Политическа манипулация: същност и защитни механизми

Библиографско описание:

Тази статия разглежда процеса на политическа манипулация, идентифицира характерните черти на политическата манипулация, анализира вербалните и невербалните компоненти на политическата манипулация, а също така изследва механизмите за защита срещу политическа манипулация.

Ключови думи:манипулация, политическа манипулация, признаци на манипулация, медии, невербална манипулация, защита от политическа манипулация.

След провъзгласяването на независимостта в Украйна са настъпили забележими промени към формирането на ново демократично общество. Политическите субекти (държава, партии, медии), освен че информират, просветляват и включват гражданите в политическия процес, все повече овладяват методите и технологиите за скрит контрол на масовото съзнание и поведение на гражданите. В наши дни човек е претоварен с информация. Появата и развитието на компютърните технологии, появата на Интернет, наличието на голям брой комуникативни и информационни средства (радио, телевизия, мобилни комуникации) води до интензивно движение на информационните потоци. Медиите непрекъснато създават известно информационно напрежение в обществото по този или онзи въпрос. Всички събития в страната и света се случват толкова бързо, че на практика не остава време за размисъл и вземане на важни решения. Всичко това създава почти идеални условия за политическа манипулация. Ето защо не само проблемите за определяне и разпознаване на манипулацията стават важни, но и механизмите за защита срещу нея.

Препоръчително е да се отделят няколко аспекта, които налагат изследването на проблема с политическата манипулация. Първо, необходимо е да се вземат предвид спецификите на манипулацията като скрит механизъм на активно въздействие върху съзнанието на даден обект. На второ място, в съвременното общество има промени в самия процес на комуникация, в резултат на което човек престава да бъде ценност и се превръща в обект, подложен на манипулативно влияние. Манипулацията като цяло и в частност политическата манипулация се превръщат в оръжие на новото хилядолетие. И за да не се превърне в марионетка в ръцете на политиците, човек ще трябва да се научи не само да разпознава този мощен тип влияние, но и да владее методите за защита срещу него и противодействие.

Феноменът на манипулацията е изследван от такива изследователи като Г. Франке, Е. Хофман, Е. Шостром, В. М. Герасимов, Г. В. Грачев, И. К. Мелник, О. Д. Бойко и др. Разглеждайки различни подходи за определяне на концепцията за манипулация, можем да идентифицираме характерните черти на това явление. Първо, това е вид психологическо и духовно въздействие, за разлика от физическото насилие или заплахата от насилие. Целта на действията на манипулатора е психиката на индивида. Г. Франке определя манипулацията като психологически ефект, който се извършва тайно и в ущърб на онези, към които е насочена [1, с. 24].

На второ място, манипулацията е скрито влияние, чийто факт на изпълнение не трябва да се забелязва от обекта на манипулация. Според Г. Шилер, „за да се постигне успех, манипулацията трябва да остане незабелязана. Успехът на манипулацията е гарантиран, когато обектът на манипулация е сигурен, че всичко, което се случва, е естествено и неизбежно. За манипулация е необходима фалшива реалност, при която присъствието на манипулатора няма да бъде забелязано ”[2, с. 187]. Когато опитът за манипулация е очевиден и експозицията е неизбежна, действието обикновено спира. Тъй като очевидният факт на такъв опит причинява значителни щети на манипулатора. Целта на манипулацията е скрита още по-внимателно - тя е скрита, така че дори разкриването на факта на опит за манипулация да не доведе до разкриване на намерения.

Трето, манипулацията е влияние, което изисква знания и умения. Ако говорим за обществено съзнание и политика, поне в местен мащаб, тогава, като правило, специалистите участват в разработването на действия.

Четвърто, манипулацията е налице само там, където има свобода на избор или поне формалната възможност за алтернативни действия. В този случай, според Н. Лимнатис, манипулираният човек не е наясно с манипулативното влияние. Напротив, появата на свобода засилва влиянието на манипулатора [3, с. 14].

По този начин, въз основа на тези характерни признаци на манипулация, политическата манипулация може да бъде определена като поредица от действия, насочени към скрит контрол на политическия избор на гражданите.

В политическия живот комуникативните процеси играят важна роля, като придават смисъл на политическия процес, свързват политическите играчи и институции помежду си и осигуряват логична последователност на политическите събития. Успехът на един политик зависи от умелото използване на политическите комуникационни механизми. Днес той е най-широко разпространеният и очевидно най-ефективният инструмент за политическо влияние, тъй като води масите към доброволно и често несъзнателно подчинение на лидерите.

Притежавайки монопол върху информацията, тоест основният материал, с който се осъществява манипулативно влияние, медиите приоритизират събитията, формират обществени мисли за определено събитие, за хора или явления. Този проблем става особено спешен, когато темповете на развитие на информационните и политическите технологии значително изпреварват развитието на законодателната рамка в областта на информационната политика, което би ограничило възможностите за използване на медиите за манипулативни цели. Заедно със средствата за масово осведомяване трябва да се подчертае още един елемент на политическата комуникация, който се използва широко в политическите манипулации. Говорим за невербална комуникация, която е основната форма за предаване на информация за един човек на друг или на група хора и е важен начин за комуникация и взаимодействие. Невербалната комуникация се осъществява в процеса на говорна комуникация паралелно с вербалната и създава допълнителен информационен канал в комуникационната система. Доста често се случва невербалният контакт да стане основният източник на информация, най-важната част от комуникацията, тъй като именно неговите специфични методи могат да бъдат по-информативни от думите. Ето защо невербалната манипулация се използва толкова активно в политиката. Същността на невербалната политическа манипулация се състои в използването на езика на тялото (пози, жестове, мимики) за въздействие върху съзнанието на даден индивид (група хора) с цел постигане на желания резултат - завладяване, задържане и използване на властта [6, с. 243]. В структурата на комуникативния акт невербалният канал е най-силен. Всъщност с негова помощ основната информация се предава при общуване. Освен това е най-надежден и адекватен, тъй като значителна част от невербалните реакции се предизвикват и определят от действието на подсъзнанието, което разкрива тайните намерения на събеседника.

Наред с разпознаването на манипулацията, идентифицирането на основните й характеристики, определянето на мястото и ролята на вербалните и невербалните средства за манипулация, може би най-важният проблем в наше време е проблемът за защита от политическа манипулация. ОД Бойко определя тази защита като система от действия, насочени към елиминиране или минимизиране на негативни преживявания и възможни загуби, които могат да наранят или навредят на човек [7, с. 382]. Спецификата на защитата срещу политическа манипулация е да се защитят правата на индивида (или на обществото като цяло) да изразява свободно своята воля по отношение на съществуващия политически режим, настоящите политически сили или други политически въпроси.

Има четири нива на защита срещу политически манипулации:

1. Защита на целостта на човека.

2. Поддържане на положителен образ на себе си в междуличностното взаимодействие.

3. Защита на целостта на групата като отговор на заплахата от разпадане.

4. Защита на целостта на групата от разрушителните фактори на междугруповите взаимодействия.

В зависимост от естеството на защитните действия, защитата срещу манипулация се разделя на несъзнавана и съзнателна.

Несъзнателната защита срещу политическа манипулация се основава на използването на защитни механизми на психиката. Тоест механизми, които осигуряват елиминирането или минимизирането на негативните преживявания, които травмират личността, нейното самочувствие, образа на нея I. Защитните механизми на психиката действат неусетно, на подсъзнателно ниво. Следователно, човек не е наясно с причината, мотивите, целите и дори факта на своето защитно поведение по отношение на определено явление, обект или събитие. Има няколко основни механизма за защита на психиката: възражение, репресия, рационализация, интелектуализация и т.н.

Защитата от манипулация изисква постоянно и ясно запазване в съзнанието на собствените им интереси. При манипулацията се използва игра за емоциите и чувствата на хората. Следователно емоционалният самоконтрол е един от най-важните защитни механизми. Важно е решенията да се вземат съзнателно - не със сърцето, а с ума. С редки изключения, когато човек има добре развита интуиция. Критика, негативна оценка, хумор по отношение на действията на манипулатора значително отслабват манипулацията и дори я свеждат до нищо. Игнорирането е друга ефективна защита. Информацията просто се предава на глухи уши.

1. Бойко О. Д. Анатомия на политическата манипулация. Нижин, 2007.

2. Шилер Г. Манипулатори на съзнанието. М., 1980.

3. Limnatis N. Манипулация: същност, проявление, начини за оттегляне. М., 2000.

4. Кара-Мура С. Манипулация на съзнанието. К., 2003.

5. Соловьев А. Политология: политическа теория. Политически технологии. М., 2001.

6. Бойко О. Д. Анатомия на политическата манипулация. Нижин, 2007.