Основни методи на патопсихологична диагностика за психични разстройства

Сферата на умствената дейност, в която се отбелязват нарушения

Таблици на Шулте, доказателствен тест, оценка на Крапелин, метод на Мюнстерберг

тестове за визуално задържане Бентън, Бендер, тест с десет думи, пиктограма

тахископичен метод, метод на Poppelreiter, сензорна възбудимост, тестове на Aschafenburg, Reichardt, Lipman, оценка на дигитална гноза

тестове за класификация, изключване, силогизми, аналогии, обобщение, асоциативен експеримент, проблем на Еверие, пиктограма, тест за дискриминация на концептуални свойства

Тестът на Raven, тестът на Wechsler

Тест на Спилбергер, метод за избор на цвят на Luscher

сгъване от пръчки според модела, ориз­обучение по словесна задача, скициране на обемна геометрична­фигури, тест "юмрук-длан-край", тест на дадена последователност­последователност от движения на пръстите според проприоцептивния дисплей, тест на дадена последователност от движения на пръстите според визуален стандарт

Нарушения на волевата регулация (мотивационна сфера)

„Списък на личните предпочитания“ от А. Едвас, тематичен тест за аперцепция от Г. Мъри (TAT), тест за фрустрации от Розенцвайг, тест на недовършени изречения, метод за изследване на разпределението на времето Л. Сева - С. Я. Рубинщайн

Метод на Дембо-Рубинщайн, "Методология за изследване на нивото на претенциите" от B.I. Бежанишвили

Тестове MMPI, Cattel, Eysenck

По време на експеримента техниките обикновено са­Те растат с нарастваща сложност, от по-прости до сложни. Изключение прави изследването от теста­хора, от които се очаква да влошат или симулират. В тези случаи понякога се изпълняваха по-трудни задачи.­са решени правилно, а относително по-опростените след тях умишлено са решени неправилно. Същият специален­доброкачествеността е характерна и за състояния на псевдодеменция, когато успешно се изпълняват по-сложни задачи и абсурдно елементарни прости (А. М. Шуберт, 1957).

Избройте факторите, които определят избора на експериментални психологически техники при патопсихологични изследвания.

Зависи ли изборът на методи от естеството на заболяването?

Анализ на получените данни и изготвяне на мнение

Последният етап от изследването изглежда важен и често много труден - анализът се получава­факти, открити в експеримента, тяхното обобщаване и изготвяне на заключение, което трябва да отразява качествените характеристики на хода на психичните процеси в изследването­его. В този случай характеристиките на пола не са толкова важни­данни, получени с помощта на отделни методи, колко способността да ги обобщава, като по този начин се подчертават основните нарушения на умствената дейност. Заключение всички­къде трябва да бъде отговорът на въпроса, който беше­поставени от клиницисти пред патопсихолог.

М. С. Роговин разграничава три етапа в провеждането на патопсихологичен експеримент, които са­последователно интегриране на психологически данни в психологическо заключение. Първият етап се състои в представяне на пациента с някакви психологически­проба от небето. Това създава действителния експеримент.­действителната ситуация. Това е показателен етап от изследването. Експериментаторът се качва на него ха­характеристика на редица общи данни относно скоростта, обема и превключваемостта на психичните процеси. На втория етап от изследването патопсихологът продължава да търси такива психологически тестове, при изпълнението на които­rykh трябва да е най-вероятно да прояви пси­холологичната структура на нарушението. По този начин тук изследователят се стреми да намери най-нозологично специфичните (в зависимост от формулираното­клинична задача) експериментални методи за изследване.

Тъй като нито един, взет изолирано, самият психологически метод няма ре­от диагностично значение започва третият етап от изследването, който се състои в сравняване с резултатите от други психологически тестове. Според М. С. Роговин, собствени нозолози­квалификацията на експериментално полученото­вече излиза извън обхвата на работата на патопсихолог и се извършва чрез сравняване на структурата на психичен дефект, открит в експеримента, с клиничен­клиничната картина на заболяването.

Формата на заключението не може да бъде еднородна. С. Я. Рубинщайн (1970) пише, че тъй като самото изследване не може да бъде стандарт­nym, не може да има стандарт при съставянето на a­чения. До голяма степен естеството на заключението зависи­сито и върху индивидуалните свойства на патопсихолога и върху натоварването му. Тези фактори например определят­лаконичност или изчерпателност на заключението. Заключението не трябва да бъде повторение на изпитния протокол.

В някои случаи е важно накратко да се опише психическото състояние на субекта, предявените му оплаквания. Това е особено важно, когато психическото състояние­състоянието на пациента в лабораторията се различава от описаното­от лекуващия лекар в отделението или когато­намаляването на известния контраст между благосъстоянието на пациента и резултатите от проучването. Пример за вторично раждане­него - субектът представя оплаквания от астеничен характер, но експериментът не разкрива съответното­съответните прояви на изтощение, характеризиращи се с­отслабване на паметта, активно внимание. Регистрацията на психическото състояние на субекта също е важна в случаите, когато това може да обясни естеството на пола­резултати.

Психологическото заключение отбелязва характеристиките на поведението на пациента, поради ситуацията на експеримента, отношението му към факта на изследването. Не забравяйте да се регистрирате­се наблюдава наличието на компоненти на поведението на отношението (не винаги е признак на симулация или влошаване и се наблюдава в рамките на психогенни състояния, особено при наличие на истерични­симптоми). Поведението на отношение често е сто­поставя под съмнение надеждността на някои от резултатите, получени в проучването, например,­мислене за интелектуални затруднения в тези случаи­преподава изисква сериозни доказателства, преки и косвени­тях. Освен това в тези случаи е необходимо да­повторете проучването и понякога на интервали от няколко дни.

В заключение не може да се ограничи до списъка кога­методологии и реги­като се посочва фактът на попълване или неизпълнение на анкетата­предложените му задачи. Въз основа на анализа на експерименталните данни е необходимо да се идентифицират водещите патопсихологични характеристики, подобно на това как психиатър на един от етапите на медицинското мислене изолира доминирането в клиничната картина на заболяването.­синдром на бързане. А патопсихологът търси вид психически дефект в структурата на субекта "Патопсихологичен синдром" - патогенетично определена обща общност на симптомите, признаци на пси­химически разстройства, вътрешно взаимозависими и взаимозависими­свързани (V.M. Bleikher).

Патопсихологичните синдроми се отнасят до­набор от поведенчески, мотивационни и когнитивни характеристики на умствената дейност на пациентите, изразени в психологически план (В. В. Николаева, Е. Т. Соколова, А. С. Спиваковская). Смята се, че при патопсихологичния синдром от­нарушения на различни нива на функциониране на цент­ral нервна система. Според А.Р. Лурия, Ю. Ф. Полякова, в йерархията на церебралните процеси, такива нива се различават като: патобиологични (характеризиращи се с нарушения на морфологичната структура на мозъчните тъкани, хода на биохимичните процеси в тях), физиологични (състоящи се в промяна на хода на физиологични процеси), пато- и невропсихологични (за които се характеризира с нарушение на хода на психичните процеси и свързаните с тях свойства на психиката), психопатолози­психически (проявява се с клинични симптоми и синдроми на психична патология).

В резултат на идентифицирането на патопсихологични синдроми става възможно да се оценят характеристиките на структурата и хода на самите психични процеси, водещи до клинични прояви.­niyam - психопатологични синдроми. Патопсихологът насочва своите изследвания към разкриване и анализ на някои компоненти­на мозъчната дейност, нейните връзки и фактори, загуба на­което е причината за образуването на симптоми, наблюдавани в клиниката.

Има следните патопсихологични регистри-синдроми

Шизофреничен симптомен комплекс се състои от такива личностно-мотивационни разстройства като: промени в структурата и йерархията на мотивите, нарушения на умствената дейност, нару­целенасоченост на мисленето и формиране на сетива (резолюция­неравномерност, приплъзване, разнообразие, патологична политика­мантизъм) с безопасността на опериращата страна, емоционални разстройства (опростяване, дисоциация на емоционални прояви, символична парадоксалност), промени в самочувствието и самосъзнанието (аутизъм, чувствителност, отдалеченост и повишена рефлексия).

В психопатичния (личностно-анормален) симптомен комплекс включва: емоционално-волеви разстройства, нарушения на структурата и йерархията на мотивите, неадекватност на самочувствието и нивото на стремежи, нарушение на мисленето под формата на „относителна афективна слабост­мисия ", нарушение на прогнозирането и разчитане на миналия опит.

Органичен (екзо- и ендогенен) симптомен комплекс характеризиращ се с такива характеристики като: общо намаляване на интелигентността, разпадане на наличната информация и знания, мнестични разстройства, засягащи както дългосрочната, така и работната памет,­внимание и умствено изпълнение, нарушение на операта­психическа страна и целенасоченост на мисленето, промяна в емоцията­психичната сфера с афективна лабилност, нарушение на критичните­техните способности и самоконтрол.

В олигофренния симптомен комплекс включва такива прояви като: неспособност за учене и формиране на концепции, липса на интелигентност, липса на обща информация и знания, примитивност и конкретност на мисленето, неспособност да се абстрахира,­податливост на внушаемост, емоционални разстройства.

Изолирането на патопсихологични регистри-синдроми позволява на патопсихолога не само да отстранява нарушенията понякога­лични сфери на умствената дейност, но също така ги класират според механизмите на възникване. В допълнение, правилната квалификация на патопсихологичния синдром позволява на клинициста да провери нозологичната диагноза и да насочи корективната и терапевтична работа в правилната посока.

Естеството на заключението също зависи от зададеното ne­редактиран от изследователя на проблема. Така че, при многократни проучвания по време на лечението на пациента, основната­мания се плаща за сравнение на откритите резултати­com, докато при съдебно-психиатричната експертиза се изисква да се определи в субекта не само наличието на някакъв дефект, но и степента на неговата тежест.

Заключение за пациент К., чийто протокол за изследване вече е представен по-рано:

Пациент А., на 23 години, е приет поради напускане на дома, нарастващи трудности в поведението.

Запасът от информация и ежедневни идеи е изключително ограничен, нивото на обобщение е ниско, при класификацията на обектите е трудно да се формират обобщени групи, да се подчертаят съществени характеристики и логично да се обоснове решението му. Трудно е, ако е необходимо, да се обяснят логически връзки, да се установят подобни връзки. Решенията са последователни, но конкретни. Помощта на експериментатора помага зле на пациента, той я използва само за едно решение и по-късно отново прави грешки. Той се забива на предишния грешен принцип на работа. Бавна реч, лош речник. Когато изпълнявате задачи, грешките на вниманието се появяват забележимо. Добра памет за всички видове запаметяване.

По този начин тийнейджърът е интелектуално слабо развит, интелектът е на ниво дебилност.

Пациент Л., на 7 години.

Момичето е нащрек, донякъде сковано в началото на проучването. Той отговаря на всички въпроси на едносрично, вяло, неохотно. Изразът на лицето е сериозен, с оттенък на недоволство. Отрицателно се позовава на предстоящото изследване, отказва да се „ангажира” с експериментатора. След убеждаване тя въпреки това започва работа, но се справя със задачи без интерес, безразлична е към резултатите от собствените си дейности, реакцията на насърчение и порицание не е изразена. Той разбира зле инструкциите за повечето експериментални задачи, работи много бавно, мудно, неохотно, изисква постоянна и разнообразна стимулация и помощ, което се оказва неефективно.

При запаметяване на десет думи, които не са свързани по значение, възпроизвежда 4, 4, 6, 7, 5 и след час - 7 думи, което може да показва отслабване на непосредствената памет, стесняване на обема и нестабилност на доброволното внимание.

Способността за посредничество по време на проучването не беше разкрита, въпреки подробни инструкции и директна демонстрация на пример за необходимата дейност (рисуване на коледно дърво до израза „щастлив празник). Към предложения израз „упорита работа“ рисува къща, просто защото тя „знае как да нарисува къща“.

„Учебният експеримент“ разкрива липсата на активна ориентация, планиране на дейности. Отнеха 2 урока за класифициране на фигури по цвят, 4 по форма, 4 по размер. Преминаването към нов знак беше значително усложнено от изразена инерция, класификацията беше направена изключително бавно, с голям брой грешки поради нарушения на доброволното внимание. На практика нямаше логично прехвърляне на умения към нова задача.

В хода на изследването се определя и недостатъчно ниво на зрително-активно мислене и нарушение на пространствената ориентация.

Забележително е и изключително ниската производителност при работа с речеви материали.

По този начин в хода на изследването се разкриват нарушения на афективно-волевата сфера, изразяващи се в пасивността на личното отношение към предложената дейност, която не се коригира с активна стимулация, забавяне на скоростта на умствената дейност, ниско ниво на развитие на мисленето, нарушено доброволно внимание, изразена инерция, затруднения в работата с речевия материал., лоша способност за учене. Въз основа на установените нарушения може да се препоръча обучение по програмата на помощното училище.

Какви са основните стъпки на експериментатора при анализ на данните от патопсихологичната работа?.

Обърнете внимание на концепцията за патопсихологичен синдром.

Разширете спецификата на всеки от отличените регистрови синдроми.