Политическите последици от колапса на биполярната система

Сривът на социалистическия лагер промени драстично конфигурацията на световната система. Тя е придобила формално монополярен характер, начело е един лидер, САЩ. Но тази монополярност придобива специален характер: от една страна, системата, която световният лидер се опитва да управлява, е много голяма (около 200 държави). От теорията на големите системи е известно, че е практически невъзможно да се контролира такава множественост от един център. Затова световният лидер се опитва да използва международни икономически организации за тези цели. По един или друг начин обаче те се влияят от други страни и освен това имат свои интереси: т.е. не може напълно да служи само на лидера. При тези условия той може да контролира предимно външноикономическите операции на страните членки на системата. Вътрешните икономически и вътрешнополитически процеси се оказват слабо или изобщо не се контролират. Оттук и акцентът върху глобализацията, която, отслабвайки националната държава, дава огромни ползи за най-развитите страни и техните корпорации. Насилието се възобновява срещу държави, които не могат да бъдат контролирани. От друга страна, формирането на монополярна система е придружено от намаляване на относителната мощ на лидера по всички показатели - икономически (дял в световния БВП), военни (притежание на атомни оръжия и ракетни технологии), политически (регионализация).

Единството на целите и задачите на Запада поражда подобна външнополитическа стратегия. Всички без изключение развити страни са заинтересовани да запазят своето господство в света. Осъзнаването на това се е случило, очевидно, съвсем наскоро. Може да се предположи, че съвместните военни действия на Запада през 1999 г. в Югославия, Ирак и Индонезия се обясняват именно с желанието да се запази водещата си позиция по всякакъв начин. Отбелязваме, че трите посочени държави представляват региони (Източна Европа, Близкия изток, Югоизточна Азия), които биха могли да оспорят господството на Запада. Също така е изключително важно тези държави да представляват цивилизации, в много отношения противоположни на западната: православна и мюсюлманска. Освен това е трудно да се остави впечатлението, че военните действия срещу Югославия и Индонезия са били до известна степен насочени срещу конфуцианската цивилизация (бомбардировките на китайското посолство в Белград, присъствието на голям набор от етнически китайци в Индонезия) . Започва нов етап на западната външна политика: развитите страни започват да използват всички методи, включително сила, за да осигурят своето господство.

Тази ситуация не води до иманентното единство на Запада. Стремежът на САЩ към световна хегемония и отказът му да вземат предвид интересите на най-близките си съюзници провокират нарастване на недоволството сред другите развити сили. Сривът на биполярната система наруши дисциплината на западния свят, което до голяма степен се обяснява с изчезването на най-мощния и най-опасен враг - социалистическата система, чието присъствие обяснява безспорното американско ръководство в Западния блок за почти половината век. Много от най-големите европейски държави започнаха да се отдалечават от безразсъдната подкрепа на Съединените щати, които преди това бяха изправени пред известно противопоставяне, веднага щом се опитаха да заемат особено твърда позиция срещу държави, класифицирани като „стратегически противници“ (Куба, Иран, Ирак, Либия, Северна Корея и др.). Дори военната операция в Афганистан, да не говорим за Ирак, предизвика все повече резерви сред традиционните партньори на САЩ.

Като цяло обаче, с леко нарастване на различията между западните страни, между основните им центрове - САЩ и Западна Европа, те са силно заинтересовани да запазят господстващото си положение в системата на международните икономически и политически отношения и много по-силни от всякога. Това се превърна в основния фактор, който попречи на изпълнението на многобройни прогнози, направени в началото на 90-те години на миналия век, че конфликтът между основните центрове на Запада ще стане основният в световната система. .