Освободете духа си

Можете ли да различите духа си от душата си или по-скоро онази част от душата, която контролира тялото ви (душата на тялото)? Нашата телесна душа постоянно се съмнява, гледа на нещата от външна гледна точка и критикува. причинява смущение, безпокойство, страх. Душата на тялото никога няма да може да усети Бог и духовния свят; никога няма да може да се свърже с тях, колкото и да се старае. Освободи своя Дух, това е единственият ти път към Бог.

Всичко е много просто. Нашият Дух никога не се разпитва, нервен, объркан или егоцентричен. Нашата телесна душа постоянно се съмнява, гледа на нещата с външен поглед и критикува. Следователно това е източникът на всякакво неверие, материализъм, слухове и клюки. Носи само смущение, безпокойство, страх, които ни потапят в още по-големи проблеми, стрес и болести. Защо така?

Душата на тялото никога не може да усети Бог и духовния свят, никога не може да се свърже с тях, колкото и да се старае. Тя не е създадена за това. Но нашият Дух постоянно чувства Бог и знае за духовния свят.

В онези моменти, когато вашият Дух е в централната доминираща позиция на субекта, е съвсем естествено да обичате другите и да чувствате най-дълбоката вяра. Не са нужни усилия.

Душата на тялото преобръща всички основни принципи с главата надолу Божие творение

В началото за нас е важно да се научим да разграничаваме и разделяме желанията на Духа и душата на тялото. В повечето случаи хората мислят от душата на тялото, така че това естествено ги води до хуманизъм - обръщане на всички Божи принципи. Подобно е на това как душата на тялото поема Духа. Това обръща правилния ред на господство и води до факта, че обектът става над субекта, хоризонталата над вертикалата, а външните и материалните неща над вътрешните и духовните ценности и т.н.

Следователно, колкото повече хора мислеха как да решават проблемите на човешкия живот, цялото общество и света, толкова повече те развиваха хуманистична философия в историята. Нашата телесна душа не е в състояние да прави разлика между добро и зло и всъщност постоянно ни подвежда, уверявайки ни, че злото е добро. Например, хуманистите могат да вярват, че те са от най-високо благо, макар че в действителност те причиняват голяма духовна вреда на себе си и на другите, а проблемите само се влошават.

Истинското значение на единството на ума и тялото

Душата на тялото води до хуманизъм

Нашият Дух никога не търси външна радост, не следва егоистичен път или път без Бог. Но телесната ни душа (ум) не е в състояние да ни свърже с Бог, не е в състояние да разбере и почувства какво е радостта с Бог. Душата на тялото е създадена да се грижи за самооцеляването и да преследва лични цели. Следователно тя автоматично се тревожи за всичко и ни сваля на страната на егоцентризма, дори ако иска да живее за Бог. Въпросът е, че телесната ни душа не е създадена да бъде субект. Нашият Дух е слаб и незрял, ако позволява на тялото-душата ни да ни води и води през живота. Колкото по-слаб е духът на човека, толкова по-външен и хуманистичен става такъв човек. Човек-хуманист, воден от душата на тялото си, просто не може да види гледната точка на Бог и да Го следва.