Биопсия на плеврата, белите дробове и лимфните възли

Трансбронхиалната биопсия е показана за патология в главните, лобарни, сегментни или субсегментарни бронхи. За биопсия се използват различни техники: захапване с форцепс (биопсия на форцепс), изстъргване с кюрета, четка (биопсия на четка или четка), натискане с гъба от пяна (гъбеста или гъбеста биопсия), аспирация. Изборът на прием се определя предварително предварително в зависимост от рентгенологичните данни, но окончателно се установява в процеса на бронхоскопия. За да се получат по-надеждни данни, често се комбинират различни техники. Трябва да се има предвид, че с биопсия на форцепс можете да получите парче тъкан, което е с достатъчен размер за хистологично изследване. Изстъргването, пункцията и аспирацията са предназначени за получаване на материал за цитологично изследване в случаите, когато не може да се направи биопсия на форцепс.

За да се получи биопсия от лимфните възли, съседни на бифуркацията на трахеята и бронхите, широко се използва пункция със специална игла през бронхоскоп. За изследване на белодробната тъкан може да се извърши и трансбронхиална биопсия на форцепс. Бронхо-фиброскопията се прави за предпочитане под местна упойка в рентгеновата ендоскопска стая под контрола на рентгенова телевизия. При локални процеси биопсията се извършва от зоната на рентгенологично определена патология, при дифузни или дисеминирани процеси - от най-променената зона. Бронхоскопът се прекарва в желаната зона "докрай", след което леко се отстранява и се изваждат форцепс. В разгара на вдишването те се преместват възможно най-дълбоко, леко преодолявайки леко съпротивление. На 3-4 см от щипката на гръдната стена се отварят и при издишване се затварят клоните. Обикновено такива методи успяват да получат 2-3 парчета белодробна тъкан, достатъчни за хистологично изследване. По правило няма усложнения. Малката хемоптиза не е опасна. В единични случаи, с увреждане на висцералната плевра, може да възникне пневмоторакс.

Аспирационна и четка биопсия от сегментни, субсегментарни и дори по-малки бронхи може да се извърши без бронхоскопия. За това през носа се поставя рентгеноконтрастен катетър под местна упойка и под контрола на рентгеновата телевизия се придвижва до патологичната сянка. Съседната тъкан се скарифицира със специални инструменти и материалът се взема за цитологично изследване. Ако в белия дроб има гниеща кухина, препоръчително е да се изплакне и да се приложат антибиотици в края на изследването. Това завършване на катетеризацията има положителен терапевтичен ефект и следователно винаги е от полза.

След всички трансбронхиални диагностични процедури е необходимо да се събират храчки за цитологично изследване в продължение на 2-3 дни. Често именно в тези порции храчки е възможно да се намери важен диагностичен материал, който не е бил открит преди това. Трансторакалната иглена биопсия с помощта на игла и спринцовка е често срещан метод за получаване на материал за хистологично и цитологично изследване от плеврата и белия дроб. Използва се за лезии на плеврата, периферните части на белия дроб и нежеланието на трансбронхиална биопсия по някаква причина.

Противопоказания за иглена биопсия: нарушение на системата за кръвосъсирване, емфизем, увреждане на единствения бял дроб. Иглената биопсия използва или конвенционални тънки игли (аспирационна биопсия), или специални по-дебели игли (трепанационна биопсия). Тези игли имат различен дизайн и ви позволяват да извлечете парчета от плеврата или белия дроб, подходящи не само за цитологично, но и за хистологично изследване.

Иглена биопсия се извършва под местна упойка в хоризонтално положение на пациента. Мястото на пробиване на гръдната стена със специална игла е избрано така, че да е на най-малкото разстояние от целта на пункцията. Позицията на иглата се контролира чрез лъчеви методи - рентгенова или ултразвукова. От рентгеновите методи може да се използва рентгенова телевизия, но КТ е много по-добра. Тя ви позволява точно да изчислите дълбочината на вкарване на иглата, да контролирате стриктно посоката на пробиване и да гарантирате, че краят на иглата удря предмета. Пътят на иглата до обекта се проследява на екрана на монитора и под ултразвуков контрол с помощта на сонда за пробиване. В този случай е възможен непрекъснат режим на наблюдение на позицията и посоката на иглата, промяна на режима на изобразяване. Процедурата не е придружена от йонизиращо лъчение. В това отношение той е напълно безопасен за пациента и персонала и следователно няма ограничения във времето. След като вземете материала в иглата, спешно се приготвя препарат и се прави цитологично или хистологично изследване. Ако е необходимо, вземането на проби от материала може да се повтори. Проверката на диагнозата с помощта на трансторакална иглена биопсия се постига в 80-90% от случаите. Той е по-висок при злокачествени тумори и по-нисък при възпалителни белодробни заболявания.

Възможни, но практически редки усложнения при трансторакална биопсия на иглата могат да бъдат хемоптиза, пневмоторакс. Имплантирането на ракови клетки по пункционния канал с развитието на туморни метастази е изключително рядко. За целите на нейната профилактика е предложен специален набор от инструменти за електрокоагулация на стените на пункционния канал. Предскалната (трансцервикална) биопсия включва хирургично отстраняване на тъкан и лимфни възли, разположени на предния скален мускул. Операцията се извършва под местна упойка. Над ключицата и успоредно на нея се прави разрез с дължина 4-5 см. За хистологично изследване се отстранява предварително попарена тъкан с лимфни възли. За осезаеми лимфни възли обикновено се предпочита иглена биопсия пред предварително скалирана биопсия. В случаите, когато лимфните възли не са осезаеми, информативната стойност на предскалирана биопсия значително отстъпва на медиастиноскопията.

Пункционна биопсия на периферни лимфни възли. Възможно е да се получи диагностичен материал от лимфен възел, като се използва аспирационна или трепанационна биопсия. За аспирация на тъканта на възела се използва конвенционална спринцовка с игла. След анестезия на кожата и пункция на лимфния възел се правят 2-3 аспирации, като всеки път се отделя спринцовката с иглата. Преди да извадите иглата от комплекта, спринцовката трябва да се извади от иглата, така че в спринцовката да не се засмуква материал. След това полученият материал се издухва от иглата върху стъклен предмет с помощта на спринцовка и се подлага на цитологични и микробиологични изследвания. Биопсия на трефин се извършва със специална игла, която ви позволява да получите парче тъкан от лимфния възел за хистологично изследване. Информационното съдържание на трепанационната биопсия е по-високо в сравнение с аспирационната биопсия.