От нулата

Лек топъл пролетен бриз развива руса коса, духа върху сладко и загоряло лице, принуждавайки момчето да присви очи. Той върви весело по алеята на парка, усмихвайки се на новия ден. Просто. Защото слънцето грее, защото е топло, защото птиците пеят . Да, просто защото. Човешката природа е да се усмихва. Някои го правят много рядко, вярвайки, че светът не е достоен за тяхната усмивка. А някои, слънчеви хора, винаги се усмихват. И не защото луд, не. Това е просто светът, толкова е зле, но кучка, добре! Всеки иска да даде частица от своята топлина и щастие. Просто се усмихнете на минувача. И ще го направите малко по-щастлив. Дори котките да си почешат душите. Защо другите трябва да знаят за това? Не е задължително.
Това си мислеше това момче. Преди. Наруто Узумаки. От детството той е смятан за слънчево и весело момче. Ходенето позитивно. Усмивката му сама беше достатъчна, за да бъде в добро настроение през целия ден. Но времето минава, характерът се променя. Понякога към по-добро, понякога към по-лошо. Хората, техните навици и навици също не остават същите. Дори околната среда не е това, което беше.

- Шика, задник, изобщо не пиеш! Спри да пушиш! Вие вредите само на себе си.
- И ако пия, значи се лекувам?
- Ба-ака! Започнете отново?
- Хм.
- Ами Ши-ика. така че пия сам. като алкохолик. Хайде! За срещата! Наруто се спусна на дивана до момчето. - Не можете дори заради мен?
- У-у-у, добре, само ако заради вас. - изкикоти се Шика, изпивайки осмата си чаша саке. - С този предлог, скоро ще ме вземете. хик. пейте.
- Джи-джи-джи.
Узумаки само се смееше. Не често виждате гения на клана Нара пиян. Особено легнал на дивана с главата надолу и духал пияни димни пръстени.
- Нара. дай ми една цигара?
Шикамару се задави, докато четка пепел на дивана.
- Палачинка! Е, не на дивана! Има и пепелник!
- За пепел е проблематично. - Шика все още бутна стъклената чаша към него и изхвърли пепелта там.

- добре?
- Какво?
- Ще ми дадеш ли цигара? - Някак не самоуверено и тихо.
- За какво? - Шика повдигна вежда.
- Ами как. дим.
- Хм. ти май не пушиш?
- Добре. искам да опитам.
- Мендокс. тогава.
Шика се усмихна загадъчно, издухвайки поредната струя дим. Блондинката изсумтя, когато слезе от дивана.
- Съжалявате?
- Спестявам.
- Ба-а-ака.
Нара висна глава от дивана, подпряйки краката си на гърба, и погледна Наруто, който, съдейки по изражението на лицето му, имаше друг план.
- И аз знам много икономичен начин.
- Да-да? И кои. хик. нали? - Кафявият мъж повдигна вежда, докато гледаше как русото коленичи пред лицето му.
- И ето какво. - Русокосът се усмихна - Затвори очи.
- Какво си ти, искаш да ми вземеш съкровището?
- Зависи какво сте. хик. означава съкровище.
- Знаете, че в такива моменти се страхувам от вас?
- Джи-джи-джи. Добре, недей, не ме разсмивай. Приготвям се да опитам да пуша тук. На път ли сте.
- Няма проблем. Мълча.
- . и не затваряте очи.
- За какво?
- За водка.
- Какво?
- Ху. добре, да тръгваме. - Наруто млъкна, наклони глава настрани и отново гледаше как Шика се влачи.
Шикамару отново повлече, покривайки очите си. В същия миг нещо меко и топло докосна устните му. Докосването беше почти в безтегловност. И от изненада кафявият мъж, отворил уста, издуха струйка дим в устните на русото.
- Ммм. но нищо обаче - прошепна Наруто, прокарвайки език по долната устна на Шикамару - дори бих казал хубаво. - Усмихнат, човекът отново се облегна на устните на онемелия кафяв мъж, отваряйки ги с език.
- Какво си ти. какво правиш? - Тихо, с въздишка, по устните.
- Опитвам никотин. И аз спестявам.
Наруто се усмихна, без да вдига поглед от меките устни на човека, лежащ на дивана. Нара искаше да възрази срещу нещо, но русото момче го използва в своя полза, прониквайки дълбоко с езика си и внимателно прокарвайки върха по ръба на зъбите. С тиха въздишка русият се отдръпна от Шики, облизвайки устни.
- Ммм. Мисля, че и аз скоро ще започна да пуша.
Шика, пропуснал няколко пъти, се изправи на лакти, седнал на дивана „както трябва“.
- И какво беше това?
- Като например? Запазени цигари - Разбира се.
- Запазени цигари?
- е да.
- Сега ще спестим алкохол. - Хълцайки, кафявият мъж стана от дивана. Взел със себе си руса и полупразна бутилка саке, той се насочи към мястото, където според неговите предположения трябваше да има спалня.

@ музика: Джилия - Направи ме демон