От какво да компостирам

Продължава спорът за това какво да се сложи в компоста. Някой съветва внимателно да сортирате всички органични остатъци и да не позволявате на корените и семената на плевелите да попаднат в него. Други, напротив, твърдят, че всичко, дори старите парцали, успешно ще изгният и след година-две ще се превърне в отличен тор. И какво мислят за това опитни летни жители от интернет общностите?

Поставям в компоста почти всичко, което може да изгние: тънки пилешки кости, други отпадъци от масата, предварително изсушена трева, плевели с корени, дървени стърготини и т.н. Единственото нещо, което не добавям, е цитрусовите кори - четох някъде, че забавят узряването на компоста. В останалата част се придържам към общите принципи: през сезона периодично загребвам купчината компост за по-добър достъп до въздуха, запълвам всеки слой с дебелина не повече от 20 см (особено тревна трева или ограда на тревата) и го поръсвам с градинска пръст. И периодично разливам компоста с инфузия от коприва. До следващата пролет се получава отличен тор, който може да се използва като мулчиране и подхранване на градински и цветни култури.

В дачата си имам дървена кутия за приготвяне на анаеробен компост. В него слагам нарязани клони, върхове на градински растения, мърша ябълки, дървени стърготини, отпадъчна хартия, плевели, хранителни отпадъци. Разливам добре всеки слой от тази „торта“ с разтвора на Байкал. Всичко се разпада безследно. Веднъж дори сложих стара кожена шуба с плат от плат (предварително отрязах копчетата) - и след година от нея също не остана нищо.

И винаги слагам бананови кори в компоста. Един мой учен приятел каза, че върху банановите плантации се прилага огромно количество минерални торове, които във форма, достъпна за растенията, се натрупват в кората (в плодовете според него количеството макро- и микроелементи не надвишава допустимата норма). И наистина, благодарение на "банановия" компост, добивът от нашите градински култури е нараснал значително.

За непрекъснатото производство на компост изградих 2 кутии с размери 100х100х100 см. В тях на свой ред сложих картофени кори, кухненски отпадъци, трева, изпражнения. Разливам добре всеки слой с вода. В края на сезона, когато първата кутия се запълни до горе, я покривам с капак и я оставям сама за една година. Догодина по същия начин попълвам и втората кутия. До пролетта на третата година компостът узрява през първата и аз го използвам за торене и мулчиране. Догодина правя същото с втората кутия и т.н.

В нашия регион обикновено е студено през лятото, но ние наистина искаме нашите дини и пъпеши. Затова с мъжа ми направихме легла за компост (0,5 м височина и 10 м дължина). На дъното слагат нарязани клони, стръкове царевица, слънчоглед, разсипани изпражнения, покриват ги с пръст отгоре, след това слой върхове домати и картофи и отново изпражнения и градинска пръст, а след това отпадъци от масата и окосена трева . Противно на съвета, дори поставяме засяти плевели в леглата с компост - по правило покълват само тези, които са разположени по-близо до повърхността, а останалите гният добре и се превръщат в ценен тор. Отгоре покриваме всичко това с полиетилен, правим дупки в него, изкопаваме големи дупки, напълваме ги с градинска пръст и засаждаме разсад от дини и пъпеши. Поради факта, че топлината се отделя в процеса на гниене, пъпешите растат добре на компостното легло и в същото време го маскират добре. След 2 години премахваме филма и използваме получения компост за подхранване на растения и отглеждане на разсад.

Изготвено от Кристина МОЗГО

  • Противно на преобладаващия стереотип, жабите и краставите жаби не само не увреждат градинските култури, но и осигуряват безценна помощ за борба с вредителите.
  • Сиви и зелени жаби, които охотно се заселват по нашите дворове, унищожават охлюви, колорадски бръмбари и техните ларви, мравки, бръмбари, дългоноси, листни бръмбари, гъсеници.
  • Краставите жаби ядат дори дървеници, които поради неприятната миризма не се ядат от птиците.
  • Чесънните жаби се забиват в земята през деня и се хранят с ларвите на бръмбари и мечки и всеки ден правят това на ново място. До нощта тези земноводни излизат на повърхността и там вече ядат смлени бръмбари, дългоноси, мравки и други вредни насекоми.
  • За да привлечете жаби и жаби на мястото, поставете върху него няколко счупени саксии с цветя, малки пързалки с камъни, участъци от тръби и др. Можете да изкопаете малко езерце.

Раиса МАТВЕЕВА, канд. биол. науки

Източник: списание "Градинар и градинар"