По проблема за съществуването на синтактични средства за изразяване на оценка на английски език Текстът на научната статия по специалността "Лингвистика"

Текст на научната работа по темата "Към проблема за съществуването в английския език на синтактични средства за изразяване на оценка"

ЗА ПРОБЛЕМА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК СИНТАКС СРЕДСТВА ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОЦЕНКА

Оценката традиционно се нарича характеристика на даден обект по отношение на нормата [1, 3, 6]. Основата на оценъчната характеристика е значимостта (положителна или отрицателна стойност) на обекта за субекта, т.е. субективен параметър. Оценката приема характеристиките на обекта спрямо скалата "добро - лошо".

Важно място в теорията на оценката заема изследването на езиковите средства за нейното изразяване. Проблемният момент в теорията на оценката е решението за наличието или отсъствието на синтактични средства за изразяване на оценката. М.Ч. Тевзадзе в дисертационното си изследване върху анализа на предложеният структури със значението "добро - лошо" върху материала на френския език описва два вида оценъчни конструкции. Към първия тип М.Ч. Tevzadze се отнася до конструкция, съдържаща предикат на квалифициращо-оценъчно действие. Под глаголите на квалификационно-оценъчно действие в работата на М.Ч. Tevzadze е името на думи като критикувам, осъждам, протестирам, обожавам, обвинявам и т.н. Изречения с глаголи, които недиференцирано изразяват положителния или отрицателния характер на разглежданото действие, се обособяват в отделна група конструкции на квалификационно-оценъчно действие: съдия, преброяване, гласуване и др. [девет].

Вторият тип оценителни конструкции е M.Ch. Тевзадзе ги нарича всъщност оценъчни - има три вида изречения: N - V (имам) - Subst/Adj/Pronoun; N - V (be) - Subst; N - V (be) - прил. Субектът е обект на ценностна преценка. Квалифициращите компоненти, представени в предиката, се използват за изразяване на оценъчната нагласа [9, с. 19]. С други думи, оценъчността на конструкцията се определя от дума, която заема позицията на предикатив. Няма съмнение относно лексикалния характер на оценката на такива твърдения.

Очевидно е, че в разглежданото дисертационно изследване М.Ч. Tev-zadze не е въпрос на синтактични средства за изразяване на оценка, взета изолирано от лексикалното съдържание. М.Ч. Тевзадзе помисли за тласък-

структурни оценки, преминаващи към изразяване, като се вземе предвид словесното им съдържание. Авторът дава доказателства за това съждение, че носител на оценъчното отношение в езиковата система е думата [9, с. 23].

Близо до проблемите на М.Ч. Tevzadze, изследването на оценъчни структури, но върху материала на английския език, е извършено от Н.В. Илина. Подобно на М.Ч. Тевзадзе, Н.В. Илийна нарича оценъчната структура, в която се намират оценъчни думи. В основата на всички оценъчни предложения Н.В. Илийна отделя един свързващ модел, състоящ се от обекта на оценяване, свързващия глагол и квалифициращия компонент [7, с. 2].

Значително внимание е отделено на изучаването на синтактичните средства за изразяване на оценка в рамките на свръхфразовото единство в дисертацията на Е.А. Зимина. E.A. Зимина назовава редица емоционални синтактични структури като средство за изразяване на оценка: повторения, паралелни конструкции и т.н. примери за стилистично маркиран синтаксис [5, с. 7]. Очевидно емоционалността на разследвания E.A. Зимните конструкции създават ефект на стойност.

Мнението на Е.А. По отношение на синтактичните средства за изразяване на оценка Зимина споделя А.В. Зубов, който изследва езиковите средства за изразяване на оценка във вестникарски дискурс. Според А.В. Зубов, на синтактично ниво се създава оценъчен ефект в резултат на използването на различни единици емоционален синтаксис. Тази преценка е валидна не само за свръхфразовото единство, но и за изречението. А.В. Зубов анализира примери за инверсия като синтактично средство за изразяване на оценка [6, с. пет].

Спорен въпрос е броят на конструкциите What (Adj N!, How Adj! към оценъчни структури. В И. Шаховски правилно нарича такива структури емоционални, тъй като те са белязани от клиширана интонация на възклицание [13]. По този начин отговорът на поставения въпрос се свежда до намиране на съответствие между феномените на емоционалност и оценъчност в речта.

Изявленията на В.Н. Телия е мнение за отделния характер на емоционалното оцветяване и оценка, които са в състояние да функционират заедно, като се припокриват по отношение на изразяване, но не съставляват едно цяло [12]. I.I. Токарева, разглеждайки емоционално-семантичната структура на текста, отбелязва задължителната оценъчност на емоционалното [10]. От друга страна, емоционалността и оценката не са идентични понятия [2]. Доказателство за това са емоционални твърдения, които не са свързани по съдържание с градация по скалата „добро-лошо“. Например, не казвате така! Психологическите данни свидетелстват за оценъчната основа на емоционалните преживявания, за извеждането на емоции от стереотипите на говорещия, включително етични [4, 11]. Следователно има многопосочна връзка между емоционалността и оценката. От една страна, емоцията възниква въз основа на оценъчна скала, от друга, изразяването на емоция служи като средство за обяснение на оценъчната нагласа. Мотивът за оценката може да бъде емоция или оценката може да бъде придружена от емоция. Емоционалният аргумент също може да служи като мотив. Човек не може да не се съгласи с I.I. Турански в мнението, че емоционалността е едно от средствата за езикова оценка [11].

Тъй като емоционалното в речта винаги е маркирано със знак плюс или минус и се дължи на наличието на оценъчна скала в субекта, би могло да се твърди оценъчността на емоционалните модели What (Adj) N!, How Adj! Невъзможно е обаче да се определи знакът на емоцията без външен контекст или лексикално съдържание на модела. Следователно тези структури могат да се нарекат потенциални-

но изчислено. Прилагателното в техния състав непременно принадлежи към класа на качествените и става оценъчно само в прагматичен контекст.

Интересна интерпретация на проблема за наличието или отсъствието на синтактични средства за изразяване на оценка в езика се предлага в речниковия запис на лингвистичния енциклопедичен речник М.В. Лапон. Първо, М.В. Лапон споделя гледната точка на повечето лингвисти относно експресивния синтаксис като средство за изразяване на оценка. На второ място, тъй като прогнозните ресурси на езика на М.В. Лапон разглежда няколко модела на предложения или схеми за конструиране на неговите компоненти. Например, оценъчните структури се наричат ​​конструкции „Не на чакане“ (за да изразят съжаление за нещо, което не се е сбъднало). Следва да се отбележи, че М.В. Лапон тълкува понятието „оценка“ широко, разширявайки го до всички случаи на степенуване в речта. Например М.В. Конструкция на Lyapon „Вземи го и кажи“ (за да изрази неподготвеност, внезапност на действие) [8]. Очевидно този пример, извън контекста, не съдържа квалификации на линия „добро - лошо“.

Представената гледна точка на М.В. Лапон повдига въпроса за връзката между оценка и израз на съжаление, укор, пожелания и т.н. Според Е.М. Вълк, легитимно е да се прави разлика между правилни оценъчни твърдения и твърдения, в тълкуването на които е включена оценката. В примера на М.В. Изказването на La Pona „Не на чакане“ за положителната или отрицателната стойност на даден обект не представлява илокутивното значение на твърдението. Това наблюдение е валидно и по отношение на английския език за структурите от типа трябва да имат V (3), чието тълкуване включва оценка. Вероятно предложенията, описани от М.В. Лапон като оценяващ, те намират оценката в тяхното съдържание, но не и в комуникативната цел на съответните твърдения. Не е възможно да се сравни оценката като изявление за естеството на значимостта на обекта и многобройни речеви действия, свързани с оценката на неговата семантика, но обслужващи други комуникативни цели. Вероятно решението на този проблем изисква изучаване на психолингвистичните основи на използването на оценката в речта.

Оценката във фраза също не представлява значителен синтактичен интерес. Изглежда оценката на фразите не зависи от вида на връзката между техните компоненти. В съответствие с особеностите на даден език, словосъчетанията от типа на споразумението, съседното и контрола могат да бъдат оценителни. Вероятно признак за оценъчност на комбинация от думи е наличието на преки оценъчни лексеми в нея. Например, чудотворно устройство, изпълнявайте по чудо, но това условие не е необходимо.-

определено. Изразът на оценка във фраза може да бъде нарушение на семантичната валентност. Последното явление се наблюдава в изявления като Те искат да ни купят. Основните познания за невъзможността и неморалността на купуването на хора се отразяват в семантичната структура на глагола. Следователно, въз основа на първоначалната стойност получаване на smth чрез плащане на пари, фразата buy smb придобива значението на подкуп smb, което може да бъде признато като пряка оценка, тъй като в речника му тълкуването съдържа определението за нечестен [14].

И накрая, официално фактическите описания представляват значителен обем оценъчни фрази. Оценката при тях се дължи на асоциативния потенциал на фразата, фоновите знания. В случай на използване на фразеологични единици, оценката може да се основава на фигуративността на фразата, въпреки че с по-голяма вероятност оценката на фразеологичните единици зависи и от асоциативния потенциал на описаната ситуация. Отклонението на обект от стереотип, който говори за всякакъв вид норма, като правило има ясни оценъчни характеристики.

1. Арутюнова Н.Д. Аксиология в механизмите на живота и езика/Н.Д. Арутюнова // Проблеми на структурната лингвистика. М.: Наука, 1984. S. 5-23.

2. Борботко В.Г. За езиковата оценка в дискурсивния процес/В.Г. Борботко // Проблеми на комуникативната лингвистика. Грозни, 1985. S. 11-17

3. Вълк Е.М. Функционална семантика на оценката/Е.М. Вълк. Москва: Наука, 1985, 228 с.

4. Зеланд В. Трансърфиране на реалността/В. Зеланд. SPb.: IG Ves, 2006.400 p.

5. Зимина Е.А. Категория за оценка в светлината на лингвопрагматиката/Е. А. Зимина // Актуални проблеми на германския и новелистичен: сборник със статии. научна. тр. Проблем 7. Смоленск, 2003. S. 197-203.

7. Илийна Н.В. Структурата и функционирането на оценъчните структури в съвременния английски език-

8. Лингвистичен енциклопедичен речник/гл. изд. В.Н. Ярцева. М.: Сов. енциклопедия, 1990.685 с.

10. Токарева И.И. Емоционална и семантична структура на текста/И.И. Токарев. Грозни, 1985. S. 109-115.

11. Турански И.И. Средства за засилване на изразяването на английски език/I.I. Туран. Куйбишев: Издателство KGPI, 1987.78 с.

12. Човешкият фактор в езика: лингвистични механизми на изразителност/Институт по лингвистика; отв. изд. В.Н. Телия. Москва: Наука, 1991, 214 с.

13. Шаховски В.И. Ономасиологични и семасиологични аспекти на експресивността /

Б.И. Шаховски // Проблеми на експресивната стилистика. Ростов н/д: Издателство Ростов. университет, 1987.

14. Oxford Advanced Learners Dictionary of Current English/Редактор Джонатан Кроутър. Oxford University Press 1999.1430 p.

МЕЗЕНЕВА ЕКАТЕРИНА СЕРГЕЕВНА е родена през 1982 г. Завършила е Самарския държавен педагогически университет. Аспирант в Катедрата по английска филология, Държавен лингвистичен университет в Нижни Новгород. Научни интереси - лингвистична теория на оценката, илокутивна семантика. Автор на 6 научни статии.