Понятието психомотор

Терминът "психомотор" се появява в психологията благодарение на I.M. Сеченов, който в книгата си "Рефлекси на мозъка" (1863) с негова помощ идентифицира връзката между различни психични явления с човешките движения и дейности.

Днес психомоторните феномени се анализират в 3 аспекта: в аспекта на моторното поле (сферата на прилагане на усилия), в аспекта на сензорното поле (сферата, от която човек черпи информация, за да извършва движение), както и в аспектът на механизмите за обработка на сензорната информация и организацията на двигателните актове. В резултат на това психомоторът се разбира като единство на сетивата и телесните средства на ефективната дейност на човека.

Необходимостта от движение е вродена нужда от хора и животни, което е от решаващо значение за техния успешен живот.

По този начин е доказано, че спортните занимания намаляват риска от соматични заболявания с 2 пъти и тяхната продължителност с 3 пъти поради факта, че неспецифичната устойчивост на организма към неблагоприятни ефекти (например студ, прегряване, инфекции) се увеличава. Хипокинезията (намалена физическа активност), напротив, намалява неспецифичната резистентност на организма, което води до смущения в работата на различните му системи и като следствие до сериозни заболявания - хипертония, атеросклероза, кардиосклероза и др. Според статистиката град жителите, особено представители на умствения труд, страдат от подобни заболявания много по-често от жителите на селските райони. Освен това е доказано, че продължителната хипокинезия може да допринесе за ескалация на психически стрес, "хронична умора", раздразнителност.

В местни проучвания е установено, че прекомерната физическа активност е също толкова опасна за здравето, колкото и липсата им. И следователно, условието за соматично благополучие на човека е оптималното ниво на физическа активност, което осигурява на тялото ниво на физическа активност при подходящи условия.

В аспекта на психологическите проблеми обобщената цел на психомоторните умения може да бъде формулирана по следния начин: психомоторните умения позволяват на човек да материализира емоции, чувства, мисли, идеи и т.н.

Задачата на психомотора е да обективира субективната реалност. Психомоторните умения се обединяват в едно цяло „обектно мислещо тяло“, благодарение на нея информацията се обменя между тях. Съответно, психомоторните процеси, в зависимост от вектора на „обективност-субективност“, могат условно да бъдат разделени на директни и обратни.

Директните психомоторни процеси предполагат развитието на мисълта, която израства от движенията на обекта, обратните процеси позволяват мисълта да бъде въплътена в обект чрез движение. Конвенционалността на това разделение е, че директните и обратните психомоторни процеси, разбира се, не могат да съществуват изолирани един от друг.

Според К.К. Платонов, благодарение на психомоторните умения, психиката се обективира в сензомоторни и идеомоторни реакции и действия. В този случай сензомоторните реакции могат да бъдат различни по степен на сложност. Обичайно е да се разграничават прости и сложни сензомоторни реакции.

Простите сензорно-моторни реакции представляват най-бързата реакция с известно просто движение на внезапно появило се и, като правило, предварително известно (например, когато, когато определена фигура се появи на екрана на компютъра, човек трябва да натисне бутон на свое разположение ). Те се измерват с единствената характеристика - времето на реализация на двигателно действие. Разграничете времето за латентна реакция (латентно), тоест времето от момента на поява на стимула, към който се обръща внимание, до началото на реакционното движение. Скоростта на проста реакция е средното латентно време на реакцията му, типично за даден човек.

Скоростта на обикновена реакция към светлина, равна средно на 0,2 s и на звук, равна на 0,15 s средно, не е еднаква не само за различните хора, но и за един и същ човек при различни условия, но неговите колебания са много малки (могат да бъдат настроени само с помощта на електрически хронометър).

Сложните сензомоторни реакции се отличават с това, че формирането на отговор винаги е свързано с избора на желания отговор от редица възможни. Те могат да се видят например, когато човек трябва да натисне определен бутон, за да отговори на определен сигнал, или на различни сигнали - различни бутони. Резултатът е действие, сложно по избор. Най-трудният вариант на сензомоторната реакция е сензомоторната координация, при която не само сензорното поле е динамично, но и изпълнението на многопосочни движения (както например при ходене по неудобна повърхност, работа на компютър и т.н.).

Идеомоторните актове свързват идеята за движение с изпълнението на движението. Принципът на идеомоторния акт е открит през 18 век от английския лекар Д. Гартли и по-късно разработен от английския психолог У. Карпентър. Експериментално е показано, че идеята за движение има тенденция да се превръща в действителното изпълнение на това движение, което по правило е неволно, слабо осъзнато и има слабо изразени пространствени характеристики.

В практиката на обучение на спортисти съществува понятието „идеомоторна тренировка“, т.е. част от тренировъчното време е посветено на това, че спортистите психически преодоляват дистанцията или изпълняват друга спортна задача. Факт е, че по време на идеомоторната тренировка се извършват необходимите движения на нивото на мускулните микроконтракции. Фактът, че това се случва, се доказва ясно от промените в работата на тялото: дишането се ускорява, пулсът се увеличава, кръвното налягане се повишава и т.н.

В литературата многократно са описани примери за съзнателно използване от хората на явлението идеомотор за обучение или поддържане на професионално необходими двигателни умения. И така, известен е случаят, когато пианистът И. Михновски, бидейки студент в консерваторията, се оказва без инструмент, изцяло подготвен за изпълнението на „Четирите сезона“ от Чайковски, изучавайки това произведение само във въображението си.

Феноменът на идеомоториката обаче може да доведе и до осъществяване на грешни движения. Начинаещи шофьори, които, мислейки си, че „сега ще удари полюса“, често наистина попадат в съответната катастрофа.