Основи на геодинамиката Процеси на вътрешна динамика на Земната инженерна геология Всичко, за което е необходимо

Икономически интереси?

Литосферата е твърдата обвивка на Земята от момента на нейното формиране до настоящия момент непрекъснато се променя. Go форми на повърхността му­рия, морета, реки, езера, бреговата линия на океаните се променя, положението на континентите. Промените в повърхността на литосферата се случват под въздействието на външни и вътрешни сили на Земята.

Процесите на вътрешната динамика на Земята (ендогенни процеси) са причинени от вътрешните сили на Земята.

Процесите на външната динамика на Земята (екзогенни процеси) са причинени от външните сили на Земята.

Процесите на вътрешната динамика на Земята включват: тектонични движения­жения, вулканизъм, земетресения, образуване на магматични скали и процеси на метаморфизъм.

Под тектонично движение се разбира движението на материята на земната кора, което нарушава първоначалното появяване на скали. Тектонските движения се разделят на

епейрогенни или трептящи, вертикални движения;

орогенен или планинообразуващ.

Епейрогенните (трептящи) движения са много бавни движения на материята на земната кора, нагоре или надолу в различни части на Земята. Те се случват винаги и навсякъде и на едно и също място бавното спускане може да бъде заменено с бавно покачване. Скоростта на епейрогенните колебания е средно 5-15 mm годишно. Така че в момента е включен­Наблюденията показват, че Скандинавският полуостров се издига със скорост от около 10-15 mm годишно, така че територията на Финландия се увеличава със 7000 km2 на всеки 100 години. Както Канада, така и района на Ню Йорк се увеличават със среден темп от около 6-10 мм годишно. Районът на Западна Франция се покачва със средна скорост от около 20-30 мм годишно. Понастоящем Каспийският регион се издига, това издигане е една от причините за плиткостта на Каспийския басейн­небе море. Но не всички региони на Земята се издигат, някои, напротив, потъват, например Северното крайбрежие на Африка потъва, а западните и източните се издигат; районът на Москва спада с 20 мм годишно, Холандия, Холандия също в момента изпитват потъване на върха на земята­ности. Тези възходи и падения се наблюдават навсякъде по повърхността на Земята. Появата на разломи в земната кора може да бъде свързана с епейрогенни трептения.

Орогенните (планински строителни) движения са относително бързи движения на материала на земната кора под въздействието на странични и дълбоки­налягане в кошчето. В резултат на орогенни движения възниква изображение­появата на нарушено залежаване на скалите е характерно за планинските райони. Орогенните движения са свързани с нарушение на оригиналното спално бельо

скали. Всяко нарушение на хоризонталното (хоризонтално) залягане на скалите се нарича дислокация.

Разграничават се следните дислокационни форми:

Пликативните дислокации са нарушения на нормалното­излугване на скали, без да се нарушава техният надзор (гладко, вълнообразно от­завои от скални пластове). Такива смущения на скалите се наричат ​​гънки­дислокации.

Дизюнктивните дислокации са нарушения на нормалното залягане на скалите с разкъсване на тяхната непрекъснатост.

основи

Гънката е ппликативно нарушение на скалите с огъване в тяхното добавяне. Гънката е антиклинална и синхронинална. Антиклинална - сгъната, с връх нагоре. Синклинията е гънка с върха надолу. Гънката има следните характеристики:

оста на сгъване - условна, вертикална линия, минаваща през най-високата­Шия или най-ниската точка на гънката;

крила на гънките - леки склонове на скални слоеве от най-високата точка или се издигат от най-ниската точка на гънката;

заключване на сгъване - най-ниската (най-високата) точка на сгъването.

Flexura е репликативна форма на нарушаване в подслояването на скалите, без да се нарушава тяхната непрекъснатост, представляваща единичен мек завой на планински скали.­род.

процеси

Monocline е репликативна форма на подслояване на скали.­образувайки лек наклон от скали с преобладаващо една посока­Яжте.

Всички гънки под формата на напречен профил могат да бъдат разделени на: наклонени, наклонени, полегнали, преобърнати. Сгъванията се наблюдават в естествени­nazyvanie, например, в планините или в изкуствени, например, в планински райони­ботуши. Гънките често са големи.

Дизюнктивни смущения на първоначалното залягане на скалите (с разкъсване на тяхната непрекъснатост)

Нека първо разгледаме такова понятие като изместване. Премествачът е пукнатина в скалите, по която са изместени скалите. Ширината на отвора на пукнатината варира от няколко сантиметра до не­колко метра. Пукнатините на пукнатините обикновено се запълват с разрушени скали - трошен камък, грус. Тези скали могат да бъдат циментирани­обвързани или силно напоени от подпочвени води, които се издигат­по тези пукнатини. Не се препоръчва на строителите да издигат сгради и­оръжия на мястото на премествачите или близо до тях. В зависимост от това как планините­различни скали се движат през смесителя разграничават следните форми пъти­разместващи дислокации: разлом, обратен разлом, ударно приплъзване, тяга, хорст, грабен.

Нулиране - изместване на скалните слоеве по отклонението надолу.

Възход - изместване на скалните пластове по изместването нагоре.

Срязване - взаимното движение на скалните слоеве, всеки почти в изправено положение­към хоризонтално разположения изместител.

Тяга - изместване на скалните слоеве по протежение на много леко наклонен смесител.

Хорст - издигане на скални слоеве между две премествания нагоре.

Грабен - движението на скалните слоеве между две измествания надолу (по този начин се образува Байкал, Червено море).