ПОБЕДАТА НА ОКТАВИАН НАД МАРТОН АНТОНИ

Октавиан. Марк Антоний

След като през Народното събрание взе решението да му бъде назначена провинция Галия, Антоний влезе във въоръжена борба с бившия си губернатор Децим Брут. В същото време той изпраща армия от консули и Сената срещу Антоний. Към тази армия се присъединиха легиони от ветерани, събрани около Октавиан. Близо до град Мутина, където бил укрепен Децим Брут, обсаден от Антоний, се състояла битка между консулската армия и войските на Антоний. Последният беше победен и отстъпи. И двамата консули загинаха в този случай, а Октавиан, който между другото не притежаваше никакви таланти за военно ръководство, остана единственият победител.

Преговорите между двамата „наследници“ на Цезар са постигнати от войници ветерани. Заедно с Октавиан и Антоний, на тях присъства и друг амбициозен политик и командир на Цезар Емилий Лепид, който при Цезар е „началникът на кавалерията“ (тази титла се държи в Рим от заместник диктатора). В резултат на преговорите се формира т. Нар. Втори триумвират „за структурата на държавата“, който присвоява извънредни правомощия. Първият им гол беше окончателната победа над републиканските сили. Издават се забрани и се извършва терор, не по-малко брутален, отколкото при Сула. (В процеса на това между другото беше убит Цицерон.)

Основната военна победа е спечелена, както в гражданската война на Цезар срещу Помпей, на Балканския полуостров. През 42 г. пр.н.е. д. в битката на филипинските полета в Македония войските на Юний Брут и Касий Лонгин са победени от армията на Антоний и Октавиан. Брут и Касий се самоубиха. Тогава държавата беше разделена на сфери на влияние: Антоний отиде на изток, Октавиан отиде в Италия. Там наследникът на Цезар трябваше да успокои въоръжената опозиция на брат си Марк Антъни, да се бие с разбойническите банди по пътищата, да потуши бунтовете на войниците, да премахне морската блокада на полуострова, която беше извършена с неговия полупиратски флот от Помпей син Секст, и накажете непокорните роби. Октавиан се оказа гъвкав, но решителен политик и добър администратор. Римляните постепенно свикнаха с новия господар на държавата. Лепид беше отстранен от властта без особена борба, целият Запад беше в ръцете на Цезар.

Междувременно Антъни навлизаше все по-дълбоко в източните дела. В Тарс той се срещна с египетската царица Клеопатра, която покори триумвира. През втората половина на 30-те години пр.н.е. д. сблъсъкът между двамата най-могъщи владетели вече беше неизбежен. Някои от тях трябваше да наследят цялата римска държава. Формата на управление вероятно е зависела от това кой ще бъде (Антъни, вероятно, е трябвало да установи единственото управление на източния, кралски модел) и местоположението на политическия център на държавата. Едва ли е изненадващо, че много римляни не искат да видят източен деспот начело на страната и дори подчинени на волята на източната кралица. Октавиан приличаше по-скоро на човек, лоялен на римските държавни традиции (въпреки че малцина се съмняваха в желанието му за еднолично управление). Действията на Антоний раздразниха жителите на Рим: заради Клеопатра „влюбеният луд“ се разведе с почитаемата Римлянка Октавия (между другото сестрата на Октавиан), а раздаването на земи на Клеопатра и нейните деца предизвика недоволство. От друга страна, мнозина видяха твърде близко напредването, подобно на покойния Цезар, върху правата на аристокрацията на новия римски диктатор Октавиан и очакваха от управлението на Антоний повече свобода за себе си лично в Рим, далеч от Египет.