Surfingbird: огън новини

Сунитите се стремят да спечелят богатството, което сега е в ръцете на шиитите. Всички участници, ислямистите на ИДИЛ, кюрдите и властите в Багдад имат дял в поддържането на експлоатацията на петролните съоръжения. Поне докато всеки от лагерите е сигурен, че все още има шанс за победа.

Религиозните конфликти в Ирак, подхранващи въстанието на радикали от Ислямска държава Ирак и Левант, определено миришат на петрол. В тази страна девет десети от националното богатство се състои от запаси от черно злато и по този начин основата на войната, т.е. парите, е неразривно свързана с контрола върху петролните кладенци и тръбопроводи.

Ирак отново е първата петролна сила. Според последните данни на ОПЕК нейните резерви се оценяват на повече от 144 милиарда барела срещу 265 милиарда за Саудитска Арабия и 157 милиарда за Иран. С други думи, това е една от най-щедро надарените държави в Близкия изток. Производството на петрол в страната сега отново се доближава до стари рекорди след дълги смущения поради конфликта с Иран, първата война в Персийския залив, санкциите на ООН и американското нашествие.

Освен това Багдад нямаше намерение да спира дотук: според плановете производството трябва да достигне 4 милиона барела на ден до края на тази година и да достигне границата от 5 милиона година по-късно (според прогнозите на Международната енергийна агенция, от 2035 г. можем да говорим за 8 милиона). По този начин само Ирак ще представлява половината от растежа на производството в страните от ОПЕК.

Югът е стратегически регион в ръцете на шиитите

След десетилетия на дестабилизация поради войни и окупация, подобно богатство може да се превърне в истинска барутна бъчва, ако част от населението си я натрупа по етнически или религиозни причини. Точно такъв е случаят в Ирак, където шиитското правителство обърна срещу себе си сунитското население в централните райони и кюрдите в северната част.

Факт е, че шиитите, живеещи на юг, заемат най-важния стратегически регион за петролната индустрия. Най-големите запаси от черно злато са разположени около Басра, а местните добиви представляват 90% от цялото производство. Освен това се намира и най-големият петролен терминал в страната, през който преминават 80% от иракския износ. Както се досещате, тръбопроводната мрежа е най-развитата тук.

Когато САЩ позволиха на шиитските власти да се утвърдят в Багдад след свалянето на сунитския режим на президента Саддам Хюсеин, те по този начин позволиха на бившите жертви да отмъстят и да поемат петролната манна.

Освен това днес иракската държава е още по-нестабилна, тъй като в шиитския лагер съществува разцепление, както се вижда от свалянето на премиера Нури ал Малики, който възнамеряваше да се бори за трети мандат, въпреки широко разпространените критики. И това само поражда още повече въпроси за бъдещето на цялата страна.

Ключът към кюрдската независимост

Разположен на север, Кюрдистан не може да се похвали с подобни богатства. Но въпреки че този регион представлява само 10% от общото иракско производство, находищата около Киркук и в по-малка степен Мосул представляват истински интерес сред кюрдите, които са се утвърдили в своята провинция със столицата в Ербил. Факт е, че тези богатства могат да се превърнат в значителен коз в процеса на формиране на така желаната независима държава.

Ето защо, веднага след като ислямистите преминаха в офанзива, кюрдските въоръжени групи веднага влязоха в битката, за да овладеят пробива на ИДИЛ и да попречат на нейните бойци да получат петролни ресурси. Подобна стъпка в бъдеще може да даде основание на кюрдите да претендират за собствените си права върху това богатство.

Освен това Кюрдистан вече директно изнася петрол без контрола на Багдад през турското пристанище Джейхан в Средиземно море. Той се възползва от безсилието на иракската държава, която е отслабена както от ислямистката офанзива, така и от вътрешните раздори.

Отмъщението на сунитите

Ако анализираме петролната карта на Ирак, тогава мотивите за възхода на сунитските радикали и скоростта на тяхното напредване стават забележимо по-ясни. Сунитското население в центъра на страната беше оставено извън петролната манна и напълно загуби контрол над стратегически обекти като нефтопроводи и терминали. Следователно хората не са имали и най-малкото желание да се противопоставят поне нещо на напредъка на ислямистите, които умело играят на дълбокото им разочарование.

Започвайки офанзива на север (по-специално това се отнася до превземането на Мосул), радикалите от ИДИЛ се стремят да нанесат удари по кюрдите възможно най-бързо, за да не им дадат време да се превъоръжат и да поемат контрола върху петролните богатства, ще бъде първата стъпка към независимостта на техния регион. За ИДИЛ това беше началният етап преди мащабна офанзива срещу Багдад в южната част на страната.

По-специално ислямистите организираха саботаж на историческия тръбопровод, който минава от Северен Ирак до Турция. Действията им обаче предполагат, че те наистина не се стремят да унищожават систематично петролните съоръжения.

Що се отнася до кюрдите, те отвориха нов маршрут през своята територия, след като им беше позволено да изнасят петрол от Турция. Сега те дори могат да чартират средиземноморски танкери. По този начин те демонстрират на всички, че могат да отвърнат на ISIS. Освен това те предизвикват и шиитските власти в Багдад, които вярват, че само централното ръководство има право да участва в износа на петрол, но днес те нямат средства да принудят другите да следват това правило.

Ситуацията не се отрази на цените на петрола

Преобладаващото внимание на всички ключови сили в Ирак към петролната индустрия и общият интерес към поддържането на съоръженията в изправност обяснява факта, че цената на барел продължава да пада въпреки боевете.

Според IEA има редица други фактори, които обясняват постоянно адекватното предлагане. Способността на Саудитска Арабия да компенсира спада на производството от някой от ключовите играчи, появата на шистов петрол от Северна Америка и прогнозите за забавяне на глобалното търсене служат като потвърждение на спокойните пазари.

Неотдавнашното решение на САЩ и Франция да изпратят оръжия на кюрдските въоръжени групи за борба с радикалните ислямисти показва, че западните сили не искат силата на екстремистите в Ирак, които са още по-опасни, защото могат да използват петролна манна за разпространение на джихад през границите. Освен това шиитският Иран вече ясно даде да се разбере, че връщането на сунитите на власт в Багдад ще стане реална перспектива.

Възможно е, ако ислямистките бойци се почувстват притиснати до стената, те могат да решат да нанесат удари по петролни съоръжения, както на ниво производство, така и на износ.

Във всеки случай пазарите сега очевидно не се страхуват от подобен сценарий, тъй като намаляването на обема на иракските доставки не отменя възможността за балансиране на търсенето и предлагането с други средства.