ПАДАТ ЛИ ЗВЕЗДИ ОТ НЕБОТО?

Тези от вас не познават старото суеверие. В ясна нощ ярка звезда се търкаля от тъмното небе, което означава „някой е умрял“. Това суеверие възниква по времето, когато хората все още нямат ясна представа за небето. Смятало се, че небето е солидно синьо сводче, почиващо на Земята. И покрийте това твърдо небе­пленниците са вид малки лампи - звезди. Предполага се, че всеки човек има своя собствена звезда в небето; светва с раждането му и „пада“ със смъртта му.

Дните на подобни невежи идеи за небето и звездите отминаха. Сега знаем, че всяка звезда­zda е огромно небесно тяло, често многократно по-голямо от нашето Слънце. И е абсурдно да се мисли, че заедно с раждането на хората на Земята във Вселената се появяват и огромни небесни тела. Разбира се, няма връзка между човешкия живот и звездите.

В действителност няма падащи звезди. И всъщност всяка вечер наблюдаваме как десетки и стотици „звезди“ „падат“ от небето и в същото време всички съзвездия остават непроменени на небето. Какво става тук? И факт е, че така наречените „падащи звезди“ нямат връзка с истинските звезди. Това са само малки зърна материя, Едва се топят в атмосферата от световното пространство. Научното наименование на „падащите звезди“ е метеори.

В момента науката е установила, че в световното междузвездно пространство тя се втурва в различни посоки­niyam много малки твърди частици - малки камъни и блокове, големи и малки прахови частици. Доста често тези частици се срещат със Земята и летят в нашата атмосфера с голяма скорост (десетки километри в секунда). На височина 150-120 километра над земната повърхност метеороидът започва да изпитва съпротивлението на­дух; пред него се образува вид сгъстен въздух­найя "възглавница". Метеорните частици на материята са много горещи и се превръщат в газове, средно, вече на височина 130-60 километра над земната повърхност.

Частиците материя, които дават явлението метеори, в по-голямата си част тежат части от грам.

От време на време на небето могат да се наблюдават не отделни „падащи звезди“, а цял „звезден дъжд“ (фиг. 24). Разбира се, и тук няма чудо. Това е небесно явление­Наблюдава се, когато Земята се среща по пътя си не с отделни метеорни частици, а с цели рояци от тези малки частици. Те често представляват с­бийте се с останките на бивши комети. През това време всеки момент се наблюдават десетки огнени метеори. Запомняща се гледка за дълго време!

Метеорни потоци се появяват, както вече казахме, и когато Земята се сблъска с ядрото на кометата. Поради тази причина особено ярък „дъжд“ е по тази причина през 1885 г., когато Земята отново се срещна с остатъците от кометата Биела.

звезди

Фигура: 24. Звезден дъжд (стара рисунка).

През изминалите векове феноменът "суеверие" със звезден дъжд­някои хора, свързани със събития на земята, смятани за предвестник на злото. Не знаейки причините за това необичайно явление, не знаейки как да го обяснят, хората вярваха „веднъж -“ на първите абсурдни изобретения.

Сега знаем не само причината за това явление, но можем да предвидим и времето на появата на метеорити.

Има метеорни потоци, които дават обилни „звездни потоци“ само веднъж на няколко десетилетия. Това е потокът от метеори, излизащ от съзвездието Лъв - Леониди (от думата лев - лъв). Леонидите дават изобилие­nye "звездни душове" на всеки 33 години. Преди това отпадъците на Леонидас бяха описани от историци и хроникьори като di­невинни „небесни видения“. В Китай те бяха маркирани­преди повече от 3700 години.