на Г. да спекулира за нападение срещу него. Поради факта, че Г. не е бил поставен нито в реална, нито в предполагаема опасност от нападение, Президиумът на Върховния съд на РСФСР призна правилната квалификация на действията на Г. от регионалния съд *.

* Виж: Сборник от решения на Президиума и определения на Съдебната колегия по наказателни дела на Върховния съд на РСФСР. 1957-1959 М., 1960. С. 182-183.

Както беше отбелязано по-горе, има условия, свързани със защитата срещу обществено опасно посегателство:

- разрешено е да се защитават не само собствените интереси на защитника, но и интересите на другите, както и интересите на обществото и държавата;

- защитата се осъществява чрез причиняване на вреда на нарушителя, а не на трети (външни) лица;

- защитата трябва да бъде навременна;

- защитата не трябва да надвишава границите на необходимост.