„Пладне“ Ф. Тютчев

„Пладне“ Фьодор Тютчев

Мътният обед диша лениво;
Реката лениво се търкаля;
И то по небосвода и чисто
Облаците се топят лениво.

И цялата природа е като мъгла,
Обгръща гореща дрямка;
И сега самият велик Пан

В пещерата на нимфите дреме мирно.

Анализ на стихотворението на Тютчев "Пладне"

Пейзажната лирика е най-известната част от творчеството на Тютчев. Midday е кратка скица, написана между 1827 и 1830 година. Творбата ясно насочва читателите към древногръцката култура. В края на поемата се появява Пан - богът на дивата природа, овчарството, плодородието, скотовъдството. Според митологията местоживеенето му са великолепните долини и горички на Аркадия. Там прекарваше време, забавлявайки се заобиколен от нимфи. По обяд богът, уморен от забавлението, отиде да си почине. Цялата природа заспа с него. Затова в стихотворението на Тютчев „великият Пан в пещерата на нимфите тихо спи“. Между другото, спокойствието, настъпило в средата на деня, е било считано за свещено от древните гърци и нито един овчар не смеел да го наруши. В миниатюрата „Пладне“ от Тютчев древногръцката митология е органично преплетена с образа на руската природа. Тази интересна и странна характеристика бе забелязана от Андрей Бели.

За пейзажната лирика на Тютчев анимацията на природата беше изключително важна. И въпросът тук не е само в използването на персонификации, което обикновено е характерно за почти всяка поезия. Фьодор Иванович искрено смяташе природата за одухотворена. В разглежданото стихотворение това е подчертано от редица фрази - „обед диша“, „реката се търкаля“, „облаците се топят“. Освен това към всеки глагол се добавя едно наречие - „мързелив“. Отношението на Тютчев към природата е перфектно изразено в по-късна поема „Не каквото мислиш, природа ...“ (1836). В тази творба поетесата твърди, че тя има душа, свобода, любов, език.

„Пладне“ - скицата е изненадващо точна и вместителна. Само с два катрена Фьодор Иванович успява да предаде на читателя атмосферата на задушен половин ден, когато не иска да прави нищо, когато най-доброто занимание е дрямка. Пан в поемата се характеризира с определението „велик“, но образът му е лишен от „литературен“ вкус. Има дори един вид интимност. Изглежда, че Тютчев лично е хванал древногръцкия бог в обедната почивка.

Николай Некрасов в статията си "Руски вторични поети" през 1850 г. високо оценява пейзажната лирика на Фьодор Иванович. Според него ключовото предимство на стиховете на Тютчев е оживено, грациозно, пластично вярно изображение на природата. Като един от примерите Некрасов просто цитира „Пладне“.