Parable определение на Parable и синоними на Parable (английски)

От Уикипедия, свободната енциклопедия

Притча - това е малка поучителна история в дидактически-алегоричен литературен жанр, съдържаща морални или религиозни наставления (мъдрост).

Близо до басня; в неговите модификации - универсално явление в световния фолклор и литература.

Съдържание

Понятието за притча

2. Епичен жанр в литературата от XIX - XX век, който се основава на принципа на параболата; характеризираща се с изключителната острота на основната идея, изразителност и изразителност на езика. Към жанра на притчите се обърна Л.Н. Толстой, Ф. Кафка, Б. Брехт, А. Камю и други [1]

Библейски притчи

Основният източник на структурите на притчите в европейската литература е Новият Завет. В Стария завет все още няма онази ясна жанрова формация, която обикновено се нарича притча. Отделни истории, например за Йов, Авраам и т.н. условно могат да се нарекат притчи, но те все още нямат окончателното разделение на времето и вечността, което основно отличава евангелската притча.

Притчите на Соломон са по-скоро мъдрост, „изложена като ежедневен съвет, основана на волята на един Бог, придаващ на мъдростта обективен и траен характер [2]“. Но тяхното тълкуване не е идентично по характер с това на Евангелието. Тълкуванията, които Исус Христос дава на своите притчи, говорят за вечен, небесен, истински, духовен живот, а притчите на Соломон са изцяло насочени към ежедневната ежедневна и ритуална практика на човека. Сюжетът, който свързва земното, временното и небесното, вечното, сюжетът, който говори за индивидуалния морален избор и индивидуалната отговорност за тази стъпка, напълно отсъства.

Тълкуването в евангелската притча е неговата същност, основната задача на сюжета е да илюстрира тълкуването. Евангелската притча е призвана да направи всички истини, идеи на християнството по-„осезаеми“. Тоест, има определени елементи на съзнанието, които не са достъпни за човешкото сетивно възприятие, тъй като и Бог, и Царството Небесно не могат да бъдат видяни или обхванати от ума, а притчата прави тези идеи, фундаментално лишени от визуални и тактилни образи, „видими и осезаеми“. В притчата има постепенно деинкарнация на земните реалности към духовна абстракция. В евангелската притча тълкуването е неразделна част, за разлика от следващите епохи.

Именно евангелските притчи играят специална роля в еволюцията на този жанр и, ако мога така да кажа, „алегоричният тип съзнание“ като цяло, който може да се нарече доминиращ в продължение на много векове от човешката история.

Бележки

  1. ↑Речник на литературните термини под. изд. S.P. Белокурова. М., 2005
  2. ↑ Агранович С.З., Саморукова И.В. Хармония-Цел-Хармония: Художествено съзнание в огледалото на притчата. М., 1997. - С. 51

Литература

1. Агранович С.З., Саморукова И.В. Хармония-Цел-Хармония: Художествено съзнание в огледалото на притчата. М., 1997.

2. Берестовская, Л.Й. Библейски притчи в контекста на религиозната когнитология // Вестн. Пятигор. държава езиков. не-това. - Пятигорск, 2000. - N 2. - С. 60-63.

3. Давидова Т., Пронин. V. Басня и притча // Лит. проучване. - М., 2003. - N 3. - С. 195-197.

4. Данилова Т.В. Архетипни корени на притчата // Рационалност и семиотика на дискурса. - Киев, 1994. - С. 59-73.

5. Кафка Ф. За притчи // Кафка Ф. Трансформация. М., 2005.

6. Кузнецов И.В. Комуникативна стратегия на притчи за руски истории от 17-19 век. Новосибирск, 2003.

7. Кузмина Р.И. Притча като конвенционална форма на изкуството // Метод, жанр, поетика в чуждата литература. - Фрунзе, 1990 - С. 19-37.

8. Кушнарева Л.И. Еволюция на притча // Сферата на езика и прагматиката на речевата комуникация. Краснодар, 2002.

9. Кушнарева Л.И. Притча като жанр // Език. Етнос. Съзнание = Език, етническа принадлежност и ум. - Майкоп, 2003. - Т. 2. - С. 205-208.

10. Лапшин В.А. Постановки-притчи на Б. Брехт // Известия на Московския университет. Сер. Филология. - 1973. –№4 - С. 35-45.

11. Левина Е. Притча в изкуството на ХХ век: Музикален и драматичен театър, литература // Изкуство на ХХ век. В 2 тома - Нижни Новгород, 1997. Т. 2. - С.23-39.

12. Мелникова С.В. Ролята на евангелската традиция на подобни на притчи форми в руската литература // Висше училище: проблеми на преподаването на литература. - Улан-Уде, 2003. - С. 144-148.

13. Мишченко В.Г. Страшни притчи от Стивън Кинг // Кинг С. Запалване с поглед. - Минск, 1992. - С. 351- 358.

14. Muskhelishvili N.L., Shreider Yu.A. Притча като средство за започване на живи знания // Философски науки. - 1989. - No 9. - С. 101-104.

15. Ради Е. И . Конфликтът на поколенията и ситуацията на избор в литературните произведения на Древна Русия и 18 век (За историята на сюжета за блудния син) Самара, 2002 г. Скороденко С. Притчи на Уилям Голдинг // Spire и друга история . - М., 1981. - стр. 5 - 21.

16. Товстенко ОО Специфика на притчата като жанр на художественото творчество: Притчата като архетипна форма на литературата // Вестн. Киев. не-това. Рим.-зародиш. филология. - Киев, 1989. - Бр. 23. - С. 121-124.

17. Тюпа В.И. Граници и граници на притчата // Традиция и литературен процес. Новосибирск, 1999. S. 381-387.

18. Тюпа В.И. Притчата за блудния син в контекста на Приказките на Белкин като художествено цяло // Болдински четения. Горки, 1984. S. 67-81.

19. Цветков А. Възможности и граници на притчата // Въпроси на литературата. - 1973. - No5. - С. 152 - 170.

20. Chameev A. William Golding - писателят на притчи // Golding W. Scorpio God. - SPb., 2001. S. 5-29.